Помпей и Везувий – вражда в природата
На зазоряване на 25 август през 79 година прочие Хр. под бурно и сярно небе четиричленно семейство бърза по калдаръмена алея, пробвайки се да избяга от обсадения град Помпей. Води го мъж на междинна възраст, който носи златни бижута, чувал с монети и ключовете от къщата си. Следват го двете му дребни дъщери, а близко зад тях е майка им, която трескаво прескача руините с вдигната пола. Тя стиска кехлибарена статуетка на момче с къдрава коса, може би Купидон, и фамилното сребро, в това число медальон на Фортуна, богиня на шанса.
Но нито амулети, нито божества не могат да ги защитят. Подобно на хиляди други тази заран, четиримата са настигнати и убити от жежки облак от газове и пепел от връх Везувий. В момента, преди да почине, мъжът се напряга да се повдигне от земята на един лакът и със свободната си ръка той дърпа ъгъл на наметалото си над лицето, като че ли тънкият плат ще го избави.
Адската крах на Помпей и близкия крайбрежен град Херкулан е несъмнено най-историческото естествено злополучие в историята. Древните римски градове са заровени под пластове вулканична канара и пепел – замразени във времето – до тяхното преоткриване и изследване през 18 век. Ранните откриватели не се интересуват доста от това къде е открита съответна скулптура или откъс от мозайка и какви истории могат да се изведат от тази инфирмация.
За множеството хора през днешния ден обсегът на бедствието в през 79 година – естествените сили, които трансформират оживените улици за една нощ в автомагистрали на гибелта, от дълго време наподобява немислимо. Нещо повече – времето смекчава ужаса от човешките жертви на Везувий. „ Много бедствия сполетяват света, само че малко донасят потомството толкоз доста наслада “, написа немският стихотворец Гьоте след обиколка на руините на Помпей през 80-те одини на 18 век, към 40 години след преоткриването му. Всъщност самото заличаване на Помпей е това, което го поддържа толкоз удивително жив. „ Ако един античен град оцелее и се трансформира в съвременен град, като Неапол, неговата четяемост в археологически проект е доста понижена “, споделя Андрю Уолас-Хадрил, шеф на Британското учебно заведение в Рим. „ Това е абсурд на археологията: четеш предишното най-добре в неговите моменти на неволя. “
Някои от тези моменти оживяват посредством отливките на жителите на Помпей и Херкуланум сега, в който лавата ги застига. Обречената двойка, която бяга по калдъръма с двете си дъщери (ако в действителност са семейство; някои допускат, че мъжът е роб), са първите открити жертви на Везувий. През 1863 година талантлив италиански археолог на име Джузепе Фиорели вижда четири кухини във втвърдения пласт от в миналото прахообразна пепел, която покрива Помпеи на дълбочина 3 метра. Попълвайки дупките с мазилка, той основава смущаващи реалистични отливки на от дълго време починалото помпейско семейство в последните му ужасяващи моменти.
Помпей през 79 е преуспяващ недодялан град с население сред 10 000 и 20 000 души на няколко километра от Неаполския залив. Тесните му улички с улични търговци и магазини с тенти, обсипани с таверни, плебеи, туристи от север и най-малко няколко проститутки. Колосален нов акведукт доставя течаща вода от долните Апенини, които бликаха от чешми в целия град, даже в частните домове. Но ключът към просперитета на Помпей и по-малките обитаеми места наоколо до Оплонтис и Терзия е плодородната черна земя на района.
„ Едно от иронията на вулканите е, че те постоянно създават доста плодородни почви и по този начин примамват хората да живеят към тях “, споделя геологът на Field Museum Филип Джани. Маслиновите горички поддържат доста богати аграрни производители в предградията на Помпей, както демонстрира от изящна сребърна чаша, украсена с маслини във висок релеф. Помпейското вино се доставя в цяла Италия. (Римският общественик и публицист Плиний Стари се оплавка, че му предизвиква страховит махмурлук.)
В Къщата на столетието – обилна резиденция, превърната във винарна през 1 век прочие Хр., – безнаказан бронзов сатир, в миналото част от чешма, изстисква вино от тензух. На стена в същата къща огромен стенна живопис изобразява винения господ Дионис, облечен в грозде, пред това, което някои учени дефинират като връх Везувий и неговите стръмни скатове, покрити с лозя.
В градовете под него множеството хора не знаят, че Везувий е вулкан или че населено място от бронзовата ера в региона е унищожено преди съвсем 2000 години. И това не е първият път. „ Везувий в действителност е в опустошения скелет на по-стар вулкан “, споделя Джани. „ Ако от погледнете от въздуха, можете да видите останалото било на доста по-голям вулкан от северната страна. “ Вероятно е избухнал грубо, доста преди регионът да се засели.
Южна Италия е несигурно място, споделя Джани. „ Африканската тектонска плоча, върху която почива по-голямата част от Средиземно море, в действителност се гмурка под европейската плоча. “ Този тип под земята конфликт създава разтопена канара или магма, богата на летливи газове, като серен диоксид. Под налягане подземен, газовете остават разтворени, nо когато магмата се издигне на повърхността, газовете се отделят. „ Когато тези типове вулкани изригват “, споделя той, „ те са склонни да изригват с детонация. “ И до през днешния ден Везувий остава един от най-опасните вулкани в света; към 3,5 милиона италианци живеят в неговата сянка, а към 2 милиона туристи посещават руините в региона всяка година. Въпреки че са налице устройства за мониторинг, които да предизвестяват за подвижността на вулкана, „ в случай че има огромно изригване с малко предизвестие и ветровете духат към Неапол “, споделя Джани, „ бихте могли да изгубим доста животи “.
Ако римските познания обстановката през лятото на 79 година бяха по-малко митологични и по-геоложки, помпейците можеха да разпознаят знаците за заплаха. Солидно земетресение 17 години по-рано е унищожило огромни откоси на града; огромна част от него към момента се преустройва. В началото на август малко земетресение раздруса града. Кладенците загадъчно изсъхват. Накрая към един следобяд на 24 август планината избухна.
