Николай Милчев: ”Елате ни вижте” по Коледа
Наближава Коледа и целият свят е с червени шапки и бели бради. Дървета, трамваи, продавачи в месарски магазини, чиновници на А1 и дори министър-председатели – всички са Дядо Коледа.
И ето – непосредствено включване на една от основните български малките екрани. Двама младежи, маскирани като положителния дъртак, са в софийския квартал „ Факултета “. Там са с най-хубави планове. И те, и водещият, и репортерът звънят, като че ли са звънчета, и преливат от наслада и екология.
Младежите са от благотворителна организация и са създали парно на пет ромски къщи. Пет къщи се отопляват с парно и значи няколко комина не димят и не тровят София.
Името на тази облага е арт апаратура или нещо такова, камерата демонстрира тръби, маркучи, един чугунен нагревател и на всички им е топло и коледно.
Помните ли Вазовата елегия „ Елате ни вижте “? Ако я помните, значи репортажът ви е пренесъл в 19 век. При едно свое пътешестване из Стара планина националният стихотворец (по това време министър на просвещението), вижда такава беднотия и назадничавост в някои планински колиби, че с мъка изплаква:
Под — гола пръст! Смрад, пушек, стени окадени,
тъмничен въздух; в сумрак потопени
индивиди и дрипи…
Вазовата елегия е писана в 1899 година, а директното телевизионно предаване е от 18 декември 2019. Сто и двайсет години – 100 и двайсет години и картинката е същата – беднотия, отпадъци, тиня, мизерия, неизбежност.
Докато двамата младежи се радват и демонстрират благините на своята парна апаратура, до момента в който показват своята креативност, един ром лежи, увит с пълен юрган, чорлав и полусънен, и гледа в екрана на джиесема си. От малкия екран го снимат, че има парно, а той се е завил и си гледа джиесема.
Едва устоях. Чудех се да ругая ли, да проклевам ли. На коя земя живеем и на кой Господ се молим? И по този начин ли крачим напред към светлото демократично бъдеще – с арт апаратура за парно в пет „ къщи “ и завити с дебели юргани?
После утринното предаване продължава, по този начин да се каже, по тематиката – с изгарянето в България на отпадъци от Западна Европа. Хиляди и хиляди тонове се изгарят в тецове и циментови фабрики, изгарят се в неизвестен ден и в неизвестен час и никой не знае нищо. И забележете – за комините, които димят и замърсяват във Факултета знаем, а за хилядите тонове отпадъци никой нито е чул, нито е видял. Те са анонимни, ничии, незнайни – паднали са от небето.
Голяма, доста огромна елегична поема би трябвало да се напише за лицемерието, фалща и цинизма по нашите земи. Ама го няма Вазов...
Но щом наближава Коледа, дано всички до един да си сложим червени шапки и бели бради. И да се прегръщаме от заран до вечер по улиците. Сигурно ще ни дадат и по малкия екран.
А след това – като се приберем у дома, скрито под юрганите да сричаме Вазовия рев от „ Елате ни вижте “:
Вий, дето неподвижен и в покои стоите,
към нас приближете — вий, славни, вий, сити!
Зърнете през нашто изгнило плетище
и може би вам ще настръхнат космите!
„ Елате ни вижте “
Николай Милчев
И ето – непосредствено включване на една от основните български малките екрани. Двама младежи, маскирани като положителния дъртак, са в софийския квартал „ Факултета “. Там са с най-хубави планове. И те, и водещият, и репортерът звънят, като че ли са звънчета, и преливат от наслада и екология.
Младежите са от благотворителна организация и са създали парно на пет ромски къщи. Пет къщи се отопляват с парно и значи няколко комина не димят и не тровят София.
Името на тази облага е арт апаратура или нещо такова, камерата демонстрира тръби, маркучи, един чугунен нагревател и на всички им е топло и коледно.
Помните ли Вазовата елегия „ Елате ни вижте “? Ако я помните, значи репортажът ви е пренесъл в 19 век. При едно свое пътешестване из Стара планина националният стихотворец (по това време министър на просвещението), вижда такава беднотия и назадничавост в някои планински колиби, че с мъка изплаква:
Под — гола пръст! Смрад, пушек, стени окадени,
тъмничен въздух; в сумрак потопени
индивиди и дрипи…
Вазовата елегия е писана в 1899 година, а директното телевизионно предаване е от 18 декември 2019. Сто и двайсет години – 100 и двайсет години и картинката е същата – беднотия, отпадъци, тиня, мизерия, неизбежност.
Докато двамата младежи се радват и демонстрират благините на своята парна апаратура, до момента в който показват своята креативност, един ром лежи, увит с пълен юрган, чорлав и полусънен, и гледа в екрана на джиесема си. От малкия екран го снимат, че има парно, а той се е завил и си гледа джиесема.
Едва устоях. Чудех се да ругая ли, да проклевам ли. На коя земя живеем и на кой Господ се молим? И по този начин ли крачим напред към светлото демократично бъдеще – с арт апаратура за парно в пет „ къщи “ и завити с дебели юргани?
После утринното предаване продължава, по този начин да се каже, по тематиката – с изгарянето в България на отпадъци от Западна Европа. Хиляди и хиляди тонове се изгарят в тецове и циментови фабрики, изгарят се в неизвестен ден и в неизвестен час и никой не знае нищо. И забележете – за комините, които димят и замърсяват във Факултета знаем, а за хилядите тонове отпадъци никой нито е чул, нито е видял. Те са анонимни, ничии, незнайни – паднали са от небето.
Голяма, доста огромна елегична поема би трябвало да се напише за лицемерието, фалща и цинизма по нашите земи. Ама го няма Вазов...
Но щом наближава Коледа, дано всички до един да си сложим червени шапки и бели бради. И да се прегръщаме от заран до вечер по улиците. Сигурно ще ни дадат и по малкия екран.
А след това – като се приберем у дома, скрито под юрганите да сричаме Вазовия рев от „ Елате ни вижте “:
Вий, дето неподвижен и в покои стоите,
към нас приближете — вий, славни, вий, сити!
Зърнете през нашто изгнило плетище
и може би вам ще настръхнат космите!
„ Елате ни вижте “
Николай Милчев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ