На всеки три дни една жена във Франция губи живота

На всеки три дни една жена във Франция губи живота си поради домашно принуждение. Данните са на френското държавното управление, а страната влага милиони евро годишно, с цел да се бори с този проблем. се срещна с Негово превъзходителство посланика на Франция в България  Жоел Мейер, който разказа как там институциите и обществото се оправят с този феномен и кои положителни практики можем да използван у нас.

Вижте цялото изявление за " гнилите ябълки " в правосъдната система, мигрантският напън, Шенген и рисковете за българското и френското общество от продължаваща повече от година война в Украйна:

Ваше превъзходителство, здравейте и благодаря, че приехте нашата покана за изявление.

Винаги сте добре пристигнали при нас.

Срещаме се в миг, в който българското общество се бунтува. Бунт против насилието, против беззаконието и несправедливостта поради един трогателен акт на свирепост. Каква е вашата оценка на всичко, което следим?

Аз бях доста прелестно сюрпризиран от тази мощна готовност на българското общество, от груповото осъзнаване на един подобен ужасяващ акт на принуждение. Цялото общество, а и освен то - експерти, съдии, служители на реда и политици се активизираха и в понеделник видяхме, че те се събраха в Народното събрание, с цел да одобряват нужните промени.

Когато приказваме за домашното принуждение, то е сериозен проблем и за Франция. Според данни държавното управление във Франция на всеки три дни една жена бива убита. Един от най-високите проценти в Западна Европа. Какво вършиме, с цел да обърнете тази статистика? И при вас имаше огромни митинги.

Това не е български феномен. Във Франция също се сблъскваме с сходни феномени и още при встъпването си в служба, преди към 7 години, президентът Макрон пое задължението да се бори против домашното принуждение. Въпросът е многопластов. На първо място той е юридически. И се касае до това да бъдат увеличени наказванията за причинителите. Но има и ограничения, които са ориентирани към самите жертви – те да бъдат предразположени да приказват, да бъде основано доверие, с цел да споделят случилото се. И третият миг е обвързван с образованието. Обучението преди всичко на служителите на реда, които одобряват тези жертви, които би трябвало да проведат разпита с тях, които би трябвало да схванат кои са точните условия на случилото се. Много е значимо ограниченията да не са единствено против причинителите, само че и в поддръжка на жертвите. Всички сме наранени от домашното принуждение. Това е въпрос, който ни връща още към първите години в учебно заведение. Естествено имаме още доста да създадем, само че най- значимото е този проблем да бъде съзнателен на групово равнище, тъй че случаите да не се повтарят.

Казахте, че образованието също е доста значимо, само че всичко потегля и от фамилията. Като татко на три деца, по какъв начин гледате на този проблем? За какво се притеснявате?

Права сте, фамилията също играе изключителна роля в отношението ни към другите. Това, което се опитваме да научим децата е, че те би трябвало да почитат дамите. И едно такова образование дава своите плодове. Основно, на което мисля, че научих моите деца е, че би трябвало да бъдат съпричастни, да не си мислят, че това, което се случва не ги визира. Тоест да бъдат дейни, да окажат поддръжка и в това време да осведомят за случилото се.

От всички тези положителни практики, които споменахте. От какво можем да се поучим ние тук в България и подготвени ли сте да обменяте опит с българското държавно управление и самите депутатите до момента в който пишат законите?

Разбира се, че сме подготвени да споделим своя опит. Естествено, без да постановяваме едно или друго решение. А да споделим кое е работещо, и кое не. Например във връзка с образованието на чиновниците, които одобряват сигналите от жертвите. Опитът от въвеждането на безвъзмездна телефонна линия – по този начин нареченият „ зелен ” телефонен номер, на който жертвите могат да споделят пред служители на реда, обществени служащи и даже пред лекари и организации за случилото се. Много е значимо неправителствените организации да бъдат присъединени към този механизъм.

Това, което може би най-вече разгневи хората е, че насилниците не получават съответно наказване. Видяха се пропуски в законодателството и в следствието на такива случай. Как се отразява това на имиджа на България и правораздаването в миг, в който главен приоритет е приемането ни в Шенген?

Не, няма връзка. Домашно принуждение се случва в границите на фамилията и по никакъв метод не можем да го свържем със свободното напредване на хора. Отново дублирам – доста хубаво е, че българското общество съумя да се засилва. Във Франция също след няколко такива случаи френското общество се активизира и би трябвало да продължите. Във Франция има политически партии, които се пробват да употребяват тематиката за чужденците и свободното напредване на жителите, само че закононарушенията са закононарушения и статистиката демонстрира, че те се правят освен от чужденци.

Знаем, че сега две страни ни стопират към Шенген. От една страна Нидерландия, която споделя, че имаме проблем с върховенството на закона и Австрия, която показва мигрантския напън като проблем. Как се оправят българските политици с тези проблеми?каква е вашата оценка?

Първо желая да ви кажа личните си усещания, когато дойдох тук. Българската страна поставя големи старания, с цел да подсигурява отбраната на границите. На първо място тя вложи доста човешки и материални запаси за това. В двустранно отношение ние имаме доста положително съдействие, което е ориентирано към предварителна защита на незаконната миграция, само че и против битката с интернационалната трансгранична престъпност. За съжаления в границите на тази битка починаха български служители на реда. Те станаха жертва на престъпните мрежи, които поддържат незаконните имигранти. Присъединяването на България към Шенген се поддържа от едно доста огромно болшинство. Това са 25 държави-членки и Европейската комисия. Франция е за присъединението допустимо най-бързо, тъй като считаме, че това ще способства за груповата сигурност и тъй като оценяваме напъните, положени от България. По отношение на двете страни, които към момента се въздържат да кажат „ да ” – аз няма да приказвам. И въпреки всичко едната от тези страни акцентира условия и ми се коства, че сега тези условия са напът да намерят своите решения. Това са върховенството на правото, правосъдната промяна и битката с корупцията. Що се отнася до втората страна – коства ми се, че тези възражения са по-скоро от политически или метафизичен темперамент по отношение на разширението на Шенген. Хубавото е, че българското държавно управление демонстрира, че всичко е направено. И още един детайл от този въпрос, който за нас като европейци е значим, е че България поддържа доста потребен разговор с Турция.

И сега във фокуса на разискването е правосъдната промяна, само че преди години едно изявление на някогашния дипломат на Франция тук Ксавие Лапер дьо Кабан провокира необятен публичен спор за „ гнилите ябълки в правосъдната система ”. Наистина ли виждате съответен прогрес и в каква посока?

Това, което установявам, тъй като фактът, който споменавате е отпреди 10 години е, че е имало доста мощна готовност на равнище общество и също така, може би това са думи, които са целели да активизират интернационалните сътрудници. Правителството, което сега ръководи, само че това е и една политика на българските държавни управления от към 2 години, прави всичко, с цел да реформира в дълбочина правосъдната система. Времената са се трансформирали и това, което виждам е една доста мощна динамичност към излекуване на публичната среда. Самият факт, че един основен прокурор напусна поста си, приказва доста за това. Не върша преценка, просто установявам.

В същото време имаме образци – български политици, които попаднаха в интернационалните описи за корупция – от вида „ Магнитски ”. Франция възнамерява ли наказания интернационалните против корупция, като такива, които са въвели Съединени американски щати и Англия?

Не е такава практиката на Франция да постанова наказания въз основата на информация от публично налични източници. Естествено има продан на информация на равнище Интерпол и Европол, когато става дума за подозрителни придвижвания. Струва ми се, че когато приказваме за каузи, свързани с корупция и отклонение на средства, доста значима е ролята на Европейската прокуратура. Това е една наднационална прокуратура, която работи дружно с националните посредством делегирани прокурори. И самият факт, че един народен основен прокурор, който и да е той не може да се намесва в тези каузи, които се проверяват непосредствено от Европейската прокуратура, е доста добър.

66% от френското население счита, че еврото е положително за Франция, у нас половината българи са на противоположната позиция. Как си обяснявате това?

Така е. Това не е тематика за нашето общество. 20 години, откакто приехме еврото, то се радва на изключителна известност. Дори най-евроскептичните партии, които бяха срещу, към този момент не приказват за това и не желаят да напуснем еврозоната. Защо еврото е известно във Франция? Защото жителите видяха икономическата изгода. Ще ви дам един образец: когато тегля с моята карта в евро 200 лв. от банкомата, заплащам комисионна от 6 евро на моята банка. Когато български екскурзиант отиде във Франция и му се наложи да тегли пари или да заплаща - неговата банка също му удържа комисионна. Това са отнася за жителите. Но представете си по какъв начин стоят нещата за стопанската система и износа. 40% от вноса на България е с генезис страни от Европейския съюз, а 60% от износа към страните от Европейски Съюз. Представете си какъв търговски продан има сред България и Европейски Съюз и какви комисиони се начисляват върху тези интервенции. Въпросът с еврото допуска и образование на популацията. Трябва да се изясни на хората за какво е в техен интерес да одобряват еврото. Мярката, която беше оповестена от българското държавно управление, ще бъде доста потребна - въвеждането на двойния етикет ще успокои хората и също така ще се избегне и по този начин наречената “щастлива случайност ” – опциите на търговеца да закръгля цените. В самото начало френските управляващи бяха раздали калкулатори на хората, които им позволяваха сега да изчислят цената. Това са ограничения, които може да провокират усмивка, само че психически успокояват.

Как си обяснявате, че у нас гласът на евроскпетиците е по-висок?

Ние постоянно се безпокоим от незнайното и тук ролята на управляващите е доста огромна – да обяснят. От друга страна това е изпитана политическа рецепта: да черпиш от страховете на хората и някои екстремистки партии го вършат постоянно, призовавайки към оттегляне към националното. Било то във връзка с еврото или на геополитическите действителности. Но ние си оставаме европейци и солидарни. Видяхме го по време на финансовата рецесия през 2008 година, в годините на пандемията, на войната и енергийната рецесия в този момент. Гражданите имаха във всеки един от тези моменти страхове, само че солидарността на Европа, изключително във връзка с защитата и сигурността, в действителност имат резултат.

А преодоляхме ли в действителност енергийната рецесия?

За момента – да! Преодоляхме я. Но би трябвало да създадем този развой резистентен. Това значи да не изискуем доставките си единствено на един източник. Не единствено България беше подвластна от Русия, Германия също, частично и Франция. И успяхме да си осигурим газ. Сега се опитваме да го създадем и с петрола. От тук нататък извънредно значимо е да стартираме да произвеждаме повече сила на европейска територия. Постигането на задачата минава през възобновимите източници. Във франция имаме доста упорит проект за създаване на слънчеви и вятърни паркове и несъмнено Франция, сходно на България и болшинството от европейските страни, развива нуклеарна енергетика за цивилен цели. Това ни разрешава да произвеждаме електрическа сила евтино и с ниско въглеродно наличие. Към тези два момента – диверсифициране на източниците и производство на сила тук в Европа се прибавя и един доста значим миг – ограничение на потреблението. Тази година да вземем за пример във Франция успяхме да спестим 10% сила спрямо миналата зима.

Всяка седмица в нашето предаване демонстрираме разнообразни образци от Франция по какъв начин може да се пести сила. Как успявате да убедите обществото толкоз бързо да повярва в тези ограничения и ограничавания и изоставаме ли ние в България?

От една страна е възпитанието в фамилията, тъй като фамилията заплаща сметките. Но има и ограничения, които са ориентирани към всеки жител поотделно. Например, аз като държавен чиновник, всеки ден щом си отворя компютъра получавам разнообразни известия: „ Изключете това ”, „ Не разпечатвайте хартия на принтера, в случай че не е належащо ”, „ Загасете лампите, когато напускате стаята ”. Това подсещам и непрестанно и на децата си, въпреки те да са огромни към този момент. Правя го, тъй като аз не преставам да заплащам сметките за ток. Тук към този момент не е единствено националният интерес, само че и персоналният. Ролята на страната не е да постанова, а точно в това - да припомня. Това са рационални ограничения. И когато те се припомнят, резултатът на национално равнище е доста огромен.

Президентът Макрон е един от дребното европейски водачи, които се срещнаха и беседва с съветския президент Владимир Путин след началото на войната. Това му навлече и рецензии. Къде виждате ролята на Франция в посредничеството сред воюващите страни?

Едно конкретизиране, в случай че позволите. Франция не играе роля на медиатор. Тя не може да посредничи или да преговоря на мястото на Украйна. Контактите на президента Макрон с Путин преди войната бяха преди всичко, с цел да му каже просто да спре! Да спре да с тази самоубийствена полуда, тъй като в оня миг ние към момента мислехме, че Путин може да спре. Тези диалози имаха за цел да предупредят Путин, че той е на път да провокира същинска злополука, която може да докара до планетарни последствия. Например да избегне удари против Запорожката атомна централа, да разреши на интернационалните специалисти да посетят тази атомна централна. А също другата цел беше да убедим Путин да не провокира апетит в света. И да разреши износа на украинско зърно към разрастващите се страни, само че към този момент знаем, че той се отхвърли от това. Но в нито един миг не е ставало дума за ходатайство. Ние сме мощно ангажирани с военна поддръжка към Украйна, с цел да може да се пази и ще продължим. Но украинците са тези, които би трябвало да решат по кое време и по какъв начин да реализират мир. Мир не значи преустановяване на огъня. А отдръпване от всички територии. Мирът значи и правдивост за украинците. Не може да си тръгнеш от дадена територия и да кажеш „ Извинявайте, скърбя! ”. Така че всичко би трябвало да мине през Международния углавен съд и съответните санкции и компенсации.

През миналата седмица се организираха диалози в Саудитска арабия в търсене на формула за мир. Защо тъкмо там? И изобщо близо ли сме до завършек на войната?

Срещата в Джеда беше доста значима, тъй като на нея участваха страни като Китай, Индия, Бразилия. Тоест страни, които не споделят позициите на Европейския съюз и на НАТО, само че чието наличие сподели в каква степен те също се безпокоят от създалата се обстановка. Тези страни се събраха в Саудитска арабия не да договарят на мястото на Украйна, а с цел да приказват по проекта от 10 точки, който беше показан от украинския президент Зеленски преди месеци. Това не значи, че те одобряват този проект, само че че те са съгласни да стартират диалог по някои от тези точки. Обезпокояващото е, че на тази среща ние не видяхме представители на Русия, които не пристигнаха да приказват за мир. А с цел да се реализира мир би трябвало най-малко двама.

А по какъв начин стои България в тази обстановка?

Тук още веднъж ще приказвам за това, което установявам и виждам откогато съм в България – по-малко от година. България доста рано осъди съветската експанзия. България оказа избрана помощ – филантропична, само че и военна преди много месеци към този момент. Не бих желал да влизам в политическите игри, само че и в България, и в останалите европейски страни има една динамичност, която се форсира през последните месеци. Всички ние си задаваме въпроса: „ Докъде можем да стигнем с помощта си за Украйна? Няма ли това да отслаби нашите лични отбранителни качества? ”. Естествено ние се радваме на решението, което взе настоящето българско държавно управление да усили помощта за Украйна и тази помощ да бъде предоставена в доста бързи периоди. Колкото по-силно и по-бързо помогнем на Украйна в тази война, толкоз по-бързо ще завърши тя, тъй като Русия, ще бъде разгромена. Когато споделям „ разгромена ”, „ победена “, това значи, че Русия би трябвало да напусне окупираните украински територии, които не ѝ принадлежат.

Франция беше главен медиатор в разговора сред София и Скопие за повдигане на българското несъгласие. Как си обяснявате, че година по-късно няма съществени стъпки на македонското държавно управление и въпреки това актовете на експанзия против българи зачестяват, а антибългарските прояви в Скопие не престават?

По отношение на насилието против български жители, имам поради последния случай с потърпевшите по време на футболния мач българи, това е изцяло недопустимо и македонското правораздаване би трябвало да реагира. Тоест нещата тук са по-скоро в региона на правосъдната сфера, а не на политиката. Политическият въпрос е обвързван с присъединението на Северна Македония към Европейския съюз. Франция е за това да се случи, както прочее и България и всички европейски сътрудници. И не се ограничаваме единствено до Северна Македония, а и за Западните балкани. Но както при всяко присъединение има критерии. Сред характерните критерии и задължения, които е поела Северна Македония, е да промени конституцията си по този начин, че да бъдат регистрирани правата и ползите на македонските жители от български генезис. Това е резултат от груповите старания на френското предложение. Сега – какво се случва? Преди няколко дни северномакедонското държавно управление е внесло в Народното събрание предложение за тези конституционни промени. Това е една извънредно значима стъпка и почналата процедура - би трябвало да бъде приключена до дъно. Ролята на европейските институции е да насърчат Северна Македония да довърши започнатото. Защото е в полза на Северна Македония да реформира своята конституция, с цел да продължи по своя европейски път.

Не един път сте споменавали, че самичък сте избрали да бъдете дипломат в България? Защо страната ни се оказа толкоз специфична за вас?

Да, правилно е. Във френската администрация, когато изразиш някакво предпочитание, нормално те изпращат на другия завършек на света. Разбира се, пресилвам малко. Но общо взето е по този начин. Към България имам отношение още преди 15 години, когато бях по-млад посланик. Още през 2007 година работех с българската страна. И когато пожелах мястото в България, беше точно с тази концепция - да видя по какъв начин са се развили всички тези позитивни старания.

А с българския език по какъв начин се справяте? Знам, че сте приключили модерна гръцка литература. Гръцкият или българският се оказа по-труден?

Много сложен език е. Започвам да изучавам, само че аз съм малко ленив. Съжалявам.

Справяте се доста добре, тъй че не се отхвърляйте!

Надявам се ще се забележим още веднъж и ще можем да приказваме на български.