Грешките, които допускаме в търсене на щастието
Наближавам 35 и разбрах едно: всички търсим щастието, без да знаем по какъв начин! Четем литература за самопомощ. Посещаваме семинари. Опитваме се да променим настройката си, да сменим скептицизма с оптимизъм... И търсим ли, търсим...
Но колкото и отдадени да сме на това търсене, колкото и да влагаме сърцето си в него, щастието си остава недостижима фантазия, въпреки и сякаш на една ръка разстояние. Защо? Защото не стопираме да повтаряме едни и същи неточности, без даже да осъзнаваме. Не стопираме да се въртим в кръг. Време е да излезем от него. Но с цел да го сторим, би трябвало да го опознаем, да разберем какво ни държи затворени в него. Надявам се, че този текст ще ви помогне да го извършите...
Грешките, които най-често позволяваме в търсене на щастието
1. Опитваме се да бъдем идеални
Още не се е родил човек, който да не бърка. Още не се е родил човек, който постоянно да разграничава верния избор от неверния, който постоянно да знае каква би трябвало да бъде идната му стъпка. Не бъдете прекомерно взискателни към себе си. Грешките са нашите учители. Звучи като факсимиле? Клишетата по тази причина са клишета – тъй като са се повторили безчет пъти. А белким не е правилно? Нима не сте научили повече от своите неточности, в сравнение с от чийто и да било доброжелателен съвет, от която и да било мъдра книга? Приемете, че ще грешите. Но помнете, че това не ви прави неприятен човек. Това просто ви прави Човек. Не се самобичувайте, не се взирайте в постъпките си като през увеличително стъкло. Това е животът. Вашият живот. В него има верни и не толкоз верни решения, наслада и отчаяние, победи и неуспехи. Не забравяйте, че това, което през днешния ден ви се коства най-голямата неточност на следващия ден може да се окаже, че е било най-правилното ви решение. Неслучайно е казано: " Когато печелиш, не знаеш какво губиш. A когато губиш, не знаеш какво печелиш ".
А в този момент... поемете си въздух с цялостни гърди. И продължете напред. Към щастието.
2. Опитваме се да направляваме всичко
Откажете се от контрола. Мислите си, че знаете по какъв начин тъкмо би трябвало да протече днешният ден, с цел да се усмихнете, с цел да сте щастливи? Мислите си, че знаете какво тъкмо би трябвало да създадат околните ви, с цел да се ухилен, с цел да са щастливи? Лъжете се. Няма по какъв начин да знаете.
Оставете контрола. Позволете на хората към вас сами да избират по какъв начин да живеят живота си. Свалете от плещите си отговорността за тяхното благополучие. Вашата отговорност е единствено да ги подкрепяте. Когато са прави и когато бъркат. Когато са мощни и когато са слаби.
Спрете да се пробвате да контролирате и своя ден. Животът е цялостен с условия, които не зависят от нас. Вместо да се пробвате да ги променяте, просто ги приемете. И направете най-хубавото, на което сте способни. Въпреки тях. И тъкмо поради тях.
А в този момент... поемете си въздух с цялостни гърди. И продължете напред. Към щастието.
3. Опитваме се да се разбираме с всички
Колкото и да ви се желае, колкото и да се стараете, няма по какъв начин да го постигнете. Не е и нужно. Има хора, с които в никакъв случай няма да говорите на един език. Хора, които се нервират от самия факт, че съществувате. Не е нужно да ги приемате – знаете, че заслужавате друго отношение.
