Зов за помощ! Нека всички помогнем на Люби да се справи с коварната болест
Набират средства за лекуването на дребния воин Любчо от Пловдив. Родителите му чуват диагнозата П ервентикуларна левкомалатоза и от този момент се борят с нея, с цел да може Люби да проходи. Така те стартират рехабилитация незабавно, която продължава и до през днешния ден. Малкият воин се бори и труди неуморно да се възвърне, само че за жалост още не е проходил.
Прочетете още
Ето какво показа неговата майка:
Здравейте, положителни хора!
Ние сме Васко, Ели и Любчо, и аз желая да ви опиша за неговата и нашата битка да е тук, с нас! Всичко " публично " стартира през 2016. След години дружно, със брачна половинка ми взехме решение, че е време да потърсим помощ за нашата фантазия да има кого да обичаме, за кого да се грижим, кой да изпълва дните ни. Така ориста ни срещна със Звезделина Лютфи - дамата, без която нищо нямаше " да бъде ", дамата, която през днешния ден мога да нарека моя сестра, моя щерка даже.
Тя пое, както се оказа, по много сложния път с нас, към дребното вързопче, което искахме да поемем в ръцете си. Обнадеждени от първия диалог с нея започнахме. Изследвания, проби, клиники и ин витро опит след ин витро опит... Бяха дни на очакване, вяра и на доста отчаяние след първия и втория несполучлив опит...отново проучвания, лекувания, подготовка на организма, търсене на повода за какво не се случва.
И о, знамение, на третия път видяхме заветните две черти. Но насладата ни не бе задълго.
След тежка прееклампсия при започване на седмия месец от бременността, 20 дни битка за живот в интензивно поделение, светът ни още веднъж рухна. Загубихме нашето по този начин чакано богатство. Дните и нощите бяха безкрайни. След две годишно възобновяване на здравето ми, направихме следващия опит. И да, успяхме! И този път, въоръжени с опита от предходни неточности мислехме, че всичко ще е наред. Но уви, не беше.
Поради неприятни тонове на нашето неродено мъниче, постъпих в болница в 30та гестационна седмица. На петия ден, след незабавно секцио, на бял свят се появи нашият дребен огромен воин. Любчо се роди едвам 1.120 грама. Още от първия ден му бяха нужни високи дози О2, с цел да оцелее. За страдание, той прекара 99 дни в неонатология. 99 дни, през които чакахме по този начин значимото телефонно позвъняване един път дневно, с цел да разберем по какъв начин е. Десетки пъти ни споделяха да се приготвяме за най-лошото. Но той оцеля! На пук на всички прогностики. Но неприятните дни предстояха. След първата диагноза БПД, пристигна и втората, по-страшна. Както се оказа в следствие, заради понижения О2 към мозъка, Люби щеше да има двигателни проблеми. Диагнозата бе Первентикуларна левкомалатоза . Започнахме рехабилитация незабавно, щом си го прибрахме, която продължава и до през днешния ден. Всеки ден работим със експерти, от време на време и заран и следобяд. Малкия ни воин се бори и труди неуморно да се възвърне, само че за жалост още не е проходил.
С него работи логопед, следва ни започване и на водна рехабилитация. Но макар първичните неприятни прогнози, на този стадий можем да кажем, че той схваща всичко, с доста твърдоглав труд, всеки ден учи по нещо ново, споделя думички, брои до пет, извършва и схваща всичко, което се случва към него. Усмивката в никакъв случай не слиза от неговото личице, макар всички компликации, които минава всеки ден. Основните ни проблеми са, че той направи квадрипареза. И ръчички и крачета са доста стегнати. Не съумява още да седне независимо, не може и да проходи заради тази причина. Беше на няколко месеца, когато открихме епилепсия, която, популярност Богу, успяхме да овладеем и към този момент не приема медикаменти за нея. Наложи се интервенция на очичките в чужбина, която беше наложителна – и с нея се оправи героичен. Днес, 2г. по-късно има огромен прогрес, само че още сме доста, доста обратно. Наскоро се свързахме с доктор в чужбина, който повече от 20 години прави изследвания в областта на стволовите кафези.
Одобри ни за осъществяване на курс, като се надяваме от сърце, тези вливания да оказват помощ на нашето слънчице да напредне и да има едно обикновено детство. Професора сподели, че колкото по-малко е детето, толкоз по-голям късмет имаме стволовите кафези да подействат. Мечтата ни е да забележим първите крачки на нашето знамение, да го забележим да играе и да тича с другари в парка. Готови сме да опитаме всичко за това. И имаме вяра, имаме вяра в положителното, имаме вяра в чудесата, тъй като нашето знамение го държим през днешния ден в ръцете си. Досега с всички лекувания, интервенции и рехабилатиции се справяхме сами, само че сумата нужна за стволовите кафези не е по силите ни.
Затова ви молим от сърце, благи хора. Помогнете на нашето слънчево момче да има обикновено детство, помогнете на една майка и един татко, които са измолили рожбата си по допустимо най-трудния метод да се ухилен и да видят детето си на крайници. Поклон пред всички положителни хора, които протягат ръка на хора в потребност като нас.
Може да извършите подаяние на платформата pavelandreev.bg. Линк към нея:
Прочетете още
Ето какво показа неговата майка:
Здравейте, положителни хора!
Ние сме Васко, Ели и Любчо, и аз желая да ви опиша за неговата и нашата битка да е тук, с нас! Всичко " публично " стартира през 2016. След години дружно, със брачна половинка ми взехме решение, че е време да потърсим помощ за нашата фантазия да има кого да обичаме, за кого да се грижим, кой да изпълва дните ни. Така ориста ни срещна със Звезделина Лютфи - дамата, без която нищо нямаше " да бъде ", дамата, която през днешния ден мога да нарека моя сестра, моя щерка даже.
Тя пое, както се оказа, по много сложния път с нас, към дребното вързопче, което искахме да поемем в ръцете си. Обнадеждени от първия диалог с нея започнахме. Изследвания, проби, клиники и ин витро опит след ин витро опит... Бяха дни на очакване, вяра и на доста отчаяние след първия и втория несполучлив опит...отново проучвания, лекувания, подготовка на организма, търсене на повода за какво не се случва.
И о, знамение, на третия път видяхме заветните две черти. Но насладата ни не бе задълго.
След тежка прееклампсия при започване на седмия месец от бременността, 20 дни битка за живот в интензивно поделение, светът ни още веднъж рухна. Загубихме нашето по този начин чакано богатство. Дните и нощите бяха безкрайни. След две годишно възобновяване на здравето ми, направихме следващия опит. И да, успяхме! И този път, въоръжени с опита от предходни неточности мислехме, че всичко ще е наред. Но уви, не беше.
Поради неприятни тонове на нашето неродено мъниче, постъпих в болница в 30та гестационна седмица. На петия ден, след незабавно секцио, на бял свят се появи нашият дребен огромен воин. Любчо се роди едвам 1.120 грама. Още от първия ден му бяха нужни високи дози О2, с цел да оцелее. За страдание, той прекара 99 дни в неонатология. 99 дни, през които чакахме по този начин значимото телефонно позвъняване един път дневно, с цел да разберем по какъв начин е. Десетки пъти ни споделяха да се приготвяме за най-лошото. Но той оцеля! На пук на всички прогностики. Но неприятните дни предстояха. След първата диагноза БПД, пристигна и втората, по-страшна. Както се оказа в следствие, заради понижения О2 към мозъка, Люби щеше да има двигателни проблеми. Диагнозата бе Первентикуларна левкомалатоза . Започнахме рехабилитация незабавно, щом си го прибрахме, която продължава и до през днешния ден. Всеки ден работим със експерти, от време на време и заран и следобяд. Малкия ни воин се бори и труди неуморно да се възвърне, само че за жалост още не е проходил.
С него работи логопед, следва ни започване и на водна рехабилитация. Но макар първичните неприятни прогнози, на този стадий можем да кажем, че той схваща всичко, с доста твърдоглав труд, всеки ден учи по нещо ново, споделя думички, брои до пет, извършва и схваща всичко, което се случва към него. Усмивката в никакъв случай не слиза от неговото личице, макар всички компликации, които минава всеки ден. Основните ни проблеми са, че той направи квадрипареза. И ръчички и крачета са доста стегнати. Не съумява още да седне независимо, не може и да проходи заради тази причина. Беше на няколко месеца, когато открихме епилепсия, която, популярност Богу, успяхме да овладеем и към този момент не приема медикаменти за нея. Наложи се интервенция на очичките в чужбина, която беше наложителна – и с нея се оправи героичен. Днес, 2г. по-късно има огромен прогрес, само че още сме доста, доста обратно. Наскоро се свързахме с доктор в чужбина, който повече от 20 години прави изследвания в областта на стволовите кафези.
Одобри ни за осъществяване на курс, като се надяваме от сърце, тези вливания да оказват помощ на нашето слънчице да напредне и да има едно обикновено детство. Професора сподели, че колкото по-малко е детето, толкоз по-голям късмет имаме стволовите кафези да подействат. Мечтата ни е да забележим първите крачки на нашето знамение, да го забележим да играе и да тича с другари в парка. Готови сме да опитаме всичко за това. И имаме вяра, имаме вяра в положителното, имаме вяра в чудесата, тъй като нашето знамение го държим през днешния ден в ръцете си. Досега с всички лекувания, интервенции и рехабилатиции се справяхме сами, само че сумата нужна за стволовите кафези не е по силите ни.
Затова ви молим от сърце, благи хора. Помогнете на нашето слънчево момче да има обикновено детство, помогнете на една майка и един татко, които са измолили рожбата си по допустимо най-трудния метод да се ухилен и да видят детето си на крайници. Поклон пред всички положителни хора, които протягат ръка на хора в потребност като нас.
Може да извършите подаяние на платформата pavelandreev.bg. Линк към нея:
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ