Астероидите в Слънчевата система съдържат свръхтежки елементи, непознати на учените
Наблюденията и изчисленията демонстрират, че някои метеорити в Слънчевата система имат по-висока компактност от тази на всички други детайли, които съществуват на Земята. Това значи, че те са най-малко отчасти формирани от незнайна „ свръхплътна “ материя. Според физици от Съединените щати те може да са детайли с атомен номер оттатък прага, избран от актуалната периодическа таблица. Тези химични детайли имат компактност 4-6 пъти по-голяма от тази на оловото.
Учени от Държавния университет в Аризона моделираха свойствата на такива детайли, употребявайки модела на Томас-Ферми за атомната конструкция, като се концентрираха основно върху „ острова на нуклеарната непоклатимост “ с атомен номер (Z) към 164 и се пробваха да обзет с метода си и по-екзотични типове свръхплътни материали.
Елементите с атомен номер, по-голям от 104, имат доста огромен брой протони и принадлежат към групата на свръхтежките детайли. Те се разделят на две подгрупи: тези със Z от 105 до 118 могат да бъдат получени пробно, само че са радиоактивни и нестабилни с доста къс интервал на полуразпад и заради това съставляват интерес единствено за науката.
Елементите с атомен номер, по-голям от 118, към момента не са срещани от учените, само че свойствата на някои от тях са планувани от науката. Например, „ островът на нуклеарната непоклатимост “ има Z=164. И защото по принцип плътността на детайлите има наклонност да нараства с атомната им маса, тези свръхтежки детайли могат да бъдат извънредно плътни, написа Phys.org.
Най-плътният постоянен детайл е редкият платинен метал осмий с атомен номер 76. Плътността му е 22,59 g/cm3, което е към два пъти повече от тази на оловото. Обектите – нормално небесни тела – с компактност над тази стойност се смятат за „ компактни свръхплътни “. Най-изявеният представител е метеоритът Полихимния (Polyhymnia) в основния астероиден пояс на Слънчевата система, сред Марс и Юпитер. Неговата компактност, съгласно изчисленията на астрономите, е към 75 g/cm3.
Според учени от Университета в Аризона, Полихимния и сходни небесни тела може да са формирани от детайли с атомен номер, по-голям от 118, евентуално дружно с други типове свръхплътна материя. Извършвайки калкулации благодарение на модела на Томас-Ферми, те потвърдиха прогнозата, че атомите с към 164 протона в ядрото евентуално са постоянни. Освен това постоянен детайл със Z=164 би имал компактност сред 36 и 68,4 g/cm3. Тези параметри се приближават до предстоящите характерности на метеорита Полихимния.
Всички свръхтежки детайли – както тези, които са извънредно нестабилни, по този начин и тези, които просто още никой не е виждал – шеговито се назовават unobtanium. Идеята, че някои от тях може да са задоволително постоянни, с цел да се намират в Слънчевата система, открива нови вълнуващи вероятности, споделят откривателите.
