Изборите ще са трудни и с големи изненади
Наблюдаваме края на статуквото на ГЕРБ, а огромният проблем на новите партии е да не са " еднодневки ", споделя социологът Живко Георгиев
- Г-н Георгиев, изборите чукат на вратата ни. Започнаха и съвещания при президента Радев по какъв начин ще се проведат в изискванията на пандемия, по кое време да са и прочие
- Повече от ясно е, че парламентарните избори към този момент „ парят “ и са главен пункт в политическия живот. Партиите се готвят за тях, институциите, които са съпричастни към тематиката, също се приготвят. Дали ще са в края на март или през април, не е от изключително значение. Важното е дали ще се окажем готови за естествени избори.
- Кои са провокациите пред тези избори? Може би пандемията?
- Не е единствено пандемията казусът. Политическата сцена като цяло не е напълно подготвена за идните избори. 2020 година много разфокусира вниманието във всички направления от живота ни. Трупат се стопански и обществени проблеми. Но всичко това не анулира обстоятелството, че избори би трябвало да има. Те се желаят от жителите, както и от по-голямата част от политическите субекти, които ще покажат точно при гласуването дали са подготвени да осъществят идеите си, или всичко ще си остане в областта на словесните борби.
Истината е, че идните парламентарни избори ще бъдат много сложни за организация. Поради епидемиологичната конюнктура, заради нововъведенията в тях – машинно гласоподаване и така нататък, заради неотиграните към момента особености в деня на вота, които обстановката постанова. От друга страна, по света през последната година бяха извършени десетки избори. Видя се, че няма нищо ужасно. Ако има политическа воля и кураж, както и най-малко потенциал в институциите, ангажирани с процеса, изборите ще се случат.
Ранната дата – 28 март, е тестване най-много за новите политически субекти, а не във вкоренените във властта. Вероятно ръководещите си вършат сметка, че през май месец обстановката за тях ще бъде по-светла и удобна в социално-икономическо и политическо отношение.
- Ваши сътрудници през последните дни излизат със социологически прогнози, че в идващия парламент сигурно ще влязат единствено четири партии – ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и „ ИТН “ на Слави Трифонов. Други пък настояват, че обединенията ще са шест…
- Като социолог мога да кажа, че по този вид проучвания, които в този момент са вероятни, не е изключително ясно кои политически партии действително ще прескочат 4-процентната преграда, което е заветната цел. Никой не подлага на подозрение, че ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи ще минат тази граница, само че има най-малко 5-6 обединения, които са с действителен късмет да влязат в бъдещото Народно заседание. Доста повече от това, което рапортуват сътрудниците.
Безспорно и партията на Слави Трифонов наподобява сигурен участник в идващия парламент. Но несъмнено имат шансове и обединенията на Мая Манолова, Демократична България, партията на Цветан Цветанов и други Не можем тотално и да лишим от шансове " Обединени патриоти ".
Проблемът е, че предходната година не бе изключително удобна всички " нови " да се нареждат. Очевидно те имат доста споделен електорат. Затова е и нужна изборна акция, с цел да се види кой с какви шансове е. Последните години по света се организираха много избори, в които нови обединения за 2-3 месеца от нищото стигнаха до 70 %.
Не бих се изненадал, в случай че в новия парламент влязат 6-7 обединения.
- Казвате, че има време новите партии да се наложат, да се потвърдят. В същото време обаче месеци наред имаше митинги против статуквото и против ръководството на Борисов. Какво се случи, че той остана на власт, а тези партии не съумяха да " сграбчен момента " и да го смъкват?
- Проблемът е, че съперниците на статуквото са доста разнородни. Няма да се излеят в една политическа групировка и явно са се разположили из съвсем целия политически набор. Гневните по принцип гласоподават. Не е ясно все още кой какъв дял от ядосаните, от гневните, от искащите радикална смяна ще успее да притегли. Което не се отразява директно върху позициите на ръководещата партия, която остава релативно хомогенна. Въпросът е, че при висока интензивност делът й в крайното систематизиране на вота ще бъде по-малък. Няма логичност ГЕРБ да получи повече, в сравнение с имаше на предходните избори. По всяка възможност тя ще бъде с по-слабо показване в Народно събрание.
Освен в случай че не се случи друго – протестният избор да се разпилее при прекомерно доста политически субекти, които да останат под чертата. Не е изключено. Нищо не можем да кажем към този момент. Когато се уплътни политическият артикул в професионално и идейно отношение, има смисъл да правиш проучвания и да мериш ориентациите на хората. Засега всичко това го няма.
- Другият главен състезател – Българска социалистическа партия. Къде е тя?
- Българска социалистическа партия си остана съществена опозиционна партия. При всички случаи ще има положително достижение, само че надали колкото са политическите й упоритости. Истината е, че позагуби последната година, унесена във вътрешни борби и крамоли. Нека да забележим в каква кондиция ще излезе на изборите. Дори и на мен - човек, който се интересува от политическия живот, не всичко ми е ясно. Българска социалистическа партия е способна да сервира и положителни изненади. Малко рисково за партията е, че като съществена опозиционна мощ загуби последните 1-2 години капацитета, потенциала си. Няма по какъв начин да концентрира в себе си углавен избор против статуквото. Появиха се доста други съперници за доверието на гласоподавателите.
Някои от новите обединения са позиционирани по-скоро в лявото, те могат да лишават част от периферията на остарялата Българска социалистическа партия.
- А " ИТН " накъде се нарежда?
- Партията на господин Трифонов е друга " опера ". Там има повече разочаровани гербаджии, в сравнение с бесепари. Ядрото на " ИТН " са хора, трайно разочаровани и отчуждени от политиката. Слави Трифонов от много време действа, и то сполучливо, като обичания политик на тези, които ненавиждат политиката. Той е добър кей за антисистемен избор, капацитет за какъвто има, изключително измежду по-младите. Големият проблем пред подобен вид партии е не да вземат участие в избори и да реализират добър резултат, а да се трансфорат в стабилно политическо образувание. Не мога да се произнеса по въпроса на сегашния стадий.
Трябва да кажем, че има случаи, когато такива партии са успявали. Зеленски в Украйна е подобен типаж. Тръгна без нищо, а изкара над 70 % на президентските избори, по-малко на парламентарните. Онова, което би попречило на Слави Трифонов да повтори сходен героизъм, е, че зад Зеленски стояха основни украински олигарси. Което му обезпечи запас, включително и медиен. На това Слави не може да разчита.
- Има обаче едно друго стабилно формирование – Движение за права и свободи. То пък потегли на открита " война " против президента Радев.
- Това е тяхно право да вземат сходни решения. Позицията им демонстрира, че няма да работят за президента Радев на идните избори за държавен глава през есента. Радев не стана президент с помощта на придвижването. Нека да работят с различен претендент – на ГЕРБ, примерно. Макар че ме съмнява.
Движение за права и свободи е застрашено не от позиция на резултати - най-вероятно ще бъде трета политическа мощ. То няма политически съдружници. При висока интензивност ще загуби даже и най-малък късмет да има решаваща роля във образуване на ръководещо болшинство или от него да зависи, т.е. да е в ролята на балансьор. Няма доста потребни ходове. Ситуацията не е изключително удобна и за Движение за права и свободи.
- От диалога ни излиза, че ни чакат много непредсказуеми избори, пъстър парламент, мъчно сформиране на държавно управление, политически исблъсъци и прочие
- Не сме на прага на ново начало на политическия цикъл. По-скоро ще гледаме края на статуквото. Тези година-две, които са тежки за нас, ще покажат, че старите политически субекти, в случай че не създадат радикални промени в себе си, са изчерпали капацитета си да бъдат съответно политическо посланичество на множеството хора. Не беше удобна обстановката, с цел да се появят задоволително мощни нови играчи. Те ще могат да се заявят, да се покажат, да влязат в структурите на властта, което ще е за малко. Чака ни серия от трансформации към ново положение, когато ще кристализират съответни на новите действителности политически субекти и ще се намерят съответни водачи, съответни дела и съответно ръководство. А не отчаяно-депресивна, апатична и изгубила интерес власт. Така че ни чакат доста турбуленции.
- Г-н Георгиев, изборите чукат на вратата ни. Започнаха и съвещания при президента Радев по какъв начин ще се проведат в изискванията на пандемия, по кое време да са и прочие
- Повече от ясно е, че парламентарните избори към този момент „ парят “ и са главен пункт в политическия живот. Партиите се готвят за тях, институциите, които са съпричастни към тематиката, също се приготвят. Дали ще са в края на март или през април, не е от изключително значение. Важното е дали ще се окажем готови за естествени избори.
- Кои са провокациите пред тези избори? Може би пандемията?
- Не е единствено пандемията казусът. Политическата сцена като цяло не е напълно подготвена за идните избори. 2020 година много разфокусира вниманието във всички направления от живота ни. Трупат се стопански и обществени проблеми. Но всичко това не анулира обстоятелството, че избори би трябвало да има. Те се желаят от жителите, както и от по-голямата част от политическите субекти, които ще покажат точно при гласуването дали са подготвени да осъществят идеите си, или всичко ще си остане в областта на словесните борби.
Истината е, че идните парламентарни избори ще бъдат много сложни за организация. Поради епидемиологичната конюнктура, заради нововъведенията в тях – машинно гласоподаване и така нататък, заради неотиграните към момента особености в деня на вота, които обстановката постанова. От друга страна, по света през последната година бяха извършени десетки избори. Видя се, че няма нищо ужасно. Ако има политическа воля и кураж, както и най-малко потенциал в институциите, ангажирани с процеса, изборите ще се случат.
Ранната дата – 28 март, е тестване най-много за новите политически субекти, а не във вкоренените във властта. Вероятно ръководещите си вършат сметка, че през май месец обстановката за тях ще бъде по-светла и удобна в социално-икономическо и политическо отношение.
- Ваши сътрудници през последните дни излизат със социологически прогнози, че в идващия парламент сигурно ще влязат единствено четири партии – ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и „ ИТН “ на Слави Трифонов. Други пък настояват, че обединенията ще са шест…
- Като социолог мога да кажа, че по този вид проучвания, които в този момент са вероятни, не е изключително ясно кои политически партии действително ще прескочат 4-процентната преграда, което е заветната цел. Никой не подлага на подозрение, че ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи ще минат тази граница, само че има най-малко 5-6 обединения, които са с действителен късмет да влязат в бъдещото Народно заседание. Доста повече от това, което рапортуват сътрудниците.
Безспорно и партията на Слави Трифонов наподобява сигурен участник в идващия парламент. Но несъмнено имат шансове и обединенията на Мая Манолова, Демократична България, партията на Цветан Цветанов и други Не можем тотално и да лишим от шансове " Обединени патриоти ".
Проблемът е, че предходната година не бе изключително удобна всички " нови " да се нареждат. Очевидно те имат доста споделен електорат. Затова е и нужна изборна акция, с цел да се види кой с какви шансове е. Последните години по света се организираха много избори, в които нови обединения за 2-3 месеца от нищото стигнаха до 70 %.
Не бих се изненадал, в случай че в новия парламент влязат 6-7 обединения.
- Казвате, че има време новите партии да се наложат, да се потвърдят. В същото време обаче месеци наред имаше митинги против статуквото и против ръководството на Борисов. Какво се случи, че той остана на власт, а тези партии не съумяха да " сграбчен момента " и да го смъкват?
- Проблемът е, че съперниците на статуквото са доста разнородни. Няма да се излеят в една политическа групировка и явно са се разположили из съвсем целия политически набор. Гневните по принцип гласоподават. Не е ясно все още кой какъв дял от ядосаните, от гневните, от искащите радикална смяна ще успее да притегли. Което не се отразява директно върху позициите на ръководещата партия, която остава релативно хомогенна. Въпросът е, че при висока интензивност делът й в крайното систематизиране на вота ще бъде по-малък. Няма логичност ГЕРБ да получи повече, в сравнение с имаше на предходните избори. По всяка възможност тя ще бъде с по-слабо показване в Народно събрание.
Освен в случай че не се случи друго – протестният избор да се разпилее при прекомерно доста политически субекти, които да останат под чертата. Не е изключено. Нищо не можем да кажем към този момент. Когато се уплътни политическият артикул в професионално и идейно отношение, има смисъл да правиш проучвания и да мериш ориентациите на хората. Засега всичко това го няма.
- Другият главен състезател – Българска социалистическа партия. Къде е тя?
- Българска социалистическа партия си остана съществена опозиционна партия. При всички случаи ще има положително достижение, само че надали колкото са политическите й упоритости. Истината е, че позагуби последната година, унесена във вътрешни борби и крамоли. Нека да забележим в каква кондиция ще излезе на изборите. Дори и на мен - човек, който се интересува от политическия живот, не всичко ми е ясно. Българска социалистическа партия е способна да сервира и положителни изненади. Малко рисково за партията е, че като съществена опозиционна мощ загуби последните 1-2 години капацитета, потенциала си. Няма по какъв начин да концентрира в себе си углавен избор против статуквото. Появиха се доста други съперници за доверието на гласоподавателите.
Някои от новите обединения са позиционирани по-скоро в лявото, те могат да лишават част от периферията на остарялата Българска социалистическа партия.
- А " ИТН " накъде се нарежда?
- Партията на господин Трифонов е друга " опера ". Там има повече разочаровани гербаджии, в сравнение с бесепари. Ядрото на " ИТН " са хора, трайно разочаровани и отчуждени от политиката. Слави Трифонов от много време действа, и то сполучливо, като обичания политик на тези, които ненавиждат политиката. Той е добър кей за антисистемен избор, капацитет за какъвто има, изключително измежду по-младите. Големият проблем пред подобен вид партии е не да вземат участие в избори и да реализират добър резултат, а да се трансфорат в стабилно политическо образувание. Не мога да се произнеса по въпроса на сегашния стадий.
Трябва да кажем, че има случаи, когато такива партии са успявали. Зеленски в Украйна е подобен типаж. Тръгна без нищо, а изкара над 70 % на президентските избори, по-малко на парламентарните. Онова, което би попречило на Слави Трифонов да повтори сходен героизъм, е, че зад Зеленски стояха основни украински олигарси. Което му обезпечи запас, включително и медиен. На това Слави не може да разчита.
- Има обаче едно друго стабилно формирование – Движение за права и свободи. То пък потегли на открита " война " против президента Радев.
- Това е тяхно право да вземат сходни решения. Позицията им демонстрира, че няма да работят за президента Радев на идните избори за държавен глава през есента. Радев не стана президент с помощта на придвижването. Нека да работят с различен претендент – на ГЕРБ, примерно. Макар че ме съмнява.
Движение за права и свободи е застрашено не от позиция на резултати - най-вероятно ще бъде трета политическа мощ. То няма политически съдружници. При висока интензивност ще загуби даже и най-малък късмет да има решаваща роля във образуване на ръководещо болшинство или от него да зависи, т.е. да е в ролята на балансьор. Няма доста потребни ходове. Ситуацията не е изключително удобна и за Движение за права и свободи.
- От диалога ни излиза, че ни чакат много непредсказуеми избори, пъстър парламент, мъчно сформиране на държавно управление, политически исблъсъци и прочие
- Не сме на прага на ново начало на политическия цикъл. По-скоро ще гледаме края на статуквото. Тези година-две, които са тежки за нас, ще покажат, че старите политически субекти, в случай че не създадат радикални промени в себе си, са изчерпали капацитета си да бъдат съответно политическо посланичество на множеството хора. Не беше удобна обстановката, с цел да се появят задоволително мощни нови играчи. Те ще могат да се заявят, да се покажат, да влязат в структурите на властта, което ще е за малко. Чака ни серия от трансформации към ново положение, когато ще кристализират съответни на новите действителности политически субекти и ще се намерят съответни водачи, съответни дела и съответно ръководство. А не отчаяно-депресивна, апатична и изгубила интерес власт. Така че ни чакат доста турбуленции.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ