На всеки свети Валентин интернет се залива от снимки на

На всеки свети Валентин интернет се залива от фотоси на известни двойки, а по-късно изчезват до идващия. Но същинската обич не трае единствено един ден в годината. В рубриката на Traffic News „ Великите любовни истории на ХХ век”, всяка седмица ще ви описваме за една гореща двойка, останала вечно в историята с пламенната си любов и от време на време с главозамайващата си скандалност - алкохол, изневери, опити за самоубийство, мафиотски връзки, опустошение, проваляне, секс, кавги, още секс, изменничество и амнистия.

Ако можем да се пренесем в 20-те години на предишния век в нощен Париж, ще се потопим в атмосферата на една бохемска ера, в която писатели, художници, танцьорки и режисьори се забавляват в нощните клубове, звучи джаз, а богаташи пищно задоволяват капризите си, харчейки безсистемно. Това е времето, в което изгрява звездата на огромни звезди като Ърнест Хемингуей, Пикасо, Коко Шанел, Салвадор Дали и Скот Фицджералд. А те непрекъснато са в компанията на знойни и занимателни дами, като фамозната муза и брачна половинка на Фицджералд - Зелда, жена с голям гений и трагична орис.



През лятото на 1918 година в клуб в Монтгомъри, Алабама, две младости се срещат. Два погледа си прокрадват път измежду тълпата от пияни, потни, танцуващи, щастливи и очарователни хора. Зелда среща Скот. И това напълно скоро ще промени света, разбиранията за литературата и любовта. Ще се роди „ Ерата на джаза “. В оня миг земята просто стопира да се върти и девойка Сейър среща младия офицер Франсис Скот, който не прилича нищо познато. Колосана бяла яка, изразителна челюст, сетивен взор и по този начин изискано държание, че няма по какъв начин дребната хубавица да не попадне в клопката.



Роденото в Монгомъри момиче е олицетворението на живота като празник. Тя ловко си играе с него като с диво животно, като грациозна котка. Зелда произлиза от богато семейство с състояние, което ѝ разрешава да се впусне в по-сладката страна на живота. Пуши, пие, танцува чарлстон, носи революционния за времето си цялостен бански в физически цвят, а отдалеко наподобява, че от водата излиза същинска гола нимфа. Като студентка написва следното самопризнание:

" Обичам да се возя на мотоциклетите на момчета, да сдъвквам дъвка, да пуша на обществени места, да танцувам, да пия ликьор и джин, да скитам нощем на плажа, да се окъпвам с момчета на лунна светлина, а на сутринта да давам тип, че нищо от това не е било!.. "

Безгрижният живот в щата бързо омръзва на Зелда и тъкмо в моментите, в които всичко наподобява скучно и изгубено, невидимите ангели изпращат Скот.



Франсис Скот Фицджералд е роден в Сейнт Пол, Минесота. Притежава единствено интелекта, обноските и чара си. Няма заможни родители, преуспяващ бизнес или обещаващо бъдеще.

Скот мигновено попада в плен на " демоничната " й натура. Написва в дневника си:

" Обичам я, и това е началото и краят на всичко! "

По това време той е никому незнаен публицист, и когато предлага сърцето и ръката си на Зелда, тя му отхвърля. Променя решението си откакто излиза романът му " Отсам парадайса " /1920 г./, и той безусловно за дни се трансформира в бестселър. Само след седмица двамата със Скот се женят. Сватбата им е прелестна, младоженците безусловно се къпят в блясъка на славата.

Понякога семейство Фицджералд прекалява с алкохола и тихите интелектуални диалози се трансформират в кавги, само че това е просто резултат от комбинацията сред любовта, питиетата и мощните характери. Две години по-късно им се ражда щерка. Семейството отпътува за Франция, където Скот Фицджералд написва " Великият Гетсби " /1925 г./. Зелда почнала да се занимава с изобразяване и танци - взимала уроци по балет. Постигнала подобен триумф, че през 1928 година я поканили да танцува дружно с Кралския балет в Италия.



Новият континент озадачава с предградията си и очарова с обилните си салони и наличните срещи с интелектуалците на града. Предстои да бъде основана една от най-емблематичните произведения в историята на американската литература. Скот споделя със брачната половинка си, че този път ще доближи капацитета си. Дори ще го надмине. Писателят се завладява от концепцията за най-великата творба на живота си и прекарва съвсем всяка свободна минута в писане. В привидното успокоение на очарователната Франция безвремието и монотонният живот като че ли обезсмислят съществуването на Зелда.

Тя към този момент не е онази красива и леко пияна влюбена жена. Вече е майка и брачна половинка, която от време на време търси разтуха в литературата и рисуването, само че това не я откъсва от самотата. Зелда стартира да прекарва следобедите си край плажа пред вилата. Там постоянно среща млади водачи, които също търсят своите утехи в крайбрежията. Един от тях се споделя Едуар Жозан. Той й дава чувство за семпла наслада, което толкоз й липсва. Тя се трансформира още веднъж в онази небрежна южнячка, която приказва на плажа с господин Жозан. Сладките приказки с новия мъж карат Зелда да вникне в смисъла на брака. Вижда оня Скот, който към този момент не желае да бъде съкровен с нея. Не допира мозъка и сърцето й. Отделя време и сила само за романа си. И тя стартира да се пита дали има смисъл да продължава да живее по този начин. Отива при брачна половинка си и прави опит да проведат страшния диалог за връзката си. Следва спор, в който Зелда декларира, че не желае повече да е принцесата на джаза.



В европейската столица двойката среща голям брой създатели и популярни фигури. Т.С.Елиът, Шерууд Андерсън, Езра Паунд, Гъртруд Стайн и, несъмнено, Ърнест Хемингуей. Младият създател е по-различен и недодялан в творчеството си, само че дружно със Скот откриват нещо между тях и поставят началото на мощно мъжко другарство, което ще докара до ненавист сред Зелда и Хемингуей и до горчиво съревнование сред двамата писатели.

Скот и Ърнест стават чести посетители в дома на Гертруд Щайн, където приказват за изкуство, след което отиват в някоя механа да пият дружно. Говорят за дами, за спорт, за книги. Малко по-късно Скот ще съпостави Хемингуей с Достоевски и в писмо до другаря си ще напише: „ Моите поздравления и за огромния триумф на „ За кого бие каманата “. Страхотно ти изпитвам завист, споделям го без никаква подигравка.От всички европейски писатели постоянно съм харесвал най-вече Достоевски поради неговата неудържима притегателна мощ. Завиждам ти и поради това, че в този момент ще имаш време да се занимаваш с това, което искаш. “ Двамата създатели стават толкоз близки, че Зелда стартира да ненавижда другарството им. Един ден пита Скот дали няма хомосексуално въодушевление към Хемингуей. Съпругът й не може да понесе обидата и с цел да потвърди възхитата си към съвършенството на женското тяло, преспива с продажница. Хемингуей от своя страна твърди, че Зелда пречи на големия капацитет на Фицджералд.



Когато третият разказ на Скот " Великият Гетсби " не среща упования триумф на предшествениците си, създателят навлиза във фаза на алкохолна взаимозависимост, а Зелда губи себе си във вманиачаването по концепцията да стане прима балерина (която има от дете), завършила с нервозен срив, който я откарва на едногодишна хоспитализация в Швейцария (юни 1930 - август 1931). Писмата, които си разменят в този интервал, са много язвителни, на моменти даже заядливи: " Съсипахме себе си ", написа й Скот. " Моля те, не ми приписвай виновност ", незабавно се опълчва Зелда и скоро по-късно му написа: " Започни с каквото там е нужно, с цел да се разведем неотложно. " Но брачният партньор й не е склонен: " Обичам те с цялото си сърце, тъй като си моето лично момиче и това е всичко, което зная и познавам. " Зелда приема безмълвно. " Аз съм по-добра. Ужасно е губиш мозъка си. "

Дори след края на лекуването в Швейцария, Зелда прекарва идващите пет години със Скот и Скоти, само че единствено понякога - през по-голямата част от времето е на хоспитализации в разнообразни заведения в Щатите. Диагностицирана с шизофрения, лекарите й не разрешават да танцува и Зелда открива леговище и краткотраен лек в картините и писането (дори работи по втори роман).



През това време Скот също потегля към своето дъно. Все по-често е пийнал и все по-рядко твори със същия заряд. Приятелството с Хемингуей постепенно стартира да се трансформира във омраза. Някогашният ослепителен и ухилен публицист в този момент е заседнал в задължения и търси излаз от креативната пропаст, в която е пропаднал. През 1937 година Скот се завръща в Америка и заживява в Холивуд. Там той дели покрив с Шейла Греъм, която се занимава със своя клюкарска графа.

На 21 декември през 1940 година Зелда се прибира за малко вкъщи, в Монтгомъри, Алабама. В този миг тя получава новината, която поставя завършек на живота й подобен, какъвто го е познавала. Скот е умрял от инфаркт. Ръкописът на последния му разказ лежи на някое бюро незавършен и Зелда в никакъв случай повече няма да усети сладостта на безконечната и неразумна младост. Ще живее още осем години в празнината на сегашното.

На 10 март през 1948 година Зелда се намира в следващата болница и спи заключена на последния етаж в очакване на следващата шокова терапия. В същата нощ постройката избухва в пламъци и пожарът лишава живота на златното момиче на Скот. Превръща се в част от вечността, поставяйки завършек на легендата за Скот и Зелда. Мъжът и дамата, които се обичали по този начин мощно, че се разрушили от обич.

Всъщност, романът му " Нежна е нощта " е отдаден на тази трагична обич.Съдбата е жестока и към двамата. И двамата се раждат в положителни и надарени - бъдещето наподобява прелестно, само че ориста е решила друго...