На всеки свети Валентин интернет се залива от снимки на

На всеки свети Валентин интернет се залива от фотоси на известни двойки, а по-късно изчезват до идващия. Но същинската обич не трае единствено един ден в годината. В рубриката на Traffic News „ Великите любовни истории на ХХ век”, всяка седмица ще ви описваме за една гореща двойка, останала вечно в историята с пламенната си любов и от време на време с главозамайващата си скандалност - алкохол, изневери, опити за самоубийство, мафиотски връзки, опустошение, проваляне, секс, кавги, още секс, изменничество и амнистия.

Древните са споделили, че „ Любовта би трябвало свободно да протича сред двама души. Ако не го прави, не е обич “. Ние твърдим същото и прибавяме, че няма значение какъв брой е дълга любовта. Двама души може да са се срещнали за момент или секунда, да са разменили единствено погледи, да са били дружно само дни, само че любовта им отново да е впечатляваща. Те са били дружно за малко, само че ориста е решила да ги раздели. Тяхната обич е била красива искра, пламнала в тъкмо избран миг и бързо изгаснала вечно. Това са Пабло Ескубар и Вирхиня Валехо.



Историята на любовта им е история на вълшебен натурализъм, история, в която ежедневната действителност на Колумбия е разкъсвана от лукс, блян, боязън и принуждение, от противоположности, чиято мощ нахлува и опустошава действителността такава, каквато я познаваме. Въпреки всичко те претърпяват пристрастеност, усеща и велика страст. Тези двойки остават в историята с неслучилите се връзки сред тях, само че все пак всичко, което са имали, продължава да ни въодушевява и до през днешния ден.



Фигурата на Пабло Ескобар както приживе, по този начин и постмортем, е съвсем митологизирана в известната просвета, а историята на възходa и падението му са се трансформирали в притча на обществения и политически живот в Колумбия през 80-те. Наричан е „ кралят на кокаина “, общоизвестен е с хилядите убийства и атентати, поръчани от него, а в пика на въздействието си картелът му прави 70 милиона $ всеки ден. Той е най-известният колумбийски кокаинов лорд, оглавявал картела на Меделин и доминирал кокаиновата контрабанда в международен проект през 80-те. Със положението си Пабло строи жилища, учебни заведения, пътища и игрища за бездомните в Колумбийския квартал Меделин. Бедните го издигат в фетиш, назовават го Патрон и го почитат като латиноамерикански Робин Худ– това е Ескобар в очите на Колумбия през 70-те, разкъсвана от беднотия, политически спорове, елитарно двуличие и корупция.



Вирджиния Валехо Гарсия е журналистка, медийна и телевизионна персона и социалист от Колумбия. В момента тя живее в Съединените американски щати като политически леговище. Израснал в заможно семейство, Валехо получава обучение в англо-колумбийското учебно заведение и по-късно стартира работа като преподавател по британски в Богота.

Тя е считана за най-известната жена в Южна Америка през 80-те, тъй като освен съумява да интервюира този необут, само че и му става държанка в продължение на 11 години. Пабло Ескобар и Вирхиния Валехо се трансформират в именити за времето си, а тяхната обич доста тъкмо отразява живота в Колумбия тогава – беднотия, пристрастеност, принуждение и дейности, които изискват безумство. След убийството на Ескобар обаче излиза наяве, че в действителност Валехо е единствената негова държанка, която, като се изключи че остава жива – сътрудничи на управляващите, давайки информация за наркобоса.

Телевизионната кариера на Валехо, довела до запознанството й с Ескобар, стартира през 1972-ра, когато става водеща на новинарско предаване, бързо натрупало известност в Латинска Америка. Десет години по-късно, Валехо за първи път среща Ескобар на устроено от него празненство през 1982-ра, където незабавно е привлечена от чара, възприятието за комизъм и обноските на кокаиновия лорд. Ескобар, от своя страна, е впечатлен освен от хубостта и вродения финес на Вирхиния, само че и от опциите, които журналистическият статут и медийната й известност съставляват за бъдещите му политически упоритости. Години по-късно, дуализмът, определящ природата и облика на Пабло както за околните му, по този начин и за външното око, става водещият претекст в биографичната книга на Валехо – „ Да Обичаш Пабло, Да Мразиш Ескобар “ (превърната във филм с Хавиер Бардем и Пенелопе Круз през 2018-та).



Мемоарите на Вирхиния съставляват извънреден взор върху митологизираната персона на Ескобар от началото на връзката им до самия й край. В началото на 80-те, произходът на чудовищното положение на Пабло е към момента тайнственост, а той е прочут като авторитетен патрон на културата, обществено и патриотично зает, идолизиран от бедните млад конгресмен с амбициозни фантазии за политическо развиване. В момента, в който Вирхиния среща Пабло, всеобщите убийства, полицейското принуждение и политическите атентати, резултат от най-мащабния кокаинов бизнес в международен проект, още не са трансформирали Ескобар от непоколебим и могъщ предприемач, в параноичен емигрант, укриващ се в изоставени ферми и евтини хотели в месеците преди гибелта си през 1993-та.

Тя го предава, откакто в продължение на години го е обичала до полуда.

Предоставените от Валехо фотоси, видео и магнетофонни ресурси, а също по този начин печатни документи свидетелстват за това, че за Ескобар тя е била освен пристрастеност. Тъй като фамозната актриса е имала достъп до най-висшите кръгове на колумбийския бомонд, тя е провела срещи на Ескобар с политици, водила е договаряния с публицисти и притежатели на вестници за удобни изявления, предавала е пари за лобиране в Народното събрание. Когато попитали Валехо какво я е свързвало с произхождащия от ниските пластове Ескобар, който е бил невисок, пълен човек с „ умъртвяващ взор на акула “, тя споделя: „ Запознаха ни през 1982 година и аз се влюбих в този мощен, убеден в себе си човек, човеколюбец, който помагаше на селяните и беше обожаван от тях “.

Така Пабло се трансформира в един противоположен облик, дълбока и многопластова персона, любовта към която съставлява съвсем сигурен път към гибелта, било то професионална, прочувствена или физическа.

Връзката на Ескобар и Вирхиния е колкото буйна и съдбовна, толкоз и почтена и открита. Той не крие от нея заплахите, на които е изложена – Вместо това й подарява 9 милиметров Барета револвер, гравиран с буквите му. Казва й, че ще я научи по какъв начин да се простреля, с цел да почине на момента при положение на нахлуване. Тя на собствен ред написа: „ Той ме принуди да изпитам смут, след това да не помни страха си, да взема надзор, да си показва болката... да умра от обич “.



Поръчаното от Ескобар ликвидиране на Родриго Лара, колумбийският министър на правораздаването, бележи разпад в връзките сред него и Валехо. С упадъка на обществения статут на Ескобар след ареста му през 1991-ва, Вирхиния остава отлъчена от обществените си кръгове поради откритата й връзка с Ескобар през миналите години. В книгата си Валехо споделя за последната си среща с Ескобар: „ И двамата знаем, че това е последният път, в който го виждам жив. Той поставя ръката си зад врата ми и ме целува по челото за прощален път. С очи, цялостни с безкрайна горест, се поглеждаме за последно “.

Благодарение на показанията си против Пабло Вирхиния е трансферирана в Съединени американски щати и вкарана в стратегия за отбрана на очевидците.

Смъртта на Пабло в престрелка с полицията през 1993-та шокира нацията и води до утвърждението на закона за екстрадация в Щатите. Образът и историята на Ескобар се трансформират в огледало на социално- политическите условия в Колумбия през 80-те, страна, където бедността и недоимъкът покоряват и изкривяват детските фантазии, трансформирайки нарко бизнеса в единствен идеал за предстоящ триумф. Така Пабло Ескобар, въпреки и мъртъв от повече от двадесет години, остава вечно вплетен в сърцето на страната си като вълшебен ураган на невъзможното, минал през действителността и оставил своята диря надълбоко в същността на модерна Колумбия.