Затваряне на театри? Не, реформа и затваряне са различни неща
На всеки опит да се заприказва за промяна в театрите постоянно е отговаряно с картечен огън по едно и също време и от доста места с една нелепа теза: желаят да затварят театрите.
Ами в действителност не - да се реформират и да се затварят театри са две разнообразни неща.
Сега, след фрапантния случай в Разград при целия недостиг в културния бранш, наподобява ще отворим кутията на Пандора.
Не е единствено Разград, бъдете сигурни!
А ние се вайкаме за какво повече от 30 година българската аудитория няма достъп до модерна европейска и международна просвета и би трябвало да гледа единствено това, което ѝ сервира локалната театрална натрупа.
Нека ви кажа, че театрите в Европа (с изключение на изтощените културни системи на Германия и Австрия) нямат трупи.
Театрите в Европа копродуцират най-талантливите национални актьори и дружно с това демонстрират на публиките си просвета от целия свят.
Нашият най-съществен спектакъл се споделя към момента “народен ” и структурата му е за национален. На британски обаче (за пред европейците) сме превели национален - като народен (National theatre).
Това е по едно и също време и тъпо и смешно.
И да, случката в Разград не може да се стане без присъединяване на чиновници на Министерството на културата. Тези чиновници са предпазени от Закона за държавния чиновник и не могат да бъдат елементарно уволнени от министър.
Предвид последните политически събития, които слагат на тестване целия План за възобновяване на страната, а с това заплашват непосредствено и плана за просвета в Плана за възобновяване и резистентност, последните вести за източване на ресурсите за просвета са нож в гърба на целия културен бранш.
Ролята на министъра на културата в тази обстановка ще бъде основна и няма различен министър в новата история на страната, който е трябвало да ръководи в подтекста на две толкоз огромни като магнитуд събития. Изходът от тази обстановка безусловно ще дефинира ориста на целия културен бранш за години напред.
Можем да спрем, да приемем, че обстановката е такава, каквато е и да се променим в името на поколенията, които идват след нас. Можем и да продължим да живеем в предишното.
Това, което същински ме изумява е, че не слушам доста гласове по тематиката на шефове на театри, на режисьори, на актьори…
Този път наподобява бурята няма да премине, а едвам в този момент стартира.
Защо отхвърляме да се променим?
Защо не разбираме, че е неуместно националният ни спектакъл да се споделя национален?
Защо отхвърляме да приемем, че случката в Разград (и Смолян и къде ли още не?) единствено демонстрира, че казусът на културния бранш в страната не са парите, а методът по който е структуриран и “управляван ”.
Как в този момент министър на културата ще убеди министър на финансите (които и да са те) за увеличение на бюджета за просвета? Как?
Случката в Разград единствено отваря “кутията на Пандора ” и това ще дискредитира цялата система. Затова и недоумявам за какво шефовете на театри, които не вземат участие в тази адска машина през днешния ден мълчат!
Плакат " 75 година Национален спектакъл " на художника Огнян Фунев от 1904 година, персонален списък на.
Ако този случай бъде подминат с безмълвие от бранша, апелирам идващите министри на финансите да гонят от кабинетите си всички последващи министри на културата, когато желаят увеличение на бюджета за просвета.
Казвам го, макар че откровено имам вяра, че смислените вложения в просвета трансформират положително обществата и понижават % на зверовете измежду нас.
Казвам го, макар че България и сега е културна външна страна на Европа и с цел да престане да бъде би трябвало да прави огромни и смислени вложения в просвета.
Казвам го, тъй като в случай че през днешния ден се “снишим ”, нямаме никакво право да желаеме по-добро бъдеще за целия културен бранш!
---
Авторът е шеф на Фондация „ Едно “ за просвета и изкуства, уредник на One Dance Festival.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Ами в действителност не - да се реформират и да се затварят театри са две разнообразни неща.
Сега, след фрапантния случай в Разград при целия недостиг в културния бранш, наподобява ще отворим кутията на Пандора.
Не е единствено Разград, бъдете сигурни!
А ние се вайкаме за какво повече от 30 година българската аудитория няма достъп до модерна европейска и международна просвета и би трябвало да гледа единствено това, което ѝ сервира локалната театрална натрупа.
Нека ви кажа, че театрите в Европа (с изключение на изтощените културни системи на Германия и Австрия) нямат трупи.
Театрите в Европа копродуцират най-талантливите национални актьори и дружно с това демонстрират на публиките си просвета от целия свят.
Нашият най-съществен спектакъл се споделя към момента “народен ” и структурата му е за национален. На британски обаче (за пред европейците) сме превели национален - като народен (National theatre).
Това е по едно и също време и тъпо и смешно.
И да, случката в Разград не може да се стане без присъединяване на чиновници на Министерството на културата. Тези чиновници са предпазени от Закона за държавния чиновник и не могат да бъдат елементарно уволнени от министър.
Предвид последните политически събития, които слагат на тестване целия План за възобновяване на страната, а с това заплашват непосредствено и плана за просвета в Плана за възобновяване и резистентност, последните вести за източване на ресурсите за просвета са нож в гърба на целия културен бранш.
Ролята на министъра на културата в тази обстановка ще бъде основна и няма различен министър в новата история на страната, който е трябвало да ръководи в подтекста на две толкоз огромни като магнитуд събития. Изходът от тази обстановка безусловно ще дефинира ориста на целия културен бранш за години напред.
Можем да спрем, да приемем, че обстановката е такава, каквато е и да се променим в името на поколенията, които идват след нас. Можем и да продължим да живеем в предишното.
Това, което същински ме изумява е, че не слушам доста гласове по тематиката на шефове на театри, на режисьори, на актьори…
Този път наподобява бурята няма да премине, а едвам в този момент стартира.
Защо отхвърляме да се променим?
Защо не разбираме, че е неуместно националният ни спектакъл да се споделя национален?
Защо отхвърляме да приемем, че случката в Разград (и Смолян и къде ли още не?) единствено демонстрира, че казусът на културния бранш в страната не са парите, а методът по който е структуриран и “управляван ”.
Как в този момент министър на културата ще убеди министър на финансите (които и да са те) за увеличение на бюджета за просвета? Как?
Случката в Разград единствено отваря “кутията на Пандора ” и това ще дискредитира цялата система. Затова и недоумявам за какво шефовете на театри, които не вземат участие в тази адска машина през днешния ден мълчат!
Плакат " 75 година Национален спектакъл " на художника Огнян Фунев от 1904 година, персонален списък на. Ако този случай бъде подминат с безмълвие от бранша, апелирам идващите министри на финансите да гонят от кабинетите си всички последващи министри на културата, когато желаят увеличение на бюджета за просвета.
Казвам го, макар че откровено имам вяра, че смислените вложения в просвета трансформират положително обществата и понижават % на зверовете измежду нас.
Казвам го, макар че България и сега е културна външна страна на Европа и с цел да престане да бъде би трябвало да прави огромни и смислени вложения в просвета.
Казвам го, тъй като в случай че през днешния ден се “снишим ”, нямаме никакво право да желаеме по-добро бъдеще за целия културен бранш!
---
Авторът е шеф на Фондация „ Едно “ за просвета и изкуства, уредник на One Dance Festival.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ