Пламена Николова: Критерият за уседналост задълбочава проблема със сегрегираните училища
„ Началното обучение е базово и ориентирано към ограмотяване децата, т.е. всяко едно учебно заведение в страната, без значение къде се намира то – в какъв град, с какъв обществен, стопански и демографски профил – би следвало да може да обезпечи на децата качествено обучение в този начален стадий, с цел да няма такава безумна конкуренция за няколко по този начин наречени „ елитни учебни заведения “… Доколко въобще е в действителност задоволително в една страна и даже в границите на един град като столицата да съществува такава голяма просветителна ножицата сред учебните заведения – е доста сериозен въпрос. “ Това сподели Пламена Николова, програмен координатор „ Образование “ в Националната мрежа за децата , която гостува в студиото на „ Хоризонт “.
Анализаторката означи, че след решение на Комисията за отбрана от дискриминирането критерии, свързани с местоработата на родителите, би трябвало да отпаднат при класирането на децата за записване в първи клас.
Образователната експертка счита, че родителите на първокласниците дефинират желанията си към учебни заведения за своите деца по-скоро по субективни критерии или „ от дума на дума “, водейки се от мнението на други родители. По думите ѝ, обаче, добре ръководени учебни заведения има и в периферни и крайни квартали на огромните градове, а в центровете им се намират и учебни заведения с по-ниски резултати.
„ Също да не забравяме, че имаме и сегрегирани учебни заведения – в крайните квартали, в махалите, в които има и паралелки, които са децата са напълно от една етническа група – с ромски майчин език… Малко се прави във връзка с това пък те да престана да бъдат сегрегирани. И в този момент този аршин за уседналост тях тотално ги затваря. “
Образователният координатор на Националната мрежа за децата разяснява думите на министъра на образованието Красимир Вълчев, че родителите резервират правото си да аплайват за всяко учебно заведение, в което желаят, само че се регламентира фаворизиран достъп до най-близкото учебно заведение.
„ Мотивите на министерството да вкара уседналостта и районирането са разбираеми от една позиция и тя е, че фактически прилежащият регион за начално обучение е нещо, което се практикува в Европа в действителност. Не е нещо, което е напълно ново, измислено в този момент. Но при изискване че имаме едно равно качество или най-малко доста малко различаващо се от регион до регион.Наистина не става дума за такива големи разлики и тогава аз мисля, че всеки родител би предпочел сигурно детето му да е в кварталното учебно заведение, което е на две крачки от него, в сравнение с да го води от единия завършек на София до другия. И то става дума за дребни деца. За страдание обаче някак си дейностите на МОН необяснимо изпреварват логиката… “
Николова съобщи, че е неразбираемо за какво министерството е въвело критерият за уседналост „ в рамките безусловно на 2 месеца “, което не е дало задоволително време и временен интервал на фамилиите с първокласници, които сменят местожителството си, да преценяват резултатите върху достъпа на децата до мечтаното учебно заведение.
Образователната експертка е уверена, че когато се вкарва новият аршин трябва „ да може да се отговори и с качество, и с действителни места, тъй като, в случай че съществуваше огромната причина да има задоволително места, нямаше да водим тези диалози. “
Програмният координатор „ Образование “ в Националната мрежа за децата прикани при основаването на единна електронна система за банкет на първокласници от МОН да се подсигурява повече бистрота и видимост на местата.
„ Това, за което ние първо и най-много молим, е да има изясненост и да има задоволително информация в ясни и обозрими периоди... Друго нещо, за което молим ние, е при всички тези съвещания, публични разисквания и въобще проекти да се вкарват такива промени да се включват родителите, тъй като по този начин те се усещат доста по-спокойни. “
Анализаторката изрази съмнение, че, в случай че Комисията за отбрана от дискриминирането анулира критерия за уседналост, той ще спре да бъде прилаган следващата година.
В умозаключение Николова предложи:
„ Да се въвличат родителите, с цел да се усещат те спокойни, с цел да им е ясно какво се случва, по какъв начин се кандидатства, какви документи се желаят. Да има унифициране – сега в някое учебно заведение желаят един документ, а за други учебни заведения желаят 10 документа. Да има унифициране на системата. Да има ясни правила. Да има дълги периоди на акомодация, в които да ясно, че ще се вкарат тези критерии. Хората да могат да бъдат готови, че това ще се случи. Да се работи в действителност за равнене на качеството, с цел да не се стига до това пет учебни заведения в София да бъдат водещи, а останалите учебно заведение безусловно да бъдат празни, макар че не са по-лоши. И да се работи за стимулиране на това самите учебни заведения да построяват общности към себе си. Защото, когато едно учебно заведение стартира да работи с децата, които са в квартала, и с родителите – да ги убеди по тази причина, че то също предлага положително обучение, то аз мисля, че всеки родител би предпочел детето му да бъде там, а не някъде надалеч. “
Интервюто за „ Нещо повече “ на Пламена Николова, програмен координатор „ Образование “ в Националната мрежа за децата, можете да чуете от звуковия файл.
Анализаторката означи, че след решение на Комисията за отбрана от дискриминирането критерии, свързани с местоработата на родителите, би трябвало да отпаднат при класирането на децата за записване в първи клас.
Образователната експертка счита, че родителите на първокласниците дефинират желанията си към учебни заведения за своите деца по-скоро по субективни критерии или „ от дума на дума “, водейки се от мнението на други родители. По думите ѝ, обаче, добре ръководени учебни заведения има и в периферни и крайни квартали на огромните градове, а в центровете им се намират и учебни заведения с по-ниски резултати.
„ Също да не забравяме, че имаме и сегрегирани учебни заведения – в крайните квартали, в махалите, в които има и паралелки, които са децата са напълно от една етническа група – с ромски майчин език… Малко се прави във връзка с това пък те да престана да бъдат сегрегирани. И в този момент този аршин за уседналост тях тотално ги затваря. “
Образователният координатор на Националната мрежа за децата разяснява думите на министъра на образованието Красимир Вълчев, че родителите резервират правото си да аплайват за всяко учебно заведение, в което желаят, само че се регламентира фаворизиран достъп до най-близкото учебно заведение.
„ Мотивите на министерството да вкара уседналостта и районирането са разбираеми от една позиция и тя е, че фактически прилежащият регион за начално обучение е нещо, което се практикува в Европа в действителност. Не е нещо, което е напълно ново, измислено в този момент. Но при изискване че имаме едно равно качество или най-малко доста малко различаващо се от регион до регион.Наистина не става дума за такива големи разлики и тогава аз мисля, че всеки родител би предпочел сигурно детето му да е в кварталното учебно заведение, което е на две крачки от него, в сравнение с да го води от единия завършек на София до другия. И то става дума за дребни деца. За страдание обаче някак си дейностите на МОН необяснимо изпреварват логиката… “
Николова съобщи, че е неразбираемо за какво министерството е въвело критерият за уседналост „ в рамките безусловно на 2 месеца “, което не е дало задоволително време и временен интервал на фамилиите с първокласници, които сменят местожителството си, да преценяват резултатите върху достъпа на децата до мечтаното учебно заведение.
Образователната експертка е уверена, че когато се вкарва новият аршин трябва „ да може да се отговори и с качество, и с действителни места, тъй като, в случай че съществуваше огромната причина да има задоволително места, нямаше да водим тези диалози. “
Програмният координатор „ Образование “ в Националната мрежа за децата прикани при основаването на единна електронна система за банкет на първокласници от МОН да се подсигурява повече бистрота и видимост на местата.
„ Това, за което ние първо и най-много молим, е да има изясненост и да има задоволително информация в ясни и обозрими периоди... Друго нещо, за което молим ние, е при всички тези съвещания, публични разисквания и въобще проекти да се вкарват такива промени да се включват родителите, тъй като по този начин те се усещат доста по-спокойни. “
Анализаторката изрази съмнение, че, в случай че Комисията за отбрана от дискриминирането анулира критерия за уседналост, той ще спре да бъде прилаган следващата година.
В умозаключение Николова предложи:
„ Да се въвличат родителите, с цел да се усещат те спокойни, с цел да им е ясно какво се случва, по какъв начин се кандидатства, какви документи се желаят. Да има унифициране – сега в някое учебно заведение желаят един документ, а за други учебни заведения желаят 10 документа. Да има унифициране на системата. Да има ясни правила. Да има дълги периоди на акомодация, в които да ясно, че ще се вкарат тези критерии. Хората да могат да бъдат готови, че това ще се случи. Да се работи в действителност за равнене на качеството, с цел да не се стига до това пет учебни заведения в София да бъдат водещи, а останалите учебно заведение безусловно да бъдат празни, макар че не са по-лоши. И да се работи за стимулиране на това самите учебни заведения да построяват общности към себе си. Защото, когато едно учебно заведение стартира да работи с децата, които са в квартала, и с родителите – да ги убеди по тази причина, че то също предлага положително обучение, то аз мисля, че всеки родител би предпочел детето му да бъде там, а не някъде надалеч. “
Интервюто за „ Нещо повече “ на Пламена Николова, програмен координатор „ Образование “ в Националната мрежа за децата, можете да чуете от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ