Наближавал рожденият ден на нежната и беззащитна роза. Всички цветя

Наближавал рожденият ден на нежната и беззащитна роза. Всички цветя и приготвили дарове - цветни листчета от самите себе си, покрити с капчици роса.
Само Кактусът се чудил какво да направи. "Та Розата е толкоз прелестна! - мислил си той. - А аз съм толкоз противен с тези мои бодли. Не, не е за мен рождения ѝ ден. "
Но Розата била сензитивна и деликатна и като че ли усещала тъжните мисли на Кактуса, помолила една позната пеперуда да му съобщи безусловно да пристигна на рождения ѝ ден. За нея другарството е по-ценно от всичко друго. Кактусът по този начин се зарадвал на поканата!

- Непременно ще бъде там - споделил той на пеперудата.

Рожденият ден на Розата пристигнал. Докато приемала подаръците от гостите, тя се усмихвала на всеки нежно и леко тъжно. Последен към Розата пристъпил Кактусът.

- Желая ти от сърце всичко най-хубаво! - споделил той. - Но ти си толкоз нежна и деликатна, по тази причина и усмивката ти е постоянно леко печална. Дълго мислих какво да ти подаря. Ето, заповядай! - и той ѝ поднесъл одежда от бодли.

- Благодаря ти, скъпи приятелю! - отвърнала Розата. - Наистина доста имах потребност от такава дреха. Но ти си прекомерно непретенциозен... Не ми сподели, че също имаш рожден ден. Но аз не съм не запомнила. Приеми и ти подарък от мен!

Тогава Розата му подала ароматна бяла пъпка. Оттогава Розата носи бодлива дрешка, а Кактусът цъфти един път в годината - на рождения си ден.