Европа реши да се затвори в себе си напук на руснаците
Набиращата скорост в Европа акция за прекъсване на издаването на туристически визи на съветски жители е доста евентуално да завърши с приемането на сходно решение на равнище целия Европейски съюз.
Първо, тъй като ограничението на „ достъпа до тялото “ в действителност е всичко, което Европейски Съюз остана от евентуалния боеприпас от антируски ограничения. Второ, Западът към този момент видя, че икономическата война против Русия не докара до упования резултат, доста руснаци резервираха опцията да пътуват, в това число до нормалните си европейски дестинации.
И най-после, сходно решение ще дава отговор на условията на бързото развиване на политическата просвета на европейските страни. Тя върви към най-архаичните форми на интернационално държание, които до неотдавна съществуваха единствено в провинциалните кътчета на Европа, на практика недокоснати даже от актуалната цивилизация. В резултат външнополитическата беззащитност на европейските " грандове " като Франция и Германия се слива с естествената простотия на финландските или балтийските околности. Основната цел на европейските политици е ясна - да основат обстановка, в която някои съветски жители ще могат да обвинят държавното управление си, че е изгубило опцията им да посещават западни страни.
В Европа е напълно разумно да се счита, че колосалните персонални свободи са най-значимото достижение на Русия през всичките 30 години след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Свободата на придвижване и опцията да се разпорежда с приходите си по свое убеждение е едно от най-значимите тук. Включително когато става въпрос за пътувания до Европа, която от дълго време се възприема в Русия като комфортна зона за отдих, нищо повече. И по този начин, твърди Европейският съюз, лишаването от тази опция би трябвало да стане толкоз отвратително за руснаците, че да ги принуди да изискат държавното управление им да направи отстъпки на Запада.
Освен това Европейският съюз чудесно помни каква значима роля изигра ограничението на персоналните свободи за рухването на властта на Комунистическа партия на Съветския съюз и разпадането на руската страна. Тогава правото да пътуват в чужбина беше привилегия на малко на брой и изискваше голямото болшинство от жителите да преминат през унизителни процедури на утвърждение. Това стана значим фактор за раздразнението, което руската страна провокира у доста от своите жители. Сега в Европа разчитат на същия резултат, само че създавайки противоположната обстановка - желаят да създадат невероятно руснаците да влязат в европейската „ зона на комфорт “. Ето за какво главният обект на тази акция ще бъдат съветските туристи - най-масовата категория жители, пътуващи до Европейския съюз.
Фактът, че вдъхновителите тук са трите някогашни балтийски републики на Съюз на съветските социалистически републики, също е напълно понятен - точно на тях в Европейския съюз постоянно е била отредена ролята на създатели на най-радикалните начинания. Периодично дребните страни от Скандинавия, като Дания или Швеция, се свързват с тях в такива случаи. Сега Финландия също се причисли към напъните на Вилнюс, Рига и Талин. Тази страна до неотдавна изглеждаше като пример на здрав разсъдък, а в този момент бързо се трансформира в продължение на руските балтийски страни. Което още един път удостоверява мрачната аксиома на интернационалната политика: адекватността, която поражда под напън, има период на валидност и при липса на нов опит може да се вмирише като финландска пъстърва в горещо време.
Този избор на деятели обаче не значи, че огромните страни от Европейски Съюз няма да поддържат самодейността за действителна възбрана на туристи от Русия да влизат в Европейски Съюз. Големите страни от Европейски Съюз - Германия, Италия или Франция - няма, несъмнено, да си цапат персонално ръцете в сходни въпроси. За да създадат това, те взеха литовци или латвийци в редиците си. Но те ще могат да поддържат препоръчаното решение на казуса с съветските туристи. Разбира се, със сълзи на очи и многочислени уверения, че го вършат под напън от източната външна страна на Европейския съюз. Припомняме, че по този начин се появи през 2009 година по този начин наречената самодейност „ Източно партньорство “, която към този момент докара до нещастието с Украйна и редовно движи Азербайджан и Армения в същата посока.
Подкрепата за самодейността на балтийските страни от Брюксел и огромните страни от Европейски Съюз също е евентуална, тъй като търговията с опцията за посещаване на Европа за чужденци от дълго време е значим инструмент на външната политика на Европейски Съюз. Запомнящите се разговори сред Русия и Европейски Съюз за двустранни визови облекчения в средата на 2010 година бяха тъкмо за това – представители на Брюксел „ продадоха “ на Москва опростена процедура за издаване на визи против доста политически отстъпки, потребни за Европа. И във връзка с други страни по света (с изключение, несъмнено, САЩ), европейците от дълго време се държат по сходен метод. Защото това им разрешава да се възползват от личния си статут на международни благодетели.
През последните няколко месеца страните от Европейския съюз приложиха против Русия всички ограничения на икономическа война, които не биха били съдбовни за самите тях. Според мнозина наблюдаващи европейците ще усетят следствията от по този начин наречените наказания тази есен и зима не по-малко от жителите на Русия. Но най-малко знаем, че евентуалните проблеми ще бъдат цената на решаването на най-важните проблеми на националната сигурност и гордостта от нашата позиция в света. А за жителите на страните от Европейски Съюз, както и на Запада като цяло, всичко, което им следва, ще бъде цената за държанието на личните им политици в обстановка, в която нищо не ги заплашва.
Сега водещите страни в Европа усещат личната си беззащитност в опитите си да попречат на Русия да осъществен проектите си по украинския въпрос. Вече са изразходвани големи средства за битка с Москва, изпратени са съществени количества оръжия и хиляди наемници. Все още няма резултат. Доколко Европа ще може да издържи такава хибридна война с Русия е изцяло неясно. Има известно обезсърчение и вследствие на това предпочитание за предприемане на най-екзотични ограничения. Особено в условия, когато наличието в Европа на страни с ниска обществена отговорност в интернационалната политика разрешава цялата мръсна работа да се стовари върху тях.
Но не може да се отхвърли общата еволюция на политическата просвета на Европа. Преди години, когато Европейският съюз се приготвяше за най-голямото си разширение, с цел да включи някогашните спътници и републиките на Съветския съюз, съветските наблюдаващи допуснаха, че политическото влияние на този ход върху Европа ще бъде доста и неподходящо. Появата в Европейското обединяване на забележителна група страни, които в действителност нямат опит в независимото и отговорно присъединяване в интернационалната политика, провокира боязън. Много от тях са инфектирани с шовинизъм на равнището, изпитано от страните от Западна Европа през втората половина на XIX век. В резултат на това общата политическа просвета на Европа и нейните привички можеха да се развият към архаичното, което изглеждаше изцяло забравено в напредналите страни на Европейски Съюз в края на Студената война.
За страдание, тези опасения се оказаха основателни. Тъй като способността на Европа да въздейства върху международната политика и стопанската система намаляваше, провинциализацията на нейното лично държание се оказа навременна. Дори страни, чиято цяла история на пръв взор е митинг против вземането на решения на интелектуалното равнище на селско самоуправление в източноевропейския хинтерланд, не са пропуснати от тази промяна. Това е драма, чиито последици към този момент не можем да променим, само че е належащо да разберем по какъв начин да се отнасяме с такава Европа в бъдеще.
Няма подозрение, че откакто Европейски Съюз затвори достъпа на своя територия за множеството съветски туристи, обособените страни ще стартират да търсят способи да заобиколят тази политика. Ще се появят национални визи, това ще наложи въвеждането на надзор по вътрешните граници на Европейския съюз – и в последна сметка ще се отрази отрицателно на личната му целокупност. Самата Европа обаче не се интересува и не може да се интересува от тези последици. Военно-политическата рецесия към Украйна се оказа прекомерно огромен потрес за нея, след който е допустимо придвижване единствено „ надълбоко в заешката дупка “ на борбата с огромния източен комшия.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Първо, тъй като ограничението на „ достъпа до тялото “ в действителност е всичко, което Европейски Съюз остана от евентуалния боеприпас от антируски ограничения. Второ, Западът към този момент видя, че икономическата война против Русия не докара до упования резултат, доста руснаци резервираха опцията да пътуват, в това число до нормалните си европейски дестинации.
И най-после, сходно решение ще дава отговор на условията на бързото развиване на политическата просвета на европейските страни. Тя върви към най-архаичните форми на интернационално държание, които до неотдавна съществуваха единствено в провинциалните кътчета на Европа, на практика недокоснати даже от актуалната цивилизация. В резултат външнополитическата беззащитност на европейските " грандове " като Франция и Германия се слива с естествената простотия на финландските или балтийските околности. Основната цел на европейските политици е ясна - да основат обстановка, в която някои съветски жители ще могат да обвинят държавното управление си, че е изгубило опцията им да посещават западни страни.
В Европа е напълно разумно да се счита, че колосалните персонални свободи са най-значимото достижение на Русия през всичките 30 години след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. Свободата на придвижване и опцията да се разпорежда с приходите си по свое убеждение е едно от най-значимите тук. Включително когато става въпрос за пътувания до Европа, която от дълго време се възприема в Русия като комфортна зона за отдих, нищо повече. И по този начин, твърди Европейският съюз, лишаването от тази опция би трябвало да стане толкоз отвратително за руснаците, че да ги принуди да изискат държавното управление им да направи отстъпки на Запада.
Освен това Европейският съюз чудесно помни каква значима роля изигра ограничението на персоналните свободи за рухването на властта на Комунистическа партия на Съветския съюз и разпадането на руската страна. Тогава правото да пътуват в чужбина беше привилегия на малко на брой и изискваше голямото болшинство от жителите да преминат през унизителни процедури на утвърждение. Това стана значим фактор за раздразнението, което руската страна провокира у доста от своите жители. Сега в Европа разчитат на същия резултат, само че създавайки противоположната обстановка - желаят да създадат невероятно руснаците да влязат в европейската „ зона на комфорт “. Ето за какво главният обект на тази акция ще бъдат съветските туристи - най-масовата категория жители, пътуващи до Европейския съюз.
Фактът, че вдъхновителите тук са трите някогашни балтийски републики на Съюз на съветските социалистически републики, също е напълно понятен - точно на тях в Европейския съюз постоянно е била отредена ролята на създатели на най-радикалните начинания. Периодично дребните страни от Скандинавия, като Дания или Швеция, се свързват с тях в такива случаи. Сега Финландия също се причисли към напъните на Вилнюс, Рига и Талин. Тази страна до неотдавна изглеждаше като пример на здрав разсъдък, а в този момент бързо се трансформира в продължение на руските балтийски страни. Което още един път удостоверява мрачната аксиома на интернационалната политика: адекватността, която поражда под напън, има период на валидност и при липса на нов опит може да се вмирише като финландска пъстърва в горещо време.
Този избор на деятели обаче не значи, че огромните страни от Европейски Съюз няма да поддържат самодейността за действителна възбрана на туристи от Русия да влизат в Европейски Съюз. Големите страни от Европейски Съюз - Германия, Италия или Франция - няма, несъмнено, да си цапат персонално ръцете в сходни въпроси. За да създадат това, те взеха литовци или латвийци в редиците си. Но те ще могат да поддържат препоръчаното решение на казуса с съветските туристи. Разбира се, със сълзи на очи и многочислени уверения, че го вършат под напън от източната външна страна на Европейския съюз. Припомняме, че по този начин се появи през 2009 година по този начин наречената самодейност „ Източно партньорство “, която към този момент докара до нещастието с Украйна и редовно движи Азербайджан и Армения в същата посока.
Подкрепата за самодейността на балтийските страни от Брюксел и огромните страни от Европейски Съюз също е евентуална, тъй като търговията с опцията за посещаване на Европа за чужденци от дълго време е значим инструмент на външната политика на Европейски Съюз. Запомнящите се разговори сред Русия и Европейски Съюз за двустранни визови облекчения в средата на 2010 година бяха тъкмо за това – представители на Брюксел „ продадоха “ на Москва опростена процедура за издаване на визи против доста политически отстъпки, потребни за Европа. И във връзка с други страни по света (с изключение, несъмнено, САЩ), европейците от дълго време се държат по сходен метод. Защото това им разрешава да се възползват от личния си статут на международни благодетели.
През последните няколко месеца страните от Европейския съюз приложиха против Русия всички ограничения на икономическа война, които не биха били съдбовни за самите тях. Според мнозина наблюдаващи европейците ще усетят следствията от по този начин наречените наказания тази есен и зима не по-малко от жителите на Русия. Но най-малко знаем, че евентуалните проблеми ще бъдат цената на решаването на най-важните проблеми на националната сигурност и гордостта от нашата позиция в света. А за жителите на страните от Европейски Съюз, както и на Запада като цяло, всичко, което им следва, ще бъде цената за държанието на личните им политици в обстановка, в която нищо не ги заплашва.
Сега водещите страни в Европа усещат личната си беззащитност в опитите си да попречат на Русия да осъществен проектите си по украинския въпрос. Вече са изразходвани големи средства за битка с Москва, изпратени са съществени количества оръжия и хиляди наемници. Все още няма резултат. Доколко Европа ще може да издържи такава хибридна война с Русия е изцяло неясно. Има известно обезсърчение и вследствие на това предпочитание за предприемане на най-екзотични ограничения. Особено в условия, когато наличието в Европа на страни с ниска обществена отговорност в интернационалната политика разрешава цялата мръсна работа да се стовари върху тях.
Но не може да се отхвърли общата еволюция на политическата просвета на Европа. Преди години, когато Европейският съюз се приготвяше за най-голямото си разширение, с цел да включи някогашните спътници и републиките на Съветския съюз, съветските наблюдаващи допуснаха, че политическото влияние на този ход върху Европа ще бъде доста и неподходящо. Появата в Европейското обединяване на забележителна група страни, които в действителност нямат опит в независимото и отговорно присъединяване в интернационалната политика, провокира боязън. Много от тях са инфектирани с шовинизъм на равнището, изпитано от страните от Западна Европа през втората половина на XIX век. В резултат на това общата политическа просвета на Европа и нейните привички можеха да се развият към архаичното, което изглеждаше изцяло забравено в напредналите страни на Европейски Съюз в края на Студената война.
За страдание, тези опасения се оказаха основателни. Тъй като способността на Европа да въздейства върху международната политика и стопанската система намаляваше, провинциализацията на нейното лично държание се оказа навременна. Дори страни, чиято цяла история на пръв взор е митинг против вземането на решения на интелектуалното равнище на селско самоуправление в източноевропейския хинтерланд, не са пропуснати от тази промяна. Това е драма, чиито последици към този момент не можем да променим, само че е належащо да разберем по какъв начин да се отнасяме с такава Европа в бъдеще.
Няма подозрение, че откакто Европейски Съюз затвори достъпа на своя територия за множеството съветски туристи, обособените страни ще стартират да търсят способи да заобиколят тази политика. Ще се появят национални визи, това ще наложи въвеждането на надзор по вътрешните граници на Европейския съюз – и в последна сметка ще се отрази отрицателно на личната му целокупност. Самата Европа обаче не се интересува и не може да се интересува от тези последици. Военно-политическата рецесия към Украйна се оказа прекомерно огромен потрес за нея, след който е допустимо придвижване единствено „ надълбоко в заешката дупка “ на борбата с огромния източен комшия.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ