Порасналите искат, но нямат време да учат
На всеки четири години Национален статистически институт организира проучване за образованието и образованието на възрастни и към този момент са подготвени някои от главните резултати и предварителни данни за изданието за 2022 година
Изследването преглежда присъединяване на популацията на възраст 25-64 години във официално, неофициално и независимо обучение или образование през последните 12 месеца, показва Зорница Славова в разбор, оповестен в седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Формалното обучение включва регулярната просветителна система (училища, колежи, университети, центрове за професионално обучение) и води до придобиване на степен на обучение и/или степен на професионална подготовка.
Неформалното е целеустремено и проведено образование, чието сполучливо довеждане докрай не води до придобиването на степен на обучение или степен на професионална подготовка – нормално курсове, частни уроци, семинари и работни срещи с обучителен темперамент, образование на работното място.
Самостоятелното обучение е целенасочена активност за повишение на знанията или уменията, без присъединяване на учител и без авансово структуриран образователен проект и график.
Във официално обучение са записани 81 хиляди души, или 2,4% от лицата в дейна трудова възраст. Тук главната група е от записаните за придобиване на степен „ магистър “ (43,5% от записаните).
В неофициално образование са взели участие 637,9 хиляди души, или 18,9% от хората във тази възрастовата група. Този вид образование е известен най-много измежду заетите, и надлежно е най-голям делът на лицата, провели образование на работното място – 13,8% (записаните в курсове са 4,2%, семинари или работни срещи – 3,6%, частни уроци – 1,1%).
В независимо образование са взели участие близо 1,5 млн. души, или 43,8% от популацията на възраст 25-64 години.
Подробните данни разрешават да се създадат някои систематизирания и заключения за характерностите на образованието и образованието на възрастни в България:
- Участието в образование и обучение цялонамалява през 2022 година по отношение на 2016 година, само че причина за това може да се търси в пандемията и рестриктивните мерки, свързани с нея през 2021 и 2022 година.
- Жените са по-активни и в трите форми на учене. Във формалното обучение делът на дамите е 61%, в неофициалното образование – 53%. В допълнение, дамите по-активно търсят и информация за опциите за обучение и образование – 8% от тях при едвам 5% от мъжете.
- Колкото е по-висок просветителния статус и равнището на претовареност в една група, толкоз по-високо е и присъединяване в обучение и образование. В неофициално образование вземат участие 4,7% от хората с главно и по-ниско обучение, 16,1% от тези със приблизително и 31,1% от висшистите.
В независимото образование разликите са сходни – надлежно 9,5% от най-ниско образованите, 35,7% от среднистите и 75,8% от хората с висше обучение. Участието в обучение и образование е доста по-високо при заетите (28,0%) спрямо безработните (2,2%). Това се удостоверява и от данните, които демонстрират, че неофициалното образование се организира главно на работното място. Нещо повече – един от главните източници на информация за опциите за образование са точно работодателите (40%), до момента в който 12% от хората са потърсили и получили информация от Бюрата по труда.
- Технологиите имат голямо значение. Онлайн образователни материали са употребявали 93% от участвалите във официално обучение, а 84% са контактували с преподавали или със чиновници на просветителните институции чрез уебсайт/портал. Основният способ на самообразование в независимата форма пък е благодарение на електронни устройства (77%), до момента в който потреблението на печатните е по-ниско (57%). Трябва да се има поради, че интервалът на проучване обгръща и пандемия и обвързваните с нея ограничавания, в това число спирането на присъствените просветителни и обучителни действия.
- С придвижване на възрастта понижава и присъединяване в обучение и образование. Много малко от лицата на възраст от 55 до 64 години се образоват и образоват. Това евентуално е обвързвано с приближаването на излизането им от пазара на труда, само че аргументите могат да включват и по-ограничените цифрови умения, както и по-високия дял на по-възрастните в дребните обитаеми места (делът на участващите в образование в градовете е към двойно по-висок от този в селата).
Като цяло данните демонстрират, че образованието и образованието на възрастни към момента не са толкоз публикувани в България, а пандемията още повече ги ограничи. В България към момента цифровите умения са ниски, а ученето през целия живот е в пъти по-слабо застъпено от това в Европейски Съюз (коментирали сме тук).
Тук би трябвало да се спомене, че главната причина на хората, които са декларирали потребност от обучение и образование, да не вземат участие в такова е неналичието на свободно време – 36% (което много опонира на ниското присъединяване на безработните и по-възрастните, например).
По-назад като спънки са прекомерно висока цена на образованието или образованието (23%), фамилни аргументи (10%), далечно или неловко разстояние (6%).
Изследването преглежда присъединяване на популацията на възраст 25-64 години във официално, неофициално и независимо обучение или образование през последните 12 месеца, показва Зорница Славова в разбор, оповестен в седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
Формалното обучение включва регулярната просветителна система (училища, колежи, университети, центрове за професионално обучение) и води до придобиване на степен на обучение и/или степен на професионална подготовка.
Неформалното е целеустремено и проведено образование, чието сполучливо довеждане докрай не води до придобиването на степен на обучение или степен на професионална подготовка – нормално курсове, частни уроци, семинари и работни срещи с обучителен темперамент, образование на работното място.
Самостоятелното обучение е целенасочена активност за повишение на знанията или уменията, без присъединяване на учител и без авансово структуриран образователен проект и график.
Във официално обучение са записани 81 хиляди души, или 2,4% от лицата в дейна трудова възраст. Тук главната група е от записаните за придобиване на степен „ магистър “ (43,5% от записаните).
В неофициално образование са взели участие 637,9 хиляди души, или 18,9% от хората във тази възрастовата група. Този вид образование е известен най-много измежду заетите, и надлежно е най-голям делът на лицата, провели образование на работното място – 13,8% (записаните в курсове са 4,2%, семинари или работни срещи – 3,6%, частни уроци – 1,1%).
В независимо образование са взели участие близо 1,5 млн. души, или 43,8% от популацията на възраст 25-64 години.
Подробните данни разрешават да се създадат някои систематизирания и заключения за характерностите на образованието и образованието на възрастни в България:
- Участието в образование и обучение цялонамалява през 2022 година по отношение на 2016 година, само че причина за това може да се търси в пандемията и рестриктивните мерки, свързани с нея през 2021 и 2022 година.
- Жените са по-активни и в трите форми на учене. Във формалното обучение делът на дамите е 61%, в неофициалното образование – 53%. В допълнение, дамите по-активно търсят и информация за опциите за обучение и образование – 8% от тях при едвам 5% от мъжете.
- Колкото е по-висок просветителния статус и равнището на претовареност в една група, толкоз по-високо е и присъединяване в обучение и образование. В неофициално образование вземат участие 4,7% от хората с главно и по-ниско обучение, 16,1% от тези със приблизително и 31,1% от висшистите.
В независимото образование разликите са сходни – надлежно 9,5% от най-ниско образованите, 35,7% от среднистите и 75,8% от хората с висше обучение. Участието в обучение и образование е доста по-високо при заетите (28,0%) спрямо безработните (2,2%). Това се удостоверява и от данните, които демонстрират, че неофициалното образование се организира главно на работното място. Нещо повече – един от главните източници на информация за опциите за образование са точно работодателите (40%), до момента в който 12% от хората са потърсили и получили информация от Бюрата по труда.
- Технологиите имат голямо значение. Онлайн образователни материали са употребявали 93% от участвалите във официално обучение, а 84% са контактували с преподавали или със чиновници на просветителните институции чрез уебсайт/портал. Основният способ на самообразование в независимата форма пък е благодарение на електронни устройства (77%), до момента в който потреблението на печатните е по-ниско (57%). Трябва да се има поради, че интервалът на проучване обгръща и пандемия и обвързваните с нея ограничавания, в това число спирането на присъствените просветителни и обучителни действия.
- С придвижване на възрастта понижава и присъединяване в обучение и образование. Много малко от лицата на възраст от 55 до 64 години се образоват и образоват. Това евентуално е обвързвано с приближаването на излизането им от пазара на труда, само че аргументите могат да включват и по-ограничените цифрови умения, както и по-високия дял на по-възрастните в дребните обитаеми места (делът на участващите в образование в градовете е към двойно по-висок от този в селата).
Като цяло данните демонстрират, че образованието и образованието на възрастни към момента не са толкоз публикувани в България, а пандемията още повече ги ограничи. В България към момента цифровите умения са ниски, а ученето през целия живот е в пъти по-слабо застъпено от това в Европейски Съюз (коментирали сме тук).
Тук би трябвало да се спомене, че главната причина на хората, които са декларирали потребност от обучение и образование, да не вземат участие в такова е неналичието на свободно време – 36% (което много опонира на ниското присъединяване на безработните и по-възрастните, например).
По-назад като спънки са прекомерно висока цена на образованието или образованието (23%), фамилни аргументи (10%), далечно или неловко разстояние (6%).
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ