Светът след COVID-19
Наближава ли краят на пандемията от COVID-19? Близо две години след нейното експлоадиране, доста страни сега са в плен на преобладаващия вид Омикрон.
Въпреки това от ден на ден специалисти считат, че коронавирусът напълно скоро може да се трансформира в ендемична зараза, която, сходно на сезонния грип, да визира постоянно избрани региони или елементи от популацията.
The era of coronavirus restrictions is fading away, but that doesn’t mean Covid-19 is gone. Governments are racing to scrap the last remaining pandemic measures.
— Bloomberg (@business)
Регионалният шеф на Световната здравна организация за Европа Ханс Клуге неотдавна означи, че на Стария континент „ пандемията върви към своя край “.
Един от въпросите, който вълнува доста хора, е по какъв начин ще се промени обществото ни, когато това се случи. Редица специалисти считат, че съвсем няма да има бранш, който да остане непокътнат. Историята обаче демонстрира нещо друго.
Пандемията от Испански грип да вземем за пример, която лишила живота на към 50 млн. души, довела до някои промени в градското обмисляне, както и до възстановяване на публичното опазване на здравето. Въпреки това, психическите и обществените последствия надалеч не били толкоз тежки, колкото се предполагало в началото (според множеството учени, главната причина е, че пандемията избухнала по време на Първата международна война и до известна степен останала в сянката на ужасите, претърпени от милиони хора по време на световния конфликт).
Самият Зигмунд Фройд определил Испанския грип като „ странично събитие “, макар че заболяването лишила живота на една от дъщерите му.
"The recent Omicron surge underscored how well our COVID-19 vaccines are working "
— TIME (@TIME)
Какви прогнози могат да бъдат направени за края на пандемията от COVID-19? Според някои учени, резултатите ще са най-вече отрицателни. Те се концентрират върху последствия като икономическите разтърсвания, на които ставаме очевидци, растящото неравноправие и психическите проблеми, които доста хора изпитват поради напрежението, провокиран от разпространяването на заболяването и наложените ограничаващи ограничения. Други, обаче, са оптимисти. Те са на мнение, че пандемията ще ни научи да ценим повече някои неща, които преди този момент сме приемали за даденост.
Между солидарността и неравенството
Някои учени считат, че провокациите, пред които се изправи човечеството в изискванията на продължаващата пандемия, ще ни създадат по-съпричастни към проблемите на близките. Според психолога от Харвардския университет Кати Маклафлин, „ това е отлична опция да стартираме да се поддържаме повече и да си оказваме помощ взаимно “.
Сходно е и мнението на социолога от университета във Флорида Моника Арделт. „ Подобни световни събития изискват да бъдат взети единни ограничения и да действаме като задружна международна общественост “, отбелязва тя.
The pandemic has caused a reset in modern dating culture
— The Wall Street Journal (@WSJ)
В същото време, пандемията от COVID-19 образно показва какъв брой сериозен проблем е възходящото неравноправие сред небогати и богати. Редица специалисти предизвестяват, че през последните години тази бездна се е нараснала фрапантно. Показателни в това отношение са няколко обстоятелството:
Богатството на десетте най-заможни хора в света се е удвоило след експлоадирането на пандемията; Най-богатите 10 % от популацията на планетата управляват към 76 % от международното положение. В същото време, най-бедните 50 % от хората имат едвам 2 на 100 от богатството; По данни на интернационалната асоциация „ Оксфам “, неравенството сред богати и небогати способства за гибелта на почти 21 300 души всеки ден;
Психологът Айше Юскюл от университета в Кент отбелязва, че е оптимистично настроена. Според нея, всичко това оказва помощ на повече хора да осъзнаят какъв брой сериозна е тематиката за неравенството. „ Вярвам, че това ще ни накара да подходим към казуса световно, вместо да се интересуваме само от това какво се случва в страната, в която живеем “, счита тя.
Нуждата да поддържаме връзка
Пандемията промени живота на милиони хора. Тя ограничи опцията ни да се срещаме с нашите близки и другари, което накара мнозина да погледнат по нов метод на самото другарство, считат психолози. Проф. Дашър Келтнер от университета „ Бъркли “ в Калифорния прави следното резюме: „ Пандемията ще ни научи какъв брой значимо е да можем да споделяме с други хора лице в лице. Вярвам, че когато тя завърши, взаимоотношенията ни ще имат доста по висока стойност “. На същото мнение е и психологът Дъглас Кенрик, съгласно който „ по-здравите фамилни връзки ще бъдат най-положителното следствие от тази пандемия “.
Нашата дарба да поддържаме връзка е изиграла значима роля за развиването ни като тип. Тя ни е помогнала да се оправим с редица закани и провокации. По тази причина наложените ограничаващи ограничения по отношение на пандемията от COVID-19 съставляват голямо тестване за доста хора. Чувството за самотност, което те изпитват, е сериозен стресов фактор.
"It's crucial to be able to talk about things like how the COVID-19 virus is affecting the youth in terms of mental health and prejudice. It's also vital to offer a creative outlet for us to explain our point of view. "
Sophia, 16, USA.
— UNICEF (@UNICEF)
Резултатите от проучване, извършено неотдавна в 21 страни, са красноречиви – колкото по-дълго време прекарват хората в обществена изолираност, толкоз по-тежки са последствията за тяхната душeвност. По тази причина специалистите са единомислещи, че би трябвало да бъдат основани повече центрове за оказване на психическа поддръжка на хора, страдащи от сходни проблеми.
Предразсъдъци, расизъм и политика
Според редица откриватели, пандемията има още едно отрицателно следствие – хората стартират да се „ затварят “ в по-тесни групи и да стават все по-подозрителни към близките. Инчеол Чой, който е професор по логика на психиката от Националния университет в Сеул, отбелязва, че „ стандартите и предразсъдъците по отношение на представителите на други обществени и етнически групи евентуално ще набъбнат през идващите месеци и години “.
Лиса Фелдман Барет, която също е професор по логика на психиката, прибавя, че „ хората все по-често стартират да се разделят на „ наши “ и „ непознати “, виждайки в съвсем всеки чужд евентуална опасност “.
Подобно разделяне няма по какъв начин да не окаже въздействие и върху политиката. Един от евентуалните резултати е повишаването на известността на разнообразни популистки и радикални обединения. Според Пол Блум от Масачузетския софтуерен институт, по-голямото съмнение към „ външните групи “ се усеща както в обособените страни, по този начин и в интернационален проект, защото „ страните постоянно се упрекват между тях, че не поставят задоволително старания за оправянето с рецесията или не демонстрират единение с останалите “.
Психологът Дилип Джест на собствен ред прибавя, че се вижда една притеснителна наклонност – все по-често за спечелили и губещи се дефинират освен претендентите за даден пост, само че и техните поддръжници. Това значи, че „ политическата поляризация, която следим напоследък в Съединени американски щати, евентуално ще се ускори в световен мащаб “, предизвестява Джест.
Вижте още:
Въпреки това от ден на ден специалисти считат, че коронавирусът напълно скоро може да се трансформира в ендемична зараза, която, сходно на сезонния грип, да визира постоянно избрани региони или елементи от популацията.
The era of coronavirus restrictions is fading away, but that doesn’t mean Covid-19 is gone. Governments are racing to scrap the last remaining pandemic measures.
— Bloomberg (@business)
Регионалният шеф на Световната здравна организация за Европа Ханс Клуге неотдавна означи, че на Стария континент „ пандемията върви към своя край “.
Един от въпросите, който вълнува доста хора, е по какъв начин ще се промени обществото ни, когато това се случи. Редица специалисти считат, че съвсем няма да има бранш, който да остане непокътнат. Историята обаче демонстрира нещо друго.
Пандемията от Испански грип да вземем за пример, която лишила живота на към 50 млн. души, довела до някои промени в градското обмисляне, както и до възстановяване на публичното опазване на здравето. Въпреки това, психическите и обществените последствия надалеч не били толкоз тежки, колкото се предполагало в началото (според множеството учени, главната причина е, че пандемията избухнала по време на Първата международна война и до известна степен останала в сянката на ужасите, претърпени от милиони хора по време на световния конфликт).
Самият Зигмунд Фройд определил Испанския грип като „ странично събитие “, макар че заболяването лишила живота на една от дъщерите му.
"The recent Omicron surge underscored how well our COVID-19 vaccines are working "
— TIME (@TIME)
Какви прогнози могат да бъдат направени за края на пандемията от COVID-19? Според някои учени, резултатите ще са най-вече отрицателни. Те се концентрират върху последствия като икономическите разтърсвания, на които ставаме очевидци, растящото неравноправие и психическите проблеми, които доста хора изпитват поради напрежението, провокиран от разпространяването на заболяването и наложените ограничаващи ограничения. Други, обаче, са оптимисти. Те са на мнение, че пандемията ще ни научи да ценим повече някои неща, които преди този момент сме приемали за даденост.
Между солидарността и неравенството
Някои учени считат, че провокациите, пред които се изправи човечеството в изискванията на продължаващата пандемия, ще ни създадат по-съпричастни към проблемите на близките. Според психолога от Харвардския университет Кати Маклафлин, „ това е отлична опция да стартираме да се поддържаме повече и да си оказваме помощ взаимно “.
Сходно е и мнението на социолога от университета във Флорида Моника Арделт. „ Подобни световни събития изискват да бъдат взети единни ограничения и да действаме като задружна международна общественост “, отбелязва тя.
The pandemic has caused a reset in modern dating culture
— The Wall Street Journal (@WSJ)
В същото време, пандемията от COVID-19 образно показва какъв брой сериозен проблем е възходящото неравноправие сред небогати и богати. Редица специалисти предизвестяват, че през последните години тази бездна се е нараснала фрапантно. Показателни в това отношение са няколко обстоятелството:
Богатството на десетте най-заможни хора в света се е удвоило след експлоадирането на пандемията; Най-богатите 10 % от популацията на планетата управляват към 76 % от международното положение. В същото време, най-бедните 50 % от хората имат едвам 2 на 100 от богатството; По данни на интернационалната асоциация „ Оксфам “, неравенството сред богати и небогати способства за гибелта на почти 21 300 души всеки ден;
Психологът Айше Юскюл от университета в Кент отбелязва, че е оптимистично настроена. Според нея, всичко това оказва помощ на повече хора да осъзнаят какъв брой сериозна е тематиката за неравенството. „ Вярвам, че това ще ни накара да подходим към казуса световно, вместо да се интересуваме само от това какво се случва в страната, в която живеем “, счита тя.
Нуждата да поддържаме връзка
Пандемията промени живота на милиони хора. Тя ограничи опцията ни да се срещаме с нашите близки и другари, което накара мнозина да погледнат по нов метод на самото другарство, считат психолози. Проф. Дашър Келтнер от университета „ Бъркли “ в Калифорния прави следното резюме: „ Пандемията ще ни научи какъв брой значимо е да можем да споделяме с други хора лице в лице. Вярвам, че когато тя завърши, взаимоотношенията ни ще имат доста по висока стойност “. На същото мнение е и психологът Дъглас Кенрик, съгласно който „ по-здравите фамилни връзки ще бъдат най-положителното следствие от тази пандемия “.
Нашата дарба да поддържаме връзка е изиграла значима роля за развиването ни като тип. Тя ни е помогнала да се оправим с редица закани и провокации. По тази причина наложените ограничаващи ограничения по отношение на пандемията от COVID-19 съставляват голямо тестване за доста хора. Чувството за самотност, което те изпитват, е сериозен стресов фактор.
"It's crucial to be able to talk about things like how the COVID-19 virus is affecting the youth in terms of mental health and prejudice. It's also vital to offer a creative outlet for us to explain our point of view. "
Sophia, 16, USA.
— UNICEF (@UNICEF)
Резултатите от проучване, извършено неотдавна в 21 страни, са красноречиви – колкото по-дълго време прекарват хората в обществена изолираност, толкоз по-тежки са последствията за тяхната душeвност. По тази причина специалистите са единомислещи, че би трябвало да бъдат основани повече центрове за оказване на психическа поддръжка на хора, страдащи от сходни проблеми.
Предразсъдъци, расизъм и политика
Според редица откриватели, пандемията има още едно отрицателно следствие – хората стартират да се „ затварят “ в по-тесни групи и да стават все по-подозрителни към близките. Инчеол Чой, който е професор по логика на психиката от Националния университет в Сеул, отбелязва, че „ стандартите и предразсъдъците по отношение на представителите на други обществени и етнически групи евентуално ще набъбнат през идващите месеци и години “.
Лиса Фелдман Барет, която също е професор по логика на психиката, прибавя, че „ хората все по-често стартират да се разделят на „ наши “ и „ непознати “, виждайки в съвсем всеки чужд евентуална опасност “.
Подобно разделяне няма по какъв начин да не окаже въздействие и върху политиката. Един от евентуалните резултати е повишаването на известността на разнообразни популистки и радикални обединения. Според Пол Блум от Масачузетския софтуерен институт, по-голямото съмнение към „ външните групи “ се усеща както в обособените страни, по този начин и в интернационален проект, защото „ страните постоянно се упрекват между тях, че не поставят задоволително старания за оправянето с рецесията или не демонстрират единение с останалите “.
Психологът Дилип Джест на собствен ред прибавя, че се вижда една притеснителна наклонност – все по-често за спечелили и губещи се дефинират освен претендентите за даден пост, само че и техните поддръжници. Това значи, че „ политическата поляризация, която следим напоследък в Съединени американски щати, евентуално ще се ускори в световен мащаб “, предизвестява Джест.
Вижте още:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ