Руският спорт продължава да мечтае за невъзможното
На XI интернационален конгрес „ Русия е спортна мощ “ президентът на Руския олимпийски комитет Станислав Поздняков вдъхна убеденост на участниците в блестящите интернационалните вероятности на съветския спорт: „ РОК се заема да приготви спортисти за присъединяване в Игрите в Лос Анджелис през 2028 година Целта е да се състезаваме сполучливо на Олимпиадата в Съединени американски щати. Сигурен съм, че до тогава глобите ще бъдат отстранени, интернационалната обстановка и отношението към Русия ще се трансформират към по-добро. "
Тъй като оптимистичната прогноза се отнася единствено за 2028 година, явно не може да се приказва за сполучливо показване на Летните игри в Париж през 2024 година и Зимните игри в Милано през 2026 година Тъжното време ще отмине, ще се прегърнем още веднъж едвам след пет години.
За страдание е много мъчно да се планува развиването на интернационалната обстановка (и обвързваните със спорта игри са директно свързани с нея) за толкоз дълъг интервал от време. В момента, даже в случай че вземем поради непредвиденото изостряне на рецесията в Близкия изток, е невероятно да се планува нещо даже за доста по-кратък интервал от време.
Първо, не е ясно какво ще се случи с ескалацията на военните дейности от западните сили - те са и водещите спортни сили. Ако нещата останат на равнището на сегашната „ странна война “, това е едно. Особено в случай че западните ни сътрудници напълно се изморят. Но може да се случи и противоположното. Ако играта с огъня докара до съществени загуби освен за украинците, само че и за техните западни благодетели, последните може даже да нямат време за Игрите. Олимпийските игри през 1916 година, както и през 1940 и 1944 година са изцяло без значение.
Все отново може да се даде образец за успеваемостта на мотото „ О, спорт, ти си мирът! “ През 60-те години на ХХ век връзките сред Съединени американски щати и Китай са по-лоши от всеки път. Въпреки това, когато Вашингтон реши да обърне политиката на Китай на 180 градуса, признавайки Пекин, а не Тайпе за единствен законен представител на Китай в Организация на обединените нации и подготвяйки визитата на президента Никсън в КНР, " пинг-понг дипломацията " беше употребена като първа стъпка. Тоест китайско-американските надпревари по тенис на маса, които се организираха през 1971-1972 година, под чието прикритие се организираха консултациите за помиряването на Пекин и Вашингтон. Може би в РОК си показват нещо сходно - някой ден въпреки всичко би трябвало да се подписа мир, тъй че за какво да не употребяват спорта за това?
По принцип всичко е допустимо, само че, първо, даже в случай че ненадейно се появи спортно прикритие, лесна за осъществяване формула за сдобряване на Русия с някогашните й западни сътрудници, наподобява неразбираема. Противоречията сред страните са доста по-дълбоки, в сравнение с в тази ситуация с пинг-понг дипломацията.
Второ, триумфът на завоя на Никсън-Кисинджър на изток беше обезпечен, наред с други неща, както от китайското, по този начин и от американското единение на командването. Не единствено в КНР, където никой не можеше да каже на ръководителя Мао дали да играе пинг-понг с американците или не, само че и в Съединени американски щати, където тогава имаше народен външнополитически консенсус, да не се подвига звук: „ Какво!? Да се свържем с китайските комунисти ли? За нищо на света! " Подходът беше малко по-различен: „ Необходимо е, значи, че е належащо “.
Докато в този момент няма орган, който да укаже авторитетно на интернационалната спортна администрация по какъв начин да работи при нови условия. Не единствено МОК - те, да кажем, към момента могат да реагират на измененията на високо ниво, изключително откакто възходящата мъка на спортната администрация има гибелен резултат върху самото олимпийско дело.
Но възбраната за връщане на съветски спортисти е надълбоко в ешелоните. Има я освен върхушката на МОК, само че и интернационалните спортни федерации, някои от които със своята русофобиязадминават МОК с цели обиколки. Например Световната антидопинг организация - антидопинговата карта постоянно може да се употребява. Има и разнообразни други управляващи, които не са директно свързани със спортната администрация.
Например простите визови забрани ще попречат на руснаците да вземат участие в квалификационни надпревари. Това значи, че може да забравим за билет за Олимпийските игри. Възможностите за бойкот са доста огромни. И не е ясно каква воля може мощно да умиротвори цялата тази глутница, пусната от веригата. А без такава воля връщането към предходните олимпийски правила - най-малко на равнище Игрите в Лондон през 2012 година - е повече от съмнение.
Във всеки случай към този момент тази интернационална глутница става все по-бясна. Противно на оптимистичните прогнози на РОК.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Тъй като оптимистичната прогноза се отнася единствено за 2028 година, явно не може да се приказва за сполучливо показване на Летните игри в Париж през 2024 година и Зимните игри в Милано през 2026 година Тъжното време ще отмине, ще се прегърнем още веднъж едвам след пет години.
За страдание е много мъчно да се планува развиването на интернационалната обстановка (и обвързваните със спорта игри са директно свързани с нея) за толкоз дълъг интервал от време. В момента, даже в случай че вземем поради непредвиденото изостряне на рецесията в Близкия изток, е невероятно да се планува нещо даже за доста по-кратък интервал от време.
Първо, не е ясно какво ще се случи с ескалацията на военните дейности от западните сили - те са и водещите спортни сили. Ако нещата останат на равнището на сегашната „ странна война “, това е едно. Особено в случай че западните ни сътрудници напълно се изморят. Но може да се случи и противоположното. Ако играта с огъня докара до съществени загуби освен за украинците, само че и за техните западни благодетели, последните може даже да нямат време за Игрите. Олимпийските игри през 1916 година, както и през 1940 и 1944 година са изцяло без значение.
Все отново може да се даде образец за успеваемостта на мотото „ О, спорт, ти си мирът! “ През 60-те години на ХХ век връзките сред Съединени американски щати и Китай са по-лоши от всеки път. Въпреки това, когато Вашингтон реши да обърне политиката на Китай на 180 градуса, признавайки Пекин, а не Тайпе за единствен законен представител на Китай в Организация на обединените нации и подготвяйки визитата на президента Никсън в КНР, " пинг-понг дипломацията " беше употребена като първа стъпка. Тоест китайско-американските надпревари по тенис на маса, които се организираха през 1971-1972 година, под чието прикритие се организираха консултациите за помиряването на Пекин и Вашингтон. Може би в РОК си показват нещо сходно - някой ден въпреки всичко би трябвало да се подписа мир, тъй че за какво да не употребяват спорта за това?
По принцип всичко е допустимо, само че, първо, даже в случай че ненадейно се появи спортно прикритие, лесна за осъществяване формула за сдобряване на Русия с някогашните й западни сътрудници, наподобява неразбираема. Противоречията сред страните са доста по-дълбоки, в сравнение с в тази ситуация с пинг-понг дипломацията.
Второ, триумфът на завоя на Никсън-Кисинджър на изток беше обезпечен, наред с други неща, както от китайското, по този начин и от американското единение на командването. Не единствено в КНР, където никой не можеше да каже на ръководителя Мао дали да играе пинг-понг с американците или не, само че и в Съединени американски щати, където тогава имаше народен външнополитически консенсус, да не се подвига звук: „ Какво!? Да се свържем с китайските комунисти ли? За нищо на света! " Подходът беше малко по-различен: „ Необходимо е, значи, че е належащо “.
Докато в този момент няма орган, който да укаже авторитетно на интернационалната спортна администрация по какъв начин да работи при нови условия. Не единствено МОК - те, да кажем, към момента могат да реагират на измененията на високо ниво, изключително откакто възходящата мъка на спортната администрация има гибелен резултат върху самото олимпийско дело.
Но възбраната за връщане на съветски спортисти е надълбоко в ешелоните. Има я освен върхушката на МОК, само че и интернационалните спортни федерации, някои от които със своята русофобиязадминават МОК с цели обиколки. Например Световната антидопинг организация - антидопинговата карта постоянно може да се употребява. Има и разнообразни други управляващи, които не са директно свързани със спортната администрация.
Например простите визови забрани ще попречат на руснаците да вземат участие в квалификационни надпревари. Това значи, че може да забравим за билет за Олимпийските игри. Възможностите за бойкот са доста огромни. И не е ясно каква воля може мощно да умиротвори цялата тази глутница, пусната от веригата. А без такава воля връщането към предходните олимпийски правила - най-малко на равнище Игрите в Лондон през 2012 година - е повече от съмнение.
Във всеки случай към този момент тази интернационална глутница става все по-бясна. Противно на оптимистичните прогнози на РОК.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ