ДА или НЕ: Справедливо ли е заплащането за жените в България?
Началото е сложено на 15 януари, 1938 година с обнародването на нов, изборен закон: “Избиратели по тази разпоредба закон са всички български жители, навършили 21-годишна възраст, мъже и дами. Последните - в случай че са омъжени, разведени или вдовици ".
Ограничението е видно - младите, образовани и необвързани българки не могат да упражнят правото си на глас. Но въпреки всичко се пропуква наложеното до оня миг - че дамите нямат място в “мъжките работи ”. Движението за равни изборни права е част от придвижването на права въобще. На 18 декември 1898, Народното събрание гласоподава закон, който не разрешава на омъжените учителки да упражняват своята специалност. Затова законът гласуван през 1938 година дава поръчка за смяна на настоящия традиционен ред. По това време единствената позволена работа на дамите е в полето на културата и интелектуалния труд. Първите имена са Екатерина Каравелова, Анна Карима, Вела Благоева, Вера Златарева и други.
Димитрана Иванова е дълготраен шеф на Българския женски съюз и член на Управителния съвет на Международния алианс на дамите за изборно право и равноправно поданство. Тя има две висши образования - право в Софийския университет, а също и философия и педагогика в Цюрих. Работи като учителка - единствената специалност, отворена за дами. Будната русенка е една от първите, които претендират за цивилен и политически права на дамите. Родена е през 1881 година и умира през 1960 година За своята активност постоянно е обект на подбив, карикатури и насмешки. Защото “мястото на дамата е в кухнята и вкъщи ”.
Казусът дефинитивно се взема решение чак през 1947 година, с фамозната Димитровска конституция:
“Избиратели и избираеми са всички жители на Народната Република, навършили осемнадесетгодишна възраст, без разлика на пол, националност, раса, изповедание, обучение, занимание, публично състояние и имотно положение, като се изключи поставените под забраняване и лишените с присъда от цивилен и политически права. "
Към днешна дата постоянно се присмиваме на “жените-труженички ”. След като в действителност живеем в общество, което дава опция, само че и изисква от жените…да бъдат всичко и да могат всичко. Но въпреки всичко - каквото пожелаят!
Какво желаеме през днешния ден и защо се борим през днешния ден? Къде е пресечната точка сред свещения подарък на дамата да ражда живота и това да развива себе си пълноценно като персона? Или дилемите са доста, колкото и опциите?
Все още някои специалности са изцяло “мъжки ” - като военния бранш. А други са напълно феминизирани - учителските.
Не можем да се оплачем и във връзка с майчинството - България дава опция за дълго майчинство, въпреки и не с толкоз високо поръчителство за втората година. Пропукване има, само че желаеме ли да е самоцелно, за концепцията, или е по-важно да я има опцията, в случай че е налично желанието? Да работим и да се развиваме, колкото желаеме? Но и да бъдем компактно до децата си, тъй като е значимо!
“Съветът на дамите в бизнеса в България ” сплотява като членове доста дами, на лидерски позиции. И те работят в посока “равенство и правдивост ”. На лице са квоти сложени за европейските страни, които касаят лидерските позиции.
Можем ли да приказваме за дисбаланс в заплащането? Как се преценя обстановката, когато за една и съща позиция аплайват мъже и дами, с еднообразно обучение и опит?
Какъв % от лидерските позиции у нас се заемат от мъже и какъв от дами? Доволни ли сме от сегашното?!:)
Има ли разлики в заплащането “надолу по йерархията ” за двата пола?
Все още ли срещаме разгласи за работа и изявленията, при които се дава поръчка за желан пол и за какъв вид активност е възможно? Как да се борим за правата си, тъй че да не загубим работата си? Кой може да помогне при деликатните обстановки и заплетени проблеми?
“Това с квотите интелигентна концепция ли е, или не чак толкоз ”? Репликата е на Кирил Петров, в подкаста “Тройка по никое врене ”, където посетител е Гергана Иванова от “Съвет на дамите в бизнеса в България ”. Голяма част от отговорите на поставените въпроси бяха дадени в този епизод.
И в действителност задачата е да има благоприятни условия за избор и да са факт правата на всички ни. Останалото са “детайли ”.
Ще можем ли да реализираме по-съвършена среда? Чуйте диалога по тематиката в епизода на подкаста
Ограничението е видно - младите, образовани и необвързани българки не могат да упражнят правото си на глас. Но въпреки всичко се пропуква наложеното до оня миг - че дамите нямат място в “мъжките работи ”. Движението за равни изборни права е част от придвижването на права въобще. На 18 декември 1898, Народното събрание гласоподава закон, който не разрешава на омъжените учителки да упражняват своята специалност. Затова законът гласуван през 1938 година дава поръчка за смяна на настоящия традиционен ред. По това време единствената позволена работа на дамите е в полето на културата и интелектуалния труд. Първите имена са Екатерина Каравелова, Анна Карима, Вела Благоева, Вера Златарева и други.
Димитрана Иванова е дълготраен шеф на Българския женски съюз и член на Управителния съвет на Международния алианс на дамите за изборно право и равноправно поданство. Тя има две висши образования - право в Софийския университет, а също и философия и педагогика в Цюрих. Работи като учителка - единствената специалност, отворена за дами. Будната русенка е една от първите, които претендират за цивилен и политически права на дамите. Родена е през 1881 година и умира през 1960 година За своята активност постоянно е обект на подбив, карикатури и насмешки. Защото “мястото на дамата е в кухнята и вкъщи ”.
Казусът дефинитивно се взема решение чак през 1947 година, с фамозната Димитровска конституция:
“Избиратели и избираеми са всички жители на Народната Република, навършили осемнадесетгодишна възраст, без разлика на пол, националност, раса, изповедание, обучение, занимание, публично състояние и имотно положение, като се изключи поставените под забраняване и лишените с присъда от цивилен и политически права. "
Към днешна дата постоянно се присмиваме на “жените-труженички ”. След като в действителност живеем в общество, което дава опция, само че и изисква от жените…да бъдат всичко и да могат всичко. Но въпреки всичко - каквото пожелаят!
Какво желаеме през днешния ден и защо се борим през днешния ден? Къде е пресечната точка сред свещения подарък на дамата да ражда живота и това да развива себе си пълноценно като персона? Или дилемите са доста, колкото и опциите?
Все още някои специалности са изцяло “мъжки ” - като военния бранш. А други са напълно феминизирани - учителските.
Не можем да се оплачем и във връзка с майчинството - България дава опция за дълго майчинство, въпреки и не с толкоз високо поръчителство за втората година. Пропукване има, само че желаеме ли да е самоцелно, за концепцията, или е по-важно да я има опцията, в случай че е налично желанието? Да работим и да се развиваме, колкото желаеме? Но и да бъдем компактно до децата си, тъй като е значимо!
“Съветът на дамите в бизнеса в България ” сплотява като членове доста дами, на лидерски позиции. И те работят в посока “равенство и правдивост ”. На лице са квоти сложени за европейските страни, които касаят лидерските позиции.
Можем ли да приказваме за дисбаланс в заплащането? Как се преценя обстановката, когато за една и съща позиция аплайват мъже и дами, с еднообразно обучение и опит?
Какъв % от лидерските позиции у нас се заемат от мъже и какъв от дами? Доволни ли сме от сегашното?!:)
Има ли разлики в заплащането “надолу по йерархията ” за двата пола?
Все още ли срещаме разгласи за работа и изявленията, при които се дава поръчка за желан пол и за какъв вид активност е възможно? Как да се борим за правата си, тъй че да не загубим работата си? Кой може да помогне при деликатните обстановки и заплетени проблеми?
“Това с квотите интелигентна концепция ли е, или не чак толкоз ”? Репликата е на Кирил Петров, в подкаста “Тройка по никое врене ”, където посетител е Гергана Иванова от “Съвет на дамите в бизнеса в България ”. Голяма част от отговорите на поставените въпроси бяха дадени в този епизод.
И в действителност задачата е да има благоприятни условия за избор и да са факт правата на всички ни. Останалото са “детайли ”.
Ще можем ли да реализираме по-съвършена среда? Чуйте диалога по тематиката в епизода на подкаста
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ