Все повече българи подават заявления за планово лечение в страни от ЕС
Наблюдава се наклонност за нарастване на заявките на български жители за планово лекуване в страни-членки на Европейски Съюз. Това сподели доктор Галинка Павлова, зам.-председател на българския лекарски съюз, по време на Четвъртия годишен конгрес на Българския съюз по балнео и СПА туризъм.
Д-р Павлова изясни, че упованията към здравното обслужване са все по-високи, само че финансите в опазването на здравето са прекомерно лимитирани. „ Планираното лекуване в страна от Европейски Съюз може да изиска пациентите да подадат заявление за авансово позволение от съответната национална здравна каса. Разрешение се дава единствено, когато пациентите не могат да бъдат лекувани в личната си страна в границите на рационален от здравна позиция интервал на време “, посочи тя. „ Ако желаеме да развиваме медицински туризъм, би следвало да имаме информация в коя страна кои са болесттите, за които има дълъг лист за очакване и дали бихме могли да бъдем конкурентноспособни и можем ли да предложим нещо, което да удовлетвори пациента и той да пристигна тук да извърши съответната процедура “, разясни доктор Галинка Павлова. По думите й България би трябвало да изнесе информация за това интензивно. „ Да отидем в другите страни и на място да предоставим информация за това, което можем да създадем с съответни медицински услуги за съответни консуматори, които можем да притеглим да се лекуват у нас “, добави тя. Д-р Павлова добави, че България има двустранни контракти със Сърбия, Черна гора и Хърватия за обществено обезпечаване, обхващащо и здравното обезпечаване. „ Тези двустранни контракти са извънредно значимо, тъй като посредством тях могат да се договорят съответни параметри сред страните “, разяснява тя.
По думите й би трябвало да има баланс сред устойчивостта на здравната система на всяка страна и отбрана правата на пациентите за лекуване в чужбина. „ За България това се оказва проблем. Към момента НЗОК дължи на другите здравноосигурителни каси 250 млн. лева за лекуване на българи в чужбина. В момента текат договаряния тази сума да бъде разсрочена. В най-лошия случай, в случай че тази сума бъде изискуема в даден миг, ще имаме ли сигурност да си го позволим, в случай, че сега Касата борави с обществен запас в размер на 3 милиарда лева “, разяснява доктор Павлова.
„ БЛС упорства това да не са заплащания от този запас – тези 3 милиарда лева Това са отговорности, които следва да се финансират от бюджета на страната и един път да тръгнем на чисто. Необходимо е страната да покрие дефицита за здравноосигурителни заплащания посредством субсидия от държавния бюджет “, съобщи тя.
Д-р Павлова заяви, че се следи наклонност за нарастване на заявките на български жители за позволение на планово лекуване в страни членки на Европейски Съюз. По думите й за 2016 година НЗОК е издала 546 S2 формуляра за планово решение отвън България. Най-много са те за Германия – 298, следвана от Белгия, Австрия и други
„ Най-честата причина за планово лекуване в чужбина е привършване на лечебните благоприятни условия в България. В чужбина се лекува постоянно злокачествени новообразувания на костите, костни малформации и други “, разясни тя
По думите ѝ през 2016 година от Фонда за лекуване на деца в чужбина са издадени 171 формуляра за лекуване отвън страната. Тя означи, че финансирането на лекуване на пълнолетни лица в чужбина отвън обсега на здравното обезпечаване се реализира непосредствено от бюджета на Министерство на здравеопазването. Т.е. това е трети механизъм за лекуване в чужбина.
Д-р Павлова даде данни на НЗОК, съгласно които у нас се лекуват непознати жители, които живеят в страната или са били в България за краткотрайно престояване. Близо 4 млн. лева е получила българската Здравноосигурителна каса за лекуване на чужденци в страната. Предявили сме претенции за още 2 млн. лева,но дали ще ги получим е въпрос на диалози и доказвания.
Д-р Павлова изясни, че упованията към здравното обслужване са все по-високи, само че финансите в опазването на здравето са прекомерно лимитирани. „ Планираното лекуване в страна от Европейски Съюз може да изиска пациентите да подадат заявление за авансово позволение от съответната национална здравна каса. Разрешение се дава единствено, когато пациентите не могат да бъдат лекувани в личната си страна в границите на рационален от здравна позиция интервал на време “, посочи тя. „ Ако желаеме да развиваме медицински туризъм, би следвало да имаме информация в коя страна кои са болесттите, за които има дълъг лист за очакване и дали бихме могли да бъдем конкурентноспособни и можем ли да предложим нещо, което да удовлетвори пациента и той да пристигна тук да извърши съответната процедура “, разясни доктор Галинка Павлова. По думите й България би трябвало да изнесе информация за това интензивно. „ Да отидем в другите страни и на място да предоставим информация за това, което можем да създадем с съответни медицински услуги за съответни консуматори, които можем да притеглим да се лекуват у нас “, добави тя. Д-р Павлова добави, че България има двустранни контракти със Сърбия, Черна гора и Хърватия за обществено обезпечаване, обхващащо и здравното обезпечаване. „ Тези двустранни контракти са извънредно значимо, тъй като посредством тях могат да се договорят съответни параметри сред страните “, разяснява тя.
По думите й би трябвало да има баланс сред устойчивостта на здравната система на всяка страна и отбрана правата на пациентите за лекуване в чужбина. „ За България това се оказва проблем. Към момента НЗОК дължи на другите здравноосигурителни каси 250 млн. лева за лекуване на българи в чужбина. В момента текат договаряния тази сума да бъде разсрочена. В най-лошия случай, в случай че тази сума бъде изискуема в даден миг, ще имаме ли сигурност да си го позволим, в случай, че сега Касата борави с обществен запас в размер на 3 милиарда лева “, разяснява доктор Павлова.
„ БЛС упорства това да не са заплащания от този запас – тези 3 милиарда лева Това са отговорности, които следва да се финансират от бюджета на страната и един път да тръгнем на чисто. Необходимо е страната да покрие дефицита за здравноосигурителни заплащания посредством субсидия от държавния бюджет “, съобщи тя.
Д-р Павлова заяви, че се следи наклонност за нарастване на заявките на български жители за позволение на планово лекуване в страни членки на Европейски Съюз. По думите й за 2016 година НЗОК е издала 546 S2 формуляра за планово решение отвън България. Най-много са те за Германия – 298, следвана от Белгия, Австрия и други
„ Най-честата причина за планово лекуване в чужбина е привършване на лечебните благоприятни условия в България. В чужбина се лекува постоянно злокачествени новообразувания на костите, костни малформации и други “, разясни тя
По думите ѝ през 2016 година от Фонда за лекуване на деца в чужбина са издадени 171 формуляра за лекуване отвън страната. Тя означи, че финансирането на лекуване на пълнолетни лица в чужбина отвън обсега на здравното обезпечаване се реализира непосредствено от бюджета на Министерство на здравеопазването. Т.е. това е трети механизъм за лекуване в чужбина.
Д-р Павлова даде данни на НЗОК, съгласно които у нас се лекуват непознати жители, които живеят в страната или са били в България за краткотрайно престояване. Близо 4 млн. лева е получила българската Здравноосигурителна каса за лекуване на чужденци в страната. Предявили сме претенции за още 2 млн. лева,но дали ще ги получим е въпрос на диалози и доказвания.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ