На закрито работно заседание в НС на нашата комисия ще

На закрито работно съвещание в Народно събрание на нашата комисия ще поканим в най-скоро време институциите, които се занимават с българско поданство, с цел да можем да стартираме да решаваме насъбраните проблеми, свързани със законодателството и с междуинституционалните връзки.

Това съобщи през днешния ден Маноил Манев, зам.-председател на комисията по политиките за българите в чужбина пред БГНЕС след съвещанието на комисията. На него бе дискутирано настоящо положение на българските общности в Република Албания и Република Косово, като бяха поканени и българи от тези балкански страни, както и чисто политически, законодателни и институционални въпроси, свързани с даването на българско поданство.

На процедура у нас има едно разминаване, което не е от през вчерашния ден, то е на избрани стадии от работата на обособени министерства - на Министерството на правораздаването, на Агенцията за българите в чужбина. След издаване на удостоверението, да вземем за пример, съветът по поданство стартира да прави още веднъж кореспонденция или отхвърля въз основата на изнесени обстоятелства. Това би трябвало да бъде обяснено, а и да се реши по някакъв метод, по опция - законодателно, акцентира депутатът. Проблемът с приемането на българското поданство не е обвързван нито единствено с нашенците в Албания и Косово, а и с българите в Македония. Моето персонално мнение по тематиката е - по-добре един български жител повече без ясни документи, с които да бъде приет за подобен, в сравнение с един български жител по-малко с отказана кореспонденция, акцентира той.

Ние говорихме до момента български единствено по домовете си, цялостен живот е било по този начин в нашите региони, само че към този момент ще бъде друго, съобщи при започване на съвещанието на комисията българинът Хаджи Пируши, ръководител на „ Просперитет Голо бърдо ”. 25 година се борихме да получим политическа и икономическа поддръжка от България и през днешния ден ние сме признателни за това, че я имаме, не скри насладата си той поради дейната интервенция на страната ни в Албания да бъде прието българско малцинство.

Свои наблюдения и хрумвания показа и Мукерем Чучуль от Косово, която също бе посетител на днешното съвещание на комисията по политиките за българите в чужбина. Българите там нямат доста информация по отношение на опциите,които нашата страна може да предложи на нашите малцинства в Албания и Косово.

Пируши пръв откри българско учебно заведение в Тирана и той може да ни опише за това, а огромна част от българите от Голо бърдо живеят в близки до това населено място градове, в Албания те са сред 50 000- 100 000, съобщи депутатът Борис Вангелов. Получихме поддръжка и от албанските институции, с цел да бъде прието българското малцинство в тази прилежаща страна. Албания е член на НАТО, към този момент кандидатства за участие в Европейски Съюз и мисля, че бъдещето на българо-албанските връзки може да бъде ярко, счита депутатът.

Българите в Косово са част от тези наши сънародници, които живеят на Шар планина и откровено се надявам, че и там ще имаме българско малцинство. Дали в Косово 1000 подписа са задоволителни за вписване на малцинство,запита той гостите от тази страна. Важно е да се възползвате от опциите, които България дава за финансиране на български учебни заведения, които могат да се появят в селища с преобладаващо българско население, уточни Вангелов.

Благодаря на господин Пируши за събирането на над 4000 подписа, с копие до Екологичен потенциал, имахме и още подписи- към 1000, които не внесохме, само че това сподели, че желанието измежду нашенците там да бъдат приети за малцинство беше огромно, съобщи Петър Харалампиев, ръководител на Държавната организация за българите в чужбина. Ние взаимно с президентството, с нашите дипломати, въобще с институциите действахме единно със сънародниците ни за постигането на тази цел. Надявам се същото да се получи в Украйна и в Косово. България има своя късмет да води дейна политика и да се възползва от механизмите на Европейски Съюз в услуга на българите в страните от Западните околности, продължи той. Доктрината на македонизма към този момент не държи и се пропукват нещата. Българската страна от ден на ден ще пази нашенците там, акцентира Харалампиев. Надявам се скоро да се поздравим и с признаването на наше малцинство в Косово, изрази вяра той.

В Косово следи ли се развой на понижаване на популацията в българските села и в случай че го има- къде отиват тези хора, запитаха депутатите. Гостите му дадоха отговор, че има подобен проблем, обвързван в това число и с образованието, сънародниците ни напущат родните си места и се насочват към Сърбия и Македония. Вангелов попита дали там има предпочитание и подготвеност за идната образователна година българската страна да финансира отварянето на неделни учебни заведения.

Трудно е за сънародниците ни в Албания да удостоверят своята българска еднаквост, съобщи ръководителят на комисията Андон Дончев, който прочете къс отчет за българите там - какви групи от нашенци живеят там, къде, характерни религиозни особености, исторически сведения. Но, въпреки всичко, най-сигурният знак е знанието на българския език, сподели той. В резултат на миграцията и депопулацията внезапно е намаляло българското население в Албания, живеещо в компактни общности, което ни тревожи, уточни Дончев. Но съгласно нова наклонност българите се заселват в избрани квартали в избрани градове. И посочи,че в случай че преди 1991 година в Албания са живели към 40 хиляди българи, през посочената година те са спаднали на към 20 хиляди души, а в този момент са още по-малко.

Удостоверяване на български генезис да се прави и на основа на географски симптом, в селища и градове, където са живели главно българи, само че преди всичко да се прави поради притежаване на български език./БГНЕС