Безпокойството, липсата на увереност и как да преборим страховете си
На всички ни се е случвало в един или различен миг да изпитаме безпокойствие. В някои случаи то е подбудено от съответна причина, в други просто тревожните мисли нахлуват в главата ни и губим всяка убеденост в себе си и опциите си.
Разбира се, сходна реакция не може да докара до нищо положително, по тази причина би трябвало да знаем по какъв начин да се преборим с тревогата за допустимо най-кратко време. Страхът е мощна страст, която може да ни попречи да живеем на 100% и да дадем най-хубавото, на което сме способни. Често е обвързван и със самообвиняване.
Но тази страст може да бъде и нашата насочна точка за трениране на увереността. Именно това е задачата на софрологията - техника, която съчетава йога, медитация, внушаемост и релаксация, с които да си осигурим мечтаното успокоение.
При нея тялото е изцяло умерено, а мозъкът е явен и безсънен, подготвен да употребява информация. Ето стъпките и техниките, през които би трябвало да преминем, с цел да реализираме този резултат.
Първото и най-важно нещо е да идентифицираме страха. Той е предпазен механизъм, който има своята цел - да подтиква отбранителната реакция на организма, с цел да можем да оцелеем в рискова обстановка.
Когато обаче този режим се подтиква всекидневно от незначителни рискове, на които обръщаме прекомерно огромно внимание, това може единствено да усложни и да утежни качеството ни на живот.
Затова е значимо освен да си дадем минута-две, с цел да осъзнаем какво провокира страха ни в съответния миг, само че и да се надигнем, да оставим страха да ни завладее и да дефинираме чувствата си - присвиване на стомаха, сърцетуптене, трептене на крайниците и така нататък
След като сме разбрали по какъв начин и за какво страхът се появява, би трябвало да разберем и по какъв начин да му се противопоставим. Необходимо е да пресъздаваме всеки от страховете си, един след различен, като през това време стоим изправени, с ръце до тялото и стиснати юмруци. Вдишваме и издишваме надълбоко, като повдигаме раменете нагоре.
Когато усетим безпокойствие, сядаме, отпускаме тялото, затваряме очи и връщаме спомените си обратно до миг, в който се посочили убеденост и сме преборили някой от страховете си. Тогава би трябвало да допрем и палците и показалците на ръцете си, както се прави при медитация, написа Daily Mail.
Важно е да знаем и по какъв начин да контролираме дишането си. Когато страхът ни завладее, то минава от надълбоко към плитко и учестено. За да преборим тази тежест в гърдите, би трябвало да възстановим естественото си дишане за няколко минути, в които вдишваме и издишваме надълбоко.
Когато сме в плен на безпокойството, ние сме разконцентрирани. За да отстраняваме този резултат на страстите, би трябвало да се фокусираме върху един обект. Най-лесно е да използваме палеца си, като първо протягаме ръка напред, а по-късно постепенно я приближаваме и отдалечаваме от лицето си, като от самото начало не отделяме взор от пръста.
Разбира се, сходна реакция не може да докара до нищо положително, по тази причина би трябвало да знаем по какъв начин да се преборим с тревогата за допустимо най-кратко време. Страхът е мощна страст, която може да ни попречи да живеем на 100% и да дадем най-хубавото, на което сме способни. Често е обвързван и със самообвиняване.
Но тази страст може да бъде и нашата насочна точка за трениране на увереността. Именно това е задачата на софрологията - техника, която съчетава йога, медитация, внушаемост и релаксация, с които да си осигурим мечтаното успокоение.
При нея тялото е изцяло умерено, а мозъкът е явен и безсънен, подготвен да употребява информация. Ето стъпките и техниките, през които би трябвало да преминем, с цел да реализираме този резултат.
Първото и най-важно нещо е да идентифицираме страха. Той е предпазен механизъм, който има своята цел - да подтиква отбранителната реакция на организма, с цел да можем да оцелеем в рискова обстановка.
Когато обаче този режим се подтиква всекидневно от незначителни рискове, на които обръщаме прекомерно огромно внимание, това може единствено да усложни и да утежни качеството ни на живот.
Затова е значимо освен да си дадем минута-две, с цел да осъзнаем какво провокира страха ни в съответния миг, само че и да се надигнем, да оставим страха да ни завладее и да дефинираме чувствата си - присвиване на стомаха, сърцетуптене, трептене на крайниците и така нататък
След като сме разбрали по какъв начин и за какво страхът се появява, би трябвало да разберем и по какъв начин да му се противопоставим. Необходимо е да пресъздаваме всеки от страховете си, един след различен, като през това време стоим изправени, с ръце до тялото и стиснати юмруци. Вдишваме и издишваме надълбоко, като повдигаме раменете нагоре.
Когато усетим безпокойствие, сядаме, отпускаме тялото, затваряме очи и връщаме спомените си обратно до миг, в който се посочили убеденост и сме преборили някой от страховете си. Тогава би трябвало да допрем и палците и показалците на ръцете си, както се прави при медитация, написа Daily Mail.
Важно е да знаем и по какъв начин да контролираме дишането си. Когато страхът ни завладее, то минава от надълбоко към плитко и учестено. За да преборим тази тежест в гърдите, би трябвало да възстановим естественото си дишане за няколко минути, в които вдишваме и издишваме надълбоко.
Когато сме в плен на безпокойството, ние сме разконцентрирани. За да отстраняваме този резултат на страстите, би трябвало да се фокусираме върху един обект. Най-лесно е да използваме палеца си, като първо протягаме ръка напред, а по-късно постепенно я приближаваме и отдалечаваме от лицето си, като от самото начало не отделяме взор от пръста.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ