Идва Петровден: Строга забрана
Наближава Петровден: Всичко за огромния празник – от курбана с пиле до строгите забрани на 29 юни
Броени дни остават до един от най-почитаните и обичани летни празници в българския календар – Петровден. Всяка година на 29 юни православната черква уважава паметта на Светите равноапостоли Петър и Павел, а националните обичаи вплитат в деня пъстра палитра от ритуали, поверия и кулинарни традиции, съхранили духа на българщината през вековете. Празникът е кулминационна точка на жътвата и носи дълбока символика за изобилие, здраве и благополучие.
На този ден своя имен ден честват всички, носещи имената Петър, Петрана, Петра, Петя, Камен, Кремена, Пенка, Пенчо, Преслава, Патриция, Павел, Павлина, Полина и техните производни.
Значението на Петровден: Пазителят на Райските врати и неговият брат
Според църковния канон, 29 юни е денят, в който се отдава респект на двамата велики апостоли Петър и Павел. В националните вярвания обаче те постоянно са представяни не просто като братя, а като близнаци. Легендите описват, че на Свети Петър е поверена извънредно значима задача – да държи ключовете от Райските врати. Той стои на входа и с везна претегля положителните и неприятните каузи на всяка душа, с цел да реши дали да я допусне в Царството Небесно. Народните предания го разказват като непоколебим, само че обективен съдник, който е немилостив даже към личната си майка, осъждайки я за нейните зли действия на земята.
Празничната софра на Петровден: Традиции и наложителни ястия
Петровден бележи края на двуседмичните Петрови пости, започващи след Петдесетница, които служат за духовно и телесно филтриране. Затова празничната софра е богата и на нея участват особено приготвени за деня ястия.
Курбан от петровско пиле и „ бял мъж “
Основен детайл на празничния обяд е курбанът. Традицията повелява във всяка къща да се заколи най-младото пиле, наречено „ петровско “, в чест на светеца. На масата наложително би трябвало да има и фамозното ядене „ бял мъж “ (известно още като кутмач). То се подготвя от бито прясно сирене, което се пържи в масло с брашно до приемането на златиста примес. Освен това, домакините месят празнична погача, вият баница с масло и сирене и подготвят сладостен тиквеник.
Обредният самун и ябълките „ петровки “
Специално за празника се подготвя ритуален самун (колак), който дружно с първите узрели за сезона ябълки, наречени „ петровки “, се носи в църквата за освещаване. Едва след църковния обред осветената храна се раздава на близки и съседи за здраве, благоденствие и за помен на умрелите.
Поверия и строги забрани на 29 юни
За да бъде годината плодородна и с цел да се защищити домът от беди, на Петровден се съблюдават редица строги забрани, излъчени от потомство на потомство.
Забрана за работа: На Петровден, както и на други огромни църковни празници, не се работи. Забранено е да се чисти, пере, шие или да се прави каквато и да е тежка домакинска и земеделска работа.
Забрана за ябълки: Съществува вярване, че до Петровден не би трябвало да се ядат ябълки. Вярва се, че на този ден Свети Петър раздава ябълки на душите на умрелите деца в Рая и в случай че някоя майка е нарушила възбраната, нейното дете няма да получи.
Разпределение на труда: Според вярванията, Св. Петър позволява жътвата да продължи единствено до обяд, до момента в който Св. Павел, от който се опасяват, че може да пусне мълнии и да възпламени снопите по нивите, въобще не разрешава работа в този ден.
Спазването на тези ритуали и забрани, съгласно националните вярвания, обезпечава отбрана на фамилията, дома и реколтата от естествени бедствия като пожари, гръмотевици и градушки. Така Петровден остава един от живите празници, които не престават да свързват актуалния българин с дълбоките корени на неговата религия и обичаи.
