Дразни ме, обичам те
На всеки се е случвало да желае просто да хване за вратлето другояче сродната си душа и да избави и двамата от тъгите. В множеството случаи тези страдания идват поради следващия неправилен спор , в който и сме изгубили смисъл, разумна нишка и... себе си.
Оказва се, че дразнимостта, която изпитваме към половинката си, изобщо не значи, че към този момент не е подобаващият човек за нас и е време да се преориентираме. Дори в противен случай.
Онези розови връзки, в които влюбените изясняват, че не се карат, просто тъй като няма защо, будят изцяло учредено съмнение в близките . Че ние в детската градина спорехме непрекъснато с другите хлапета. Как по този начин, когато към този момент сме построен темперамент, няма да има защо да захапем човек, който желае все да бъде неговото.
Врели-некипели! Ако половинката ни е изкусна в дисциплината " късане на нерви за негативно време " , то може единствено да се радваме. Щом един човек може да провокира сходни реакции у нас, значи ни пука за неговото мнение. А и щом той е тръгнал да ни се изяснява, значи и на него му пука.
Часът на истината
Когато слагаме начало на една връзка, се опитваме да се покажем в най-хубавата си светлина . За известно време обръщаме тил на обичаните си, само че не изключително приятни за демонстриране привички. Но те все ни потупват по гърба и в последна сметка се връщаме към тях.
Тогава идва моментът за генериране на безчет дребни и на пръв взор безсмислени спорове с половинката . Столът, обсипан с облекла, несъмнено не е за похвала в обществените мрежи и е обикновено да нервира. Но пък, въпреки това, е симптом, че сме се отпуснали изцяло пред другия и сме себе си.
Разбира се, всичко е добре в известни граници. Ако половинката ни даже не успее да ни подразни, колкото и да се старае, това значи, че връзката ни е прочувствено изчерпана . Но не би трябвало да разчитаме единствено на споровете да поддържат тръпката.
Споровете са показателни, че нямаме желание единствено да се усмихваме и да се съгласяваме с индивида до нас, единствено мир да е . Много по-добре е по дадена тематика да се спори, в сравнение с изобщо да не се приказва. Все отново, точно в разногласието се ражда истината.
А и когато сме раздразнени, сме доста по-склонни да посочим съответно на половинката си какво не ни харесва и считаме, че би трябвало да се усъвършенства. Така шансът в действителност да реализираме развиване е по-голям, написа Time.
Оказва се, че дразнимостта, която изпитваме към половинката си, изобщо не значи, че към този момент не е подобаващият човек за нас и е време да се преориентираме. Дори в противен случай.
Онези розови връзки, в които влюбените изясняват, че не се карат, просто тъй като няма защо, будят изцяло учредено съмнение в близките . Че ние в детската градина спорехме непрекъснато с другите хлапета. Как по този начин, когато към този момент сме построен темперамент, няма да има защо да захапем човек, който желае все да бъде неговото.
Врели-некипели! Ако половинката ни е изкусна в дисциплината " късане на нерви за негативно време " , то може единствено да се радваме. Щом един човек може да провокира сходни реакции у нас, значи ни пука за неговото мнение. А и щом той е тръгнал да ни се изяснява, значи и на него му пука.
Часът на истината
Когато слагаме начало на една връзка, се опитваме да се покажем в най-хубавата си светлина . За известно време обръщаме тил на обичаните си, само че не изключително приятни за демонстриране привички. Но те все ни потупват по гърба и в последна сметка се връщаме към тях.
Тогава идва моментът за генериране на безчет дребни и на пръв взор безсмислени спорове с половинката . Столът, обсипан с облекла, несъмнено не е за похвала в обществените мрежи и е обикновено да нервира. Но пък, въпреки това, е симптом, че сме се отпуснали изцяло пред другия и сме себе си.
Разбира се, всичко е добре в известни граници. Ако половинката ни даже не успее да ни подразни, колкото и да се старае, това значи, че връзката ни е прочувствено изчерпана . Но не би трябвало да разчитаме единствено на споровете да поддържат тръпката.
Споровете са показателни, че нямаме желание единствено да се усмихваме и да се съгласяваме с индивида до нас, единствено мир да е . Много по-добре е по дадена тематика да се спори, в сравнение с изобщо да не се приказва. Все отново, точно в разногласието се ражда истината.
А и когато сме раздразнени, сме доста по-склонни да посочим съответно на половинката си какво не ни харесва и считаме, че би трябвало да се усъвършенства. Така шансът в действителност да реализираме развиване е по-голям, написа Time.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ