1/5 плащат в болницата за нещо, което смятат за излишно
На всеки пети у нас се е налагало да заплаща в болничното заведение нещо в допълнение, което счита за ненужно. А на 72% не се е случвало да заплащат в допълнение в последните 3 години. 16% са давали подкуп, а 9 на 100 са подписвали документ за едно, а в действителност се направени други процедури. Това сочи проучване на " Галъп ", извършено измежду 806 души в интервала 7-14 ноември 2023 година Резултатите бяха показани през вчерашния ден по време на новия брой на " Здравен барометър ", чиято тематика бе „ Финансиране на опазването на здравето ".
Липса на лична отговорност в НЗОК, както и липса на спорни ползи, липса на добре работещи контролни системи, слаб следващ надзор по документи са част от проблемите в опазването на здравето. Възможните решения са на политическо ниво, а не експертно решение, стана ясно по време на дебатите.
В България има „ обединен длъжник " – НЗОК, вноската е 8% върху приходите от труд. 93,5% са здравноосигурените у нас. Най-много са в Смолян, Кюстендил, Разград – 100%, а минимум в Софийска област – единствено 84,2% са обезпечени. Според икономиста приходите в бюджета на касата нарастват всяка година.
Разходите з опазване на здравето у нас са към 8,6%, а в някои страни като Люксенбург са по-ниски от 6%, а в Германия – 12,9 на 100. Там е най-мащабният застрахователен модел в Европа.
България е на дъното в Европейски Съюз по предстояща дълготрайност на живота. 5,6 пъти по-ниска е за междинната в Европейски Съюз.
Изследването на " Галъп " демонстрира, че 1,5% знаят какъв брой е размерът на здравната осигуровка у нас, само че 20 на 100 споделят, че не са наясно. 53 на 100 знаят всичко, което им се поставя. За 42,5% вноската е естествена, а за 37 на 100 е висока. Половината от интервюираните не са подготвени да заплащат повече за здравна вноска, стана ясно от изследването.
Малко над половината не пропущат профилактични прегледи, огромна част вървят на обзор, които работодателят провежда, а към 20% сами.
75,2% имат доверие в персоналния си доктор. За близо 70% разчитат на персонален контакт и не се доверяват на инцидентен принцип. 1/5 от запитаните са дали отговор, че им се е налагало да заплащат в болничното заведение нещо в допълнение, което считат за ненужно. А на 72% не се е случвало в последните 3 години.
16% са давали подкуп, а 9 на 100 са подписвали документ за едно, а в действителност се направени други процедури.
Първан Симеонов заключи резултатите като „ по никакъв начин не дребни дялове за втория метод доплащане, паника във връзка с финансиране, ниско доверие в здравната каса.
60% считат, че е най-добре здравните вноски да отиват единствено за неговото здраве, а 19,6% считат, че би трябвало да отиват в взаимен фонд. Тези индикатори демонстрират съображение за паника, от време на време системата се заобикаля, а от време на време не работи, установяват социолозите.
Липса на лична отговорност в НЗОК, както и липса на спорни ползи, липса на добре работещи контролни системи, слаб следващ надзор по документи са част от проблемите в опазването на здравето. Възможните решения са на политическо ниво, а не експертно решение, стана ясно по време на дебатите.
В България има „ обединен длъжник " – НЗОК, вноската е 8% върху приходите от труд. 93,5% са здравноосигурените у нас. Най-много са в Смолян, Кюстендил, Разград – 100%, а минимум в Софийска област – единствено 84,2% са обезпечени. Според икономиста приходите в бюджета на касата нарастват всяка година.
Разходите з опазване на здравето у нас са към 8,6%, а в някои страни като Люксенбург са по-ниски от 6%, а в Германия – 12,9 на 100. Там е най-мащабният застрахователен модел в Европа.
България е на дъното в Европейски Съюз по предстояща дълготрайност на живота. 5,6 пъти по-ниска е за междинната в Европейски Съюз.
Изследването на " Галъп " демонстрира, че 1,5% знаят какъв брой е размерът на здравната осигуровка у нас, само че 20 на 100 споделят, че не са наясно. 53 на 100 знаят всичко, което им се поставя. За 42,5% вноската е естествена, а за 37 на 100 е висока. Половината от интервюираните не са подготвени да заплащат повече за здравна вноска, стана ясно от изследването.
Малко над половината не пропущат профилактични прегледи, огромна част вървят на обзор, които работодателят провежда, а към 20% сами.
75,2% имат доверие в персоналния си доктор. За близо 70% разчитат на персонален контакт и не се доверяват на инцидентен принцип. 1/5 от запитаните са дали отговор, че им се е налагало да заплащат в болничното заведение нещо в допълнение, което считат за ненужно. А на 72% не се е случвало в последните 3 години.
16% са давали подкуп, а 9 на 100 са подписвали документ за едно, а в действителност се направени други процедури.
Първан Симеонов заключи резултатите като „ по никакъв начин не дребни дялове за втория метод доплащане, паника във връзка с финансиране, ниско доверие в здравната каса.
60% считат, че е най-добре здравните вноски да отиват единствено за неговото здраве, а 19,6% считат, че би трябвало да отиват в взаимен фонд. Тези индикатори демонстрират съображение за паника, от време на време системата се заобикаля, а от време на време не работи, установяват социолозите.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ