Шестте битки, които Васил Терзиев спечели
На втория тур за кмет на София Васил Терзиев (ПП-ДБ) и Ваня Григорова (БСП) до последно бяха " на кантар ". А преди да бъде разгласен претендентът на ПП-ДБ - въз основата на предварителните електорални настройки, се смяташе, че той ще завоюва изборите " без пердах ". Когато обаче стана ясно, че претендентът ще е Терзиев, играта внезапно загрубя и на него му се наложи да изнесе няколко тежки борби с неразбираема прогноза.
Историята с Държавна сигурност
Първата беше със своите. Заради принадлежността към Държавна сигурност на членове от семейството му (и до момента няма рационално пояснение за какво от ПП-ДБ подцениха този факт), той беше подложен на мощно отричане като претендент на десните от тяхното лично твърдо ядро, образувано при започване на прехода. Естествено, това беше добре пристигнало и за политическите им съперници, тъй че Терзиев получаваше крошета и от вътрешната страна, и извън. За негов шанс язвителните етикети, с които го определяха - като " внучето на Държавна сигурност ", сами подсказваха, че откакто десните не съумяха през годините да се оправят с закононарушенията на Държавна сигурност - и нито има наказани, нито лустрирани, в този момент вместо директните виновници желаят да санкционират потомците им през потомство. И в случай че за персонално потърпевшите от репресиите на Държавна сигурност подобен просрочен реванш може да бъде свестен, то превръщането му в политически девиз с днешна дата звучи исторически безпомощно. Особено за по-младите гласоподаватели. Това проличава по резултата на различния десен претендент - Вили Лилков, чиито поддръжници продължиха пропагандата против Терзиев даже и откакто той отпадна на първи тур.
Втората борба беше с (не)коалиционните сътрудници. В началото, поради преднината на ПП-ДБ в София на парламентарните избори, те наподобява се бяха примирили със загуба на локалните. Но след това, окуражени от офанзивите към Терзиев от всички страни, добиха самочувствие, че могат да запазят властта си и в столицата, а това значи смяна на съотношението на силите и на национално равнище - ГЕРБ да сложи ПП-ДБ в мощно подчинена роля или напряко да ги изключи от ръководството на страната под мотото " Ще бъде, каквото беше " (никой още не вярваше, че те могат да завоюват и в някой различен огромен град). Последваха обаче още обрати. Социологията през последната седмица от акцията изненадващо сподели величествен растеж на претендентите на ПП-ДБ, който вероятно можеше да бъде стопен с тръгналата от ДАНС атака против организирането на изборите и машинното гласоподаване. Но се получи противоположен резултат, който консолидира десния избор. Тогава ГЕРБ въпреки всичко разгласи поддръжка за (не)коалиционните си сътрудници в София на втория тур, само че с неуверена стъпка до последния миг. Тук се откроиха две решителни държания, неподвластни на ситуационен напън. На самия Терзиев, който нито за момент не се изнерви и не мина към политически нападки. И на министър-председателя Денков, който изчака подобаващия миг, с цел да изиска оставката на шефа на ДАНС.
Третата борба на Терзиев е с корупцията, което допуска промяна на модела на ръководство, точно тъй като е подозиран в корупционни практики. Промяна, за която се приказва към този момент три години и първо се очакваше да стане наказателно - против някогашните ръководещи, а след това в (не)коалиция с тях. Надеждата в този момент е да стартира пълноценно. Терзиев носи такава вяра, един път - поради личния си сполучлив бизнес, надалеч от локалните " стандарти " и в потвърдена (с обстоятелства и цифри) социална изгода. И повторно, тъй като това дава лична тежест на желанието му да ръководи не в партийни сглобки и сделки.
Когато внезапно анулираха машините
Четвъртата борба бе с появилия се " черен лебед " (трудно за прогнозиране събитие със доста влияние). В случая това беше намесата на службите в изборите със " справката " на ДАНС, която провокира решение на ЦИК за анулация в първия тур на даденото по закон право на жителите да гласоподават с машини. И сложи въпросите: от кой и против кого е пуснат черният лебед. За отговора на първия оказва помощ аналогията с Костинбродската спекулация, за която се смята, че промени резултата на парламентарните избори през 2013 година в интерес на държавно управление на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, а то от своя страна назначи за ръководител на ДАНС Делян Пеевски. Отговорът на втория въпрос няма подозрение, че е: против ПП-ДБ, чиито гласоподаватели предпочитано избират да гласоподават с машини. А гласът им на хартиена бюлетина по-лесно може да стане недействителен. При Терзиев да вземем за пример на първия тур разликата сред екзитпола и крайния резултат беше 10%, а при съперниците му нямаше чувствителни разминавания. Същото в по-малък мащаб се повтори и на втория тур.
Защита от черните лебеди е интелигентността на гласоподавателите (за Терзиев 80 % от тях са висшисти), които да си дадат сметка какво се прави и да са подготвени с вота си да му попречат.
На какво разчиташе Ваня Григорова
Петата борба на Терзиев е с радикалното левичарство. На фона на почналото с идването на Симеон Сакскобургготски размиване на лявото и дясното, Ваня Григорова се съобщи като ново, мощно изразено ляво лице в българската политика. Тя се възползва от разочарованието към другите леви водачи (към Корнелия Нинова от личната ѝ партия, а към Румен Радев от демократичната общност). Григорова вплете в имиджа си и добре усвоената левичарска по генезис синдикална реторика. Както и великодушни правозащитни обещания, подкрепени от малцинствената ѝ принадлежност, които я трансфораха в нещо като втора Мая Манолова, само че с подобаващата малцинствена принадлежност. Целта ѝ явно беше да притегли, с изключение на маргинализираните общности и вътрешната за страната икономическа емиграция в София, като я зареди с " съсловен яд " против богатите.
Подобно анахронично левичарство от марксистко-ленински вид стана допустимо в модерна България, таман поради трайното изпразване от наличие на понятията " ляво " и " дясно ", което е в интерес на далавераджийството без оглед на политически цветове. И даде късмет на Григорова напълно насериозно да поведе София назад към социализма. Но това като че ли свърши работа и на Терзиев, тъй като изрично го нарежда в дясно като " актуален капиталист ", в това число и поради естеството на бизнеса му в IT сферата. Участието му в кметската конкуренция за столицата пристигна да подсети, че частният капитал освен не е обидна дума, а е единствената икономическа гаранция на демокрацията. А национализирането му води право към тирания, от което като че ли Ваня Григорова не се тормози изключително.
Шестата борба на Терзиев е с съветските проксита. Каквато се оказа финалната му съперничка. В акцията преди първия тур това не личеше изключително, защото тя беше основно експертна и Григорова можеше на воля да повтаря за потребността от комунални услуги. Но акцията преди втория тур стана остро политическа и към този момент не можеше да скрие на чия страна е във войната в Украйна - същата, на която са Българска социалистическа партия и президентът и в този смисъл Григорова изобщо не е ново лице в ляво.
Ако Ваня Григорова беше спечелила втория тур, от София щеше да стартира не смяна на модела на ръководство в България, а смяна на геополитическата ориентировка. Размина ни се на косъм...
***
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Историята с Държавна сигурност
Първата беше със своите. Заради принадлежността към Държавна сигурност на членове от семейството му (и до момента няма рационално пояснение за какво от ПП-ДБ подцениха този факт), той беше подложен на мощно отричане като претендент на десните от тяхното лично твърдо ядро, образувано при започване на прехода. Естествено, това беше добре пристигнало и за политическите им съперници, тъй че Терзиев получаваше крошета и от вътрешната страна, и извън. За негов шанс язвителните етикети, с които го определяха - като " внучето на Държавна сигурност ", сами подсказваха, че откакто десните не съумяха през годините да се оправят с закононарушенията на Държавна сигурност - и нито има наказани, нито лустрирани, в този момент вместо директните виновници желаят да санкционират потомците им през потомство. И в случай че за персонално потърпевшите от репресиите на Държавна сигурност подобен просрочен реванш може да бъде свестен, то превръщането му в политически девиз с днешна дата звучи исторически безпомощно. Особено за по-младите гласоподаватели. Това проличава по резултата на различния десен претендент - Вили Лилков, чиито поддръжници продължиха пропагандата против Терзиев даже и откакто той отпадна на първи тур.
Втората борба беше с (не)коалиционните сътрудници. В началото, поради преднината на ПП-ДБ в София на парламентарните избори, те наподобява се бяха примирили със загуба на локалните. Но след това, окуражени от офанзивите към Терзиев от всички страни, добиха самочувствие, че могат да запазят властта си и в столицата, а това значи смяна на съотношението на силите и на национално равнище - ГЕРБ да сложи ПП-ДБ в мощно подчинена роля или напряко да ги изключи от ръководството на страната под мотото " Ще бъде, каквото беше " (никой още не вярваше, че те могат да завоюват и в някой различен огромен град). Последваха обаче още обрати. Социологията през последната седмица от акцията изненадващо сподели величествен растеж на претендентите на ПП-ДБ, който вероятно можеше да бъде стопен с тръгналата от ДАНС атака против организирането на изборите и машинното гласоподаване. Но се получи противоположен резултат, който консолидира десния избор. Тогава ГЕРБ въпреки всичко разгласи поддръжка за (не)коалиционните си сътрудници в София на втория тур, само че с неуверена стъпка до последния миг. Тук се откроиха две решителни държания, неподвластни на ситуационен напън. На самия Терзиев, който нито за момент не се изнерви и не мина към политически нападки. И на министър-председателя Денков, който изчака подобаващия миг, с цел да изиска оставката на шефа на ДАНС.
Третата борба на Терзиев е с корупцията, което допуска промяна на модела на ръководство, точно тъй като е подозиран в корупционни практики. Промяна, за която се приказва към този момент три години и първо се очакваше да стане наказателно - против някогашните ръководещи, а след това в (не)коалиция с тях. Надеждата в този момент е да стартира пълноценно. Терзиев носи такава вяра, един път - поради личния си сполучлив бизнес, надалеч от локалните " стандарти " и в потвърдена (с обстоятелства и цифри) социална изгода. И повторно, тъй като това дава лична тежест на желанието му да ръководи не в партийни сглобки и сделки.
Когато внезапно анулираха машините
Четвъртата борба бе с появилия се " черен лебед " (трудно за прогнозиране събитие със доста влияние). В случая това беше намесата на службите в изборите със " справката " на ДАНС, която провокира решение на ЦИК за анулация в първия тур на даденото по закон право на жителите да гласоподават с машини. И сложи въпросите: от кой и против кого е пуснат черният лебед. За отговора на първия оказва помощ аналогията с Костинбродската спекулация, за която се смята, че промени резултата на парламентарните избори през 2013 година в интерес на държавно управление на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, а то от своя страна назначи за ръководител на ДАНС Делян Пеевски. Отговорът на втория въпрос няма подозрение, че е: против ПП-ДБ, чиито гласоподаватели предпочитано избират да гласоподават с машини. А гласът им на хартиена бюлетина по-лесно може да стане недействителен. При Терзиев да вземем за пример на първия тур разликата сред екзитпола и крайния резултат беше 10%, а при съперниците му нямаше чувствителни разминавания. Същото в по-малък мащаб се повтори и на втория тур.
Защита от черните лебеди е интелигентността на гласоподавателите (за Терзиев 80 % от тях са висшисти), които да си дадат сметка какво се прави и да са подготвени с вота си да му попречат.
На какво разчиташе Ваня Григорова
Петата борба на Терзиев е с радикалното левичарство. На фона на почналото с идването на Симеон Сакскобургготски размиване на лявото и дясното, Ваня Григорова се съобщи като ново, мощно изразено ляво лице в българската политика. Тя се възползва от разочарованието към другите леви водачи (към Корнелия Нинова от личната ѝ партия, а към Румен Радев от демократичната общност). Григорова вплете в имиджа си и добре усвоената левичарска по генезис синдикална реторика. Както и великодушни правозащитни обещания, подкрепени от малцинствената ѝ принадлежност, които я трансфораха в нещо като втора Мая Манолова, само че с подобаващата малцинствена принадлежност. Целта ѝ явно беше да притегли, с изключение на маргинализираните общности и вътрешната за страната икономическа емиграция в София, като я зареди с " съсловен яд " против богатите.
Подобно анахронично левичарство от марксистко-ленински вид стана допустимо в модерна България, таман поради трайното изпразване от наличие на понятията " ляво " и " дясно ", което е в интерес на далавераджийството без оглед на политически цветове. И даде късмет на Григорова напълно насериозно да поведе София назад към социализма. Но това като че ли свърши работа и на Терзиев, тъй като изрично го нарежда в дясно като " актуален капиталист ", в това число и поради естеството на бизнеса му в IT сферата. Участието му в кметската конкуренция за столицата пристигна да подсети, че частният капитал освен не е обидна дума, а е единствената икономическа гаранция на демокрацията. А национализирането му води право към тирания, от което като че ли Ваня Григорова не се тормози изключително.
Шестата борба на Терзиев е с съветските проксита. Каквато се оказа финалната му съперничка. В акцията преди първия тур това не личеше изключително, защото тя беше основно експертна и Григорова можеше на воля да повтаря за потребността от комунални услуги. Но акцията преди втория тур стана остро политическа и към този момент не можеше да скрие на чия страна е във войната в Украйна - същата, на която са Българска социалистическа партия и президентът и в този смисъл Григорова изобщо не е ново лице в ляво.
Ако Ваня Григорова беше спечелила втория тур, от София щеше да стартира не смяна на модела на ръководство в България, а смяна на геополитическата ориентировка. Размина ни се на косъм...
***
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ