Как ходенето помага на креативността
На всички е ясно, че ходенето пеш има доста изгоди за здравето. Но знаем ли какво се случва в мозъка, до момента в който се разхождаме? И дали в случай че след дълго вървене, ви пристигна страхотна концепция или намерите от дълго време издирван отговор, това е инцидентно?
Има доста научни проучвания, които поддържат тезата, че вървенето оказва помощ на креативното мислене. Едно от последните изследвания, извършено в Станфордския университет в Съединени американски щати, заключва, че хората са до 81% по-креативни, когато вървят, в сравнение с когато си почиват.
Когато вървим, се усилва и усъвършенства притокът на О2 към мозъка и се освобождават ендорфини, което основава чувство за благоденствие.
Креативността и работата
В придвижване съумяваме да свържем концепциите си по-добре, по тази причина има хора, които избират работните им срещи да се случват, до момента в който вървят. Един от тях е бил и Стив Джобс.
Така с един патрон уцелваме два заека - работните ни ангажименти стават по-ефективни и се борим с проблемите от заседналия метод на живот.
Няма значение къде
Необходимо е да вървим най-малко половин час и да поддържаме избрана скорост. Любопитното обаче е, че не е наложително това да се случва навън.
Всички участници в изследването съумяват да произведат два пъти повече изобретателни отговори, до момента в който вървят, без значение навън или на закрито, в сравнение с тези, които са седнали.
Къде е ключът
При вървене сърцето изтласква повече кръв и О2 до мозъка. Образуват се нови връзки сред мозъчните кафези, подтиква се и растежът на нови неврони и се забавя износването на мозъчните тъкани.
Изследователи имат вяра, че ходенето води до възстановяване положението на мозъка и настроението, което дружно с силата, която се активизира в цялото тяло, води до изобретателни отговори.
Ходенето и великите персони
Много преди да се организира това проучване, свидетелствата за връзката сред вървенето и творчеството на многочислени художници, интелектуалци и новатори, се оказват идентични.
Дикенс отразява в творбите си улиците на Лондон - град, който познава добре, с помощта на дългите си разходки. Вирджиния Улф също обикаля из Лондон, търсейки ентусиазъм за романите си. Импресионистите кръстосват улиците на Париж, с цел да открият муза за картините си. Твърди се и, че Бетовен правил дълги разходки и горите на Виена, преди да седне и да сътвори великите си произведения. /money.bg
Има доста научни проучвания, които поддържат тезата, че вървенето оказва помощ на креативното мислене. Едно от последните изследвания, извършено в Станфордския университет в Съединени американски щати, заключва, че хората са до 81% по-креативни, когато вървят, в сравнение с когато си почиват.
Когато вървим, се усилва и усъвършенства притокът на О2 към мозъка и се освобождават ендорфини, което основава чувство за благоденствие.
Креативността и работата
В придвижване съумяваме да свържем концепциите си по-добре, по тази причина има хора, които избират работните им срещи да се случват, до момента в който вървят. Един от тях е бил и Стив Джобс.
Така с един патрон уцелваме два заека - работните ни ангажименти стават по-ефективни и се борим с проблемите от заседналия метод на живот.
Няма значение къде
Необходимо е да вървим най-малко половин час и да поддържаме избрана скорост. Любопитното обаче е, че не е наложително това да се случва навън.
Всички участници в изследването съумяват да произведат два пъти повече изобретателни отговори, до момента в който вървят, без значение навън или на закрито, в сравнение с тези, които са седнали.
Къде е ключът
При вървене сърцето изтласква повече кръв и О2 до мозъка. Образуват се нови връзки сред мозъчните кафези, подтиква се и растежът на нови неврони и се забавя износването на мозъчните тъкани.
Изследователи имат вяра, че ходенето води до възстановяване положението на мозъка и настроението, което дружно с силата, която се активизира в цялото тяло, води до изобретателни отговори.
Ходенето и великите персони
Много преди да се организира това проучване, свидетелствата за връзката сред вървенето и творчеството на многочислени художници, интелектуалци и новатори, се оказват идентични.
Дикенс отразява в творбите си улиците на Лондон - град, който познава добре, с помощта на дългите си разходки. Вирджиния Улф също обикаля из Лондон, търсейки ентусиазъм за романите си. Импресионистите кръстосват улиците на Париж, с цел да открият муза за картините си. Твърди се и, че Бетовен правил дълги разходки и горите на Виена, преди да седне и да сътвори великите си произведения. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ