Наблюдаваме трайно изменение в поведението на българските потребители по отношение

Наблюдаваме трайно изменение в държанието на българските консуматори във връзка с заемите. Това разяснява Лилия Димитрова, ръководител на Асоциацията за ръководство на вземания, по време на събитие в София. Кредитът става норма, а изплащането му е все по-съвестно – плащаемостта за интервала януари – юни пораства с 38% по отношение на първото полугодие на 2024 година

По думите на Димитрова, растящото кредитиране през последните години, провокирано от ниските лихви и сериозния стопански напредък в страната, е подтикнало даже най-консервативните групи хора да се замислят за външно финансиране.

По този метод се промени настройката към кредитния артикул – той към този момент не се асоциира с просрочие в степента, в каквато това бе по този начин преди 5 – 10 години. Българите привикват да живеят с заем, да го преглеждат като инструмент за възстановяване на качеството на живот и да го употребяват рационално, като го погасяват постоянно “, разяснява Лилия Димитрова.

Според данните, които АУВ показа, банките не престават да бъдат главен заемодател в България, заемайки 35% от общия размер задължения. Небанковите финансови институции обаче съумяват да ги настигнат, заемайки същия дял. На трета позиция се подреждат телекомите – с 18%. Делът на затрахователните и лизинговите компании, както и на комуналните сдружения, остава пренебрежимо невисок.
Все по-млади длъжници
Друга наклонност, обрисувана от АУБ, е намаляващата възрастова граница на хората, които изпадат в просрочие, става все по-ниска – всеобщо това са хора под 30 години, а доста постоянно даже под 25-годишна възраст.

Изменя се и друга характерност в профила на длъжника – той към този момент не е от дребен регионален град.

Заради миграцията към София, Пловдив, Варна и Бургас, главният дял от заемите се теглят в 4-те огромни града, респективно и задлъжнелите лица най-често са оттова “, разяснява Димитрова.

Средният размер на продадените потребителски заеми за цялата 2024 година е 909 лв. на фона на 1324 лв. през 2023 година

Средният размер на необслужвания заем през последните години търпи резистентен спад. Причината е, че в просрочие изпадат най-вече потребителски необезпечени заеми, които са с дребна дължима сума, до момента в който ипотечните заеми все още се обслужват значително “, споделя Райна Миткова, зам.-председател на  АУВ.

С 46% понижава предоставеният дълг през 2024 година, сочат още данните на Асоциацията.

Това са случаи, които финансовите институции аутсорсват като развой на събиране към фирмите от Асоциацията. За интервала той е общо 165 млн. лв., до момента в който през 2023 година доближава 308 млн. лв.. Устойчив тренд е по-ранната продажба на необслужвани заеми, за сметка на тяхното извънсъдебно събиране “, разяснява Лилия Димитрова. 

Изкупеният дълг остава без основни промени – през 2024 година той е 545 млн. лв., а през 2023 година – 523 млн. лв..
Междуфирмена задлъжнялост
Съществено е покачването на просрочията на пазара на междуфирмена задлъжнялост. От едвам 15 млн. лв. през 2023 година, към края на 2024 година тя към този момент е 122 млн. лв.. Това се дължи на обстоятелството, че фирмите все по-често стартират да употребяват компании за ръководство на вземания и то на все по-ранен стадий от просрочието. Забелязва се по-добра осведоменост измежду бизнеса за това какво и по кое време би трябвало да се направи, тъй че от една страна да защитят вземанията си, а от друга – да избегнат неплащания в бъдеще.
банков заем български консуматори Лилия Димитрова Асоциация за ръководство на вземания