Оглушително мълчание за Пеевски. Но никой не мълчи за ПП-ДБ
Наближават следващите избори, което естествено изостря слуха ни за политическото говорене. Продължава да се чува омръзналата и на самите политици препирня сред тях самите. Скандалите им осветяват добре защитавани секрети, само че пък от това не следва нищо, тъй като и децата към този момент знаят, че те се упрекват взаимно - не с цел да се вкарат в пандиза, а с цел да влязат в Народното събрание. Затова надалеч по-показателно за същинските им планове е не против кого приказват, а за кого избират да мълчат.
Оглушително безмълвие
ГЕРБ мълчи за Пеевски с неговото " Ново начало " и за Има Такъв Народ, което подсказва, че хипотезата за взаимното им ръководство не е безпочвена. Мълчи в последно време и за " Възраждане " и президента, което пък подухва съмнение, че може " да даде едно рамо " на пропутиново болшинство у нас, каквато пилотна проба бе направена с путиновия закон за несъществуващата агитация на нетрадиционната полова ориентировка в учебно заведение.
На Бойко Борисов очевидно към този момент не му се водят борби и прикани всички водачи да заровят томахавките, като по този начин мълчешком да го признаят за собствен политически водач. Не е изключено, тъй като опитът сподели, че неговият " натурален зложелател " не е в Народното събрание, а е улицата, която сега обаче е " глуха улица ".
Парадоксално, в сходна преобладаваща роля се опитва и Има Такъв Народ, та чак напълно съществено се бяха заели да договарят за лично държавно управление. Изглежда мислят, че " народ " е магическа дума и щом си я сложиш в наименованието, от единствено себе си се превръщаш в глас на суверена.
Президентът най-оглушително мълчи, несъмнено, за " Възраждане ", пък те - за него в очакване най-сетне да се образува трайно пропутиново болшинство, което да подгони " джендърите " и " непознатите сътрудници ", да изправи " прислужниците на посолството " пред Народен съд, да спре помощта за Украйна, да излезе от НАТО и каквито други постсъветски мечти има Костадинов. Ако пък отново не се получи, президентът ще е заставен самичък да си направи партия за мир и дружба, подразбира се с кого.
Пеевски мълчи за ГЕРБ, въпреки и със стиснати зъби (още след отдръпването на поддръжката им от Калин Стоянов), само че без да губи вяра, че, както беше споделил Борисов, " ще бъде каквото беше ". Движение за права и свободи на Доган мълчи за всички без Пеевски по логиката на пристрастеностите в стиха на Блага Димитрова:
" Бяхме най-близки… Затуй занапред нататък
Ще сме най-чужди в света ".
Никой не мълчи за ПП-ДБ
ПП-ДБ гледат да мълчат за ГЕРБ (просто към този момент в никакъв случай не могат да кажат в никакъв случай на сглобка с тях) и за Българска социалистическа партия. Впрочем, с Българска социалистическа партия всички са се видели в знамение, тъй като във вътрешнопартийната им патаклама е все по-трудно да се разбере кой защо се бори отвън преразпределението на постовете.
Едно е несъмнено: никой не мълчи за ПП-ДБ. Те са нападани с друга активност от кого ли не. Причината е, че те, поради своята предистория и спора си с президента във връзка на войната в Украйна, станаха, даже и без постоянно да го желаят, вътрешнополитически представители на евроатлантическата борба с путинизма в геополитически проект. Така офанзивите против тях естествено се придвижват и върху евроатлантизма - без значение дали за той да бъде непризнат или използван. До степен да се трансформира в обидна дума или най-малкото в безсъдържателно факсимиле. Затова дано да напомним наличието му.
Кой проваля евроатлантизма?
В основата на евроатлантизма, известен и като трансантлантизъм, е проектът " Маршал ", осъществен от 1948 до 1952 година. Той планува Съединени американски щати да окажат забележителна безплатна помощ на Европа за възобновяване на стопанската система и за превръщането ѝ в бариера пред разпространяването на втория огромен тоталитаризъм на ХХ век – комунизма, след успеха над първия – фашизма.
Така от двете страни на Атлантическия океан, в дух на взаимност и в контраст на диктатурите, се открива демократичната народна власт с присъщото ѝ господство на закона, ценене на човешките права и почтено материално битие на жителите ѝ. Евроатлантизмът не е абстракция, а действителност, която нашите деца могат да видят и пипнат, когато отидат да учат или да работят там. И когато се връщат, както на митингите през 2020 година, с претенции България най-накрая да стане пълноценна част от нея.
Евроатлантизмът влезе в политическия речник на мястото на необятно употребяваното до тогава разбиране " народна власт " след нахлуването на Путин в Украйна, тъй като спокойният диалог за демокрацията към този момент не стигаше. Отново породи въпросът по какъв начин тя с евроатлантическа взаимност да се трансформира в бариера пред реанимираната в Москва и тръгнала в нахлуване тирания.
Путиновата агитация на собствен, както преди време руската, разпозна в евроатлантизма главния си зложелател. Но не води битката с него като преди с подчертаване на някакви небивали лични достолепия, а с психическо дискредитиране на врага. То не се прави в обществената сфера, където са годни рационални причини, а основно в частната, в най-деликатната ѝ зона - половата, където са годни персонални прекарвания и елементарно се генерира експанзия.
Достатъчно е някой да назова някого " джендър " и без да търсиш повече учредения да се настроиш нападателно. По същия психически механизъм изкрещяваш на водача, изнервил те с нещо, " хомосексуалист ", макар че може да е пó мъж от теб. Или за по-сигурно напряко го псуваш на майка. Руската агитация и локалните ѝ ретранслатори се пробват да провеждат групово псуване на груповия Запад.
Триъгълникът в политическата координатна система
В България евроатлантизмът, умишлено или не, в допълнение беше дискредитиран от Делян Пеевски, който се приюти в неговата политическа ниша, с цел да пази оттова забележителната си невидима власт и да може да упрекна всеки, дръзнал да ѝ посегне, че протяга ръка на прозападната ни ориентировка.
А когато тъкмо бранителят на евроатлантизма е глобен от евроатлантическите ни сътрудници за корупция, стартира да наподобява, че евроатлантизмът и корупцията не са несъвместими. И гласоподавателят се изправя пред нерешимо уравнение: кое е по-малкото зло – корупцията или путинизмът.
Така координатната система на политическото ни пространство напълно се огъна и се оформи триъгълник с двустранни противодействия и по трите му страни. На единия му връх е президентът с твърдата поддръжка на „ Възраждане “ (или обратното), на другия е Пеевски с неуверената поддръжка на ГЕРБ, а на третия са ПП-ДБ, заели се да съберат в едно битката с корупцията и с путинизма, само че нещо все им куца словесната и поведенческата реторика, в която да го създадат. И надали идните избори ще могат да предложат нова геометрия на политическото пространство.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Оглушително безмълвие
ГЕРБ мълчи за Пеевски с неговото " Ново начало " и за Има Такъв Народ, което подсказва, че хипотезата за взаимното им ръководство не е безпочвена. Мълчи в последно време и за " Възраждане " и президента, което пък подухва съмнение, че може " да даде едно рамо " на пропутиново болшинство у нас, каквато пилотна проба бе направена с путиновия закон за несъществуващата агитация на нетрадиционната полова ориентировка в учебно заведение.
На Бойко Борисов очевидно към този момент не му се водят борби и прикани всички водачи да заровят томахавките, като по този начин мълчешком да го признаят за собствен политически водач. Не е изключено, тъй като опитът сподели, че неговият " натурален зложелател " не е в Народното събрание, а е улицата, която сега обаче е " глуха улица ".
Парадоксално, в сходна преобладаваща роля се опитва и Има Такъв Народ, та чак напълно съществено се бяха заели да договарят за лично държавно управление. Изглежда мислят, че " народ " е магическа дума и щом си я сложиш в наименованието, от единствено себе си се превръщаш в глас на суверена.
Президентът най-оглушително мълчи, несъмнено, за " Възраждане ", пък те - за него в очакване най-сетне да се образува трайно пропутиново болшинство, което да подгони " джендърите " и " непознатите сътрудници ", да изправи " прислужниците на посолството " пред Народен съд, да спре помощта за Украйна, да излезе от НАТО и каквито други постсъветски мечти има Костадинов. Ако пък отново не се получи, президентът ще е заставен самичък да си направи партия за мир и дружба, подразбира се с кого.
Пеевски мълчи за ГЕРБ, въпреки и със стиснати зъби (още след отдръпването на поддръжката им от Калин Стоянов), само че без да губи вяра, че, както беше споделил Борисов, " ще бъде каквото беше ". Движение за права и свободи на Доган мълчи за всички без Пеевски по логиката на пристрастеностите в стиха на Блага Димитрова:
" Бяхме най-близки… Затуй занапред нататък
Ще сме най-чужди в света ".
Никой не мълчи за ПП-ДБ
ПП-ДБ гледат да мълчат за ГЕРБ (просто към този момент в никакъв случай не могат да кажат в никакъв случай на сглобка с тях) и за Българска социалистическа партия. Впрочем, с Българска социалистическа партия всички са се видели в знамение, тъй като във вътрешнопартийната им патаклама е все по-трудно да се разбере кой защо се бори отвън преразпределението на постовете.
Едно е несъмнено: никой не мълчи за ПП-ДБ. Те са нападани с друга активност от кого ли не. Причината е, че те, поради своята предистория и спора си с президента във връзка на войната в Украйна, станаха, даже и без постоянно да го желаят, вътрешнополитически представители на евроатлантическата борба с путинизма в геополитически проект. Така офанзивите против тях естествено се придвижват и върху евроатлантизма - без значение дали за той да бъде непризнат или използван. До степен да се трансформира в обидна дума или най-малкото в безсъдържателно факсимиле. Затова дано да напомним наличието му.
Кой проваля евроатлантизма?
В основата на евроатлантизма, известен и като трансантлантизъм, е проектът " Маршал ", осъществен от 1948 до 1952 година. Той планува Съединени американски щати да окажат забележителна безплатна помощ на Европа за възобновяване на стопанската система и за превръщането ѝ в бариера пред разпространяването на втория огромен тоталитаризъм на ХХ век – комунизма, след успеха над първия – фашизма.
Така от двете страни на Атлантическия океан, в дух на взаимност и в контраст на диктатурите, се открива демократичната народна власт с присъщото ѝ господство на закона, ценене на човешките права и почтено материално битие на жителите ѝ. Евроатлантизмът не е абстракция, а действителност, която нашите деца могат да видят и пипнат, когато отидат да учат или да работят там. И когато се връщат, както на митингите през 2020 година, с претенции България най-накрая да стане пълноценна част от нея.
Евроатлантизмът влезе в политическия речник на мястото на необятно употребяваното до тогава разбиране " народна власт " след нахлуването на Путин в Украйна, тъй като спокойният диалог за демокрацията към този момент не стигаше. Отново породи въпросът по какъв начин тя с евроатлантическа взаимност да се трансформира в бариера пред реанимираната в Москва и тръгнала в нахлуване тирания.
Путиновата агитация на собствен, както преди време руската, разпозна в евроатлантизма главния си зложелател. Но не води битката с него като преди с подчертаване на някакви небивали лични достолепия, а с психическо дискредитиране на врага. То не се прави в обществената сфера, където са годни рационални причини, а основно в частната, в най-деликатната ѝ зона - половата, където са годни персонални прекарвания и елементарно се генерира експанзия.
Достатъчно е някой да назова някого " джендър " и без да търсиш повече учредения да се настроиш нападателно. По същия психически механизъм изкрещяваш на водача, изнервил те с нещо, " хомосексуалист ", макар че може да е пó мъж от теб. Или за по-сигурно напряко го псуваш на майка. Руската агитация и локалните ѝ ретранслатори се пробват да провеждат групово псуване на груповия Запад.
Триъгълникът в политическата координатна система
В България евроатлантизмът, умишлено или не, в допълнение беше дискредитиран от Делян Пеевски, който се приюти в неговата политическа ниша, с цел да пази оттова забележителната си невидима власт и да може да упрекна всеки, дръзнал да ѝ посегне, че протяга ръка на прозападната ни ориентировка.
А когато тъкмо бранителят на евроатлантизма е глобен от евроатлантическите ни сътрудници за корупция, стартира да наподобява, че евроатлантизмът и корупцията не са несъвместими. И гласоподавателят се изправя пред нерешимо уравнение: кое е по-малкото зло – корупцията или путинизмът.
Така координатната система на политическото ни пространство напълно се огъна и се оформи триъгълник с двустранни противодействия и по трите му страни. На единия му връх е президентът с твърдата поддръжка на „ Възраждане “ (или обратното), на другия е Пеевски с неуверената поддръжка на ГЕРБ, а на третия са ПП-ДБ, заели се да съберат в едно битката с корупцията и с путинизма, само че нещо все им куца словесната и поведенческата реторика, в която да го създадат. И надали идните избори ще могат да предложат нова геометрия на политическото пространство.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ