На западните хора им е изключително трудно да приемат, че

На западните хора им е извънредно мъчно да одобряват, че хората, спонсорирани от исляма, са показали Запада като зложелател, до степен да извършат там всеобщи кланета. Понеже мюсюлманите, както старите потиснати малцинства, постоянно имат право: подобен е нашият метод на мислене. Инкриминирането на икономическите или психиатричните аргументи за атентатите, всякога е метод да се трансферира виновността за тях индиректно върху нас.

Тази слепота има забавни аргументи и немалки последствия. Ние сме способни да разбираем за какво западната просвета, виновна за религиозните и международните войни, е омразна. Но ние сме неспособни да разберем и разбираем за какво един млад мохамеданин през днешния ден, приютен и просветен на Запад, ще намрази секуларизма и еманципацията на дамите: ние към момента не сме приели тази действителност, толкоз ни е непоносима тя, тъй като обезценява едно малцинство, което сме потискали, т.е. една група от герои.

Отдавна загубихме навика да пазиме нашата просвета, да пледираме за нея. Би трябвало да потвърдим личните си корени, на които от 50 година насам се подиграваме. Дори не знаем къде са. Задачата е плашеща за нас. Тя изисква от нас цялостен поврат.

Би било добре да спрем да хленчим за така наречен ислямофобия. Истинската действителност, която се брои с броя на мъртвите, е западнофобията. Защото гъмжи от западнофоби, обзети от носталгия по едно религиозно, патриархално и мачистко общество. Няма да е задоволително да ги преследваме физически, тъй като това е борба на вярванията. Къде са нашите вярвания? Бихме могли да ги хванем в потока, където безразсъдно ги захвърлихме.