На всеки свети Валентин интернет се залива от снимки на

На всеки свети Валентин интернет се залива от фотоси на известни двойки, а по-късно изчезват до идващия. Но същинската обич не трае единствено един ден в годината. В рубриката на Traffic News „ Великите любовни истории на ХХ век”, всяка седмица ще ви описваме за една гореща двойка, останала вечно в историята с пламенната си любов и от време на време с главозамайващата си скандалност - алкохол, изневери, опити за самоубийство, мафиотски връзки, опустошение, проваляне, секс, кавги, още секс, изменничество и амнистия.

Това е най-простата и в същото време най-сложната история на света – история за прелъщение, пристрастеност, отдаденост, изменничество, отчаяние и болежка. Изобщо история за обич. И въпреки че на последната страница постоянно написа “Тhe end”, това, което се случва сред първото и последното изречение, постоянно е вълнуващо и неповторимо.

Поразителна и по едно и също време сърцераздирателна, пристрастеността, която свързва най-голямата оперна певица и именития магнат в никакъв случай не престава да очарова.

Това е по старогръцки трагичната любовна история сред гръцкия магнат Аристотел Онасис и оперната дива Мария Калас.



Мария Калас е една от най-известните и авторитетни оперни певици на 20 век, станала известна със своето белканто, необятен диапазон и трагични тълкования. Репертоарът ѝ варира от класическите опери на Доницети, Белини и Росини, до творбите на Верди и Пучини, а в ранната ѝ кариера – и до драмите на Вагнер.

Родена на 2 декември 1923 година в Манхатън в семейство на гръцки имигранти, тя е отгледана от строгата си майка, която е желала наследник. Лица Калас толкоз е вярвала, че третото ѝ дете ще бъде момче, че след раждането на Мария, не пожелава даже да огледа новороденото в продължение на четири дни. На към тригодишна възраст геният на Мария стартира да се демонстрира, а щом схваща, че по-малката ѝ щерка също има глас, Лица стартира да я кара да пее. По-късно Калас си спомня: „ Караше ме да пея, когато бях единствено на пет, а аз мразех да пея “. Джордж Калас не е удовлетворен, че брачната половинка му фаворитизира по-голямата им щерка и тормози непрекъснато дребната, а Лица от своя страна от ден на ден се озлобява по отношение на мъжа си и неговите чести отсъствия от вкъщи и постоянно го унижава пред децата. Бракът им продължава да се утежнява и по този начин през 1937 година Лица взема решение да се върне в Атина дружно с дъщерите си.

Връзката на Калас с майка ѝ продължава да се разрушава през годините и в разцвета на кариерата ѝ тя става обект на огромен публичен интерес, изключително след историята на корицата в списание " Time " през 1956 година, която се концентрира върху връзките им, и по-късно от книгата на Лица „ Моята щерка Мария Калас “ (1960). Мария обществено споделя, че обтегнатите им връзки са по виновност на нещастното ѝ детство, прекарано в пеене и работа по гледище на майка ѝ.



През лятото на 1957 година Мария Калас е просто най-известната оперна певица в света. Тя е сопраното с превъзходна техника на пеене, дамата с единствения и несравним тембър, Дивата. " Божествената “ обикаля най-големите подиуми по света с коронните си Травиата, Ана Болейн и Тоска. Нейните триумфи, един след различен, я трансформират не просто в театрална звезда, а и в звезда на светските летописи. С гръцкия предприемач я среща журналистката Елза Максуел, която скрито го обича, само че не се и надява да се получи нещо сред тях. Мястото на сакралната среща? Лидо във Венеция, 1957 година.

Магнатът е човек, постигнал безусловно всичко самичък, откакто се ражда доста безпаричен. Става милиардер след Втората международна война, като купува и препродава кораби, най-много за извънредно богатото Княжество Монако. Във въпросната 57-ма и двамата са женени. Двете егигантски фигури не се влюбват незабавно, въпреки всичко това е присъщо на различен вид хора. И въпреки всичко, две години по-късно пристрастеността сред тях е неудържима.

Калас напуща мъжа си. Строгите правила на католическия канон обаче забавят процеса по развода. Съпругата на Онасис от своя страна също желае погрешния брачен партньор вън от живота си. Вече му е родила двама наследници, а и самата тя от години върти обич отвън фамилното ложе, тъй че разводът за нея е единствено условност. Когато двамата прясно влюбени най-сетне са се освободили от брачните окови, се откриват да живеят в Париж. Мария прекъсва певческата си кариера, с цел да се посвети на своя обичан. Тя е минала през чудотворна промяна и най-сетне се е трансформирала в дамата, която постоянно е желала да бъде. Защото най-сетне обича и се усеща обичана. Изведнъж насладата от живота се е върнала и тя не мечтае за нищо друго с изключение на да прекара остатъка от него паралелно до Аристотел. Като негова законна брачна половинка.



Двойката не слиза от заглавните страници на вестниците, а персоналният им живот става обичана тематика на папараците. Обаче доста скоро животът с Аристотел се оказва същинско предизвикателство. Веднъж докопал се до обекта на желанията си, Онасис като че ли губи интерес към “завоеванието” си. Започва да изпада в странни настроения, които го трансформират в скучен и тираничен съквартирант. Лошото е, че придвижва неприятните си настроения и отвън дома им. Все по-често си разрешава да наскърбява и унижава Мария пред приятелите им, наричайки я в значително случаи “п*тка с креслив глас”. Но най-малко й икономисва шамарите, въпреки че от години му се носи славата на “боксьор”, който обича да побийва любовниците си.

През 1966 година 42-годишната Мария оповестява на Онасис, че е бременна. Той обаче категорично й не разрешава да ражда детето. От боязън да не загуби обичания мъж, Мария помята – решение, за което горчиво ще съжалява до края на живота си.



През 1968 година Мария получава нов удар от ориста. Но тя от дълго време го е предусетила. Още в деня, когато Онасис кани на “Кристина” не кого и да е, а Джаки Кенеди, тя схваща, че желанията му не са чисто другарски. До поканата да погостува на пословичната яхта се стига след поредност от комфортни условия. След убийството на президента Кенеди, неговата вдовица търси разтуха в прегръдките на няколко мъже, един от които е по-малкият му брат на Боби. Но когато и Боби е убит, Джаки изпада в суматоха. Тя е уверена, че в случай че някой си е наумил да избива членове на семейство Кенеди, нейните деца са идващите в неговия лист. Психическия срив на Джаки се оказва съвършеният предлог за Онасис да се намеси в картинката.

Бракът с тази жена, мисли си той, ще му обезпечи публичното състояние, за което от дълго време мечтае. Затова “Заповядайте, скъпа госпожо, да си починете надалеч от неприятните хора на моята дребна лодка, полюшвана от игривите талази на ласкавото Егейско море!” Хм, мисли си вдовицата на собствен ред, ето ти добър мотив да напусна страната. Пък и в случай че си изиграя добре картите, бракът с богатия грък ще постави в ръцете ми пари, с които да осигуря пищно битие на себе си и децата.

Когато папараци снимат палавата вдовица да се пече по нищожен бански на палубата на “Кристина”, вестниците гръмват с укорителни заглавия: “Подобаващо ли е такова държание за една жена в печал?”

През октомври 1968 година Мария научава от пресата, че Аристотел Онасис се е оженил за вдовицата на убития американски президент Джон Кенеди. Сватбата се е състояла на остров Скорпиос – същият гръцки остров, който Онасис й е заречен като брачен порядък преди четири години. Запитана от публицистите за коментара й по отношение на брака на Онасис и Кенеди, Мария изрича пророческата фраза: “Боговете си знаят работата и справедливостта ще възтержествува.”



Съсипана от измяната, Мария се барикадира в парижкия апартамент, спуска тъмните завеси и отхвърля да беседва с който и да е. Месец по-късно Онасис цъфва под прозорците й и стартира да подсвирква с уста по този начин, както би направило всяко гръцко момче, с цел да примами обичаната си да се покаже на балкона. Кълне се, че бракът му с Джаки е просто бизнес договорка, че даже не спят в едно легло и че Мария е единствената жена, която в миналото е обичал. Думите му някак съумяват да допряна наранената душа на Мария и тя му прости. Вече се е примирила, че вечно ще си остане “другата жена”, само че покорно приема негласното съглашение по разпоредбите на този чалнат любовен триъгълник.

И ето ги двамата отново дружно, сякаш се срещат скрито на разнообразни места в Париж, обаче от време не време се появяват хванати на разположение на всякакви всемирски събития. Богаташът не изпитва никакви скрупули, макар че е женен неотдавна, и показва намерено връзката си с Калас. Новата госпожа Онасис обаче не наподобява изключително възмутена от протичащото се. Тя също не се е омъжила за гръцкия милиардер по обич, тъй че до момента в който може да пътува нагоре-надолу и да пръска хиляди долари за първокласни артикули, й е все едно с кого спи брачният партньор й.

Онасис стартира съществено се замисля за бракоразвод. На 23 януари 1973 година обаче се случва нещо, което освен отвлича мислите му от развода, само че и раздрусва живота му радикално. Синът му Александър умира в самолетна злополука.

През ноември 1974 година, до момента в който е на турне в Япония, Мария получава известие незабавно да се обади в Париж. Първата й мисъл е, че нещо се е случило с Аристотел. Предчувствието й не я лъже. Казват й, че той е в болница в тежко положение в резултат на хронично автоимунно заболяване. Въпреки че са в бракоразвод и в неприятни връзки, Джаки е праволинейно до леглото му, само че не толкоз тъй като я е грижа за западащото му здраве. Иска да е сигурна, че личният състав няма да допусне до постройката натрапницата Калас, в случай че се появи.

Шест дни преди Онасис да почине, Джаки не е до леглото му. Когато положението му внезапно се утежнява, не могат да я открият по телефона. Сестрата на Аристотел, Артемис, звъни на Мария, която от дни седи затворена в парижкия си апартамент в обезпокоително очакване на вести. Казва, че в случай че желае да си каже последно довиждане с обичания, ще би трябвало да го направи в този момент. Мария съумява да се промъкне незабелязана около защитата и през служебния входа на болничното заведение се добира до стаята на Онасис. Заварва го съвсем в безсъзнание. Без да смее да го допре, единствено му прошепва: “Аз съм Мария – твоето канарче.” Казва му още, че го обича в този момент и вечно, и си потегля.



Аристотел Онасис издъхва на 15 март 1975 година на 70-годишна възраст. Когато научават новината, Джаки незабавно си поръчва бутикова траурна рокля от новата сбирка на Валентино, а Мария въздъхва като че ли с облекчение: “Сега не ми остава нищо друго с изключение на да умра.” Оттегля се в парижкия си апартамент и живее там като същинската скърбяща вдовица на умрелия магнат.

На 6 септември 1977 година Мария Калас умира ненадейно и при мистериозни условия. Дали е било естествена гибел или ликвидиране към момента никой не може да каже сигурно. Още по-озадачаващ факт е, че макар немалкото й благосъстояние, тя не оставя наследство. Затова и 12-те милиони отиват в ръцете на най-големите й врагове: някогашния й брачен партньор, който години наред паразитира върху сполучливата й кариера, и безсърдечната й майка, която по време на окупацията на Гърция през Втората международна война, я кара да “забавлява” немски и италиански офицери в подмяна на храна и пари.

Последното предпочитание на Мария Калас е прахта й да бъде разпръсната във водите към остров Скорпиос, където е гробът на Аристотел Онасис. Само че желанието по този начин и не трябва изпълнено.