Анимация показва какво би се случило, ако нямахме високосни години
На всеки четири години към григорианския календар се прибавя спомагателен ден (има и други, по-добри календари), поради което февруари има 29 дни.
Разбира се, това не постоянно е било по този начин, защото календарите са се трансформирали доста през годините и в другите култури. Преди Юлий Цезар да вкара юлианския календар през 45 година прочие н. е. и с него да имаме високосни дни на всеки четири години, римският календар имал единствено 354 дни. За да поддържа календара в сходство с прекосяването на Земята към Слънцето, този календар трябвало да вкара цялостен нов месец, който да се появява на всеки четири години.
„ Легендарният цар на Рим Нума Помпилий, пресметнал разликата сред лунната и слънчевата година на единадесет дни, защото Луната завършвала своя юбилеен курс за триста петдесет и четири дни, а слънцето за триста и шестдесет и пет “, написа Плутарх в „ Живота на Нума “ към началото на II-ри век от н.е.
Tomorrow we add a leap day, as 2024 is a leap year. I made a video to show why we do that and what happens when we don't
Have a nice extra day tomorrow!
— Dr James O'Donoghue (@physicsJ)
„ За да поправи това противоречие Нума удвоява единадесетте дни и всяка друга година прибавя промеждутъчен месец, който следва февруари и се състои от двадесет и два дни. Наречен е от римляните месец Мерцедин “. Това усъвършенстване обаче с течение на времето се нуждаело от други промени.
Юлианският календар бил голямо усъвършенстване на нуждата да се прибавя спомагателен месец на всеки четири години, като се има поради, че той трансформирал нещата по този начин, че да е нужно да се прибавя единствено ден. Въпреки това не бил съвършен.
За да се опита да свърже календара със слънчевата година (времето, належащо на Земята да се завърти към Слънцето), юлианският календар имал високосна година на всеки четири години, в която се добавял спомагателен ден. Проблемът бил, че защото действителната слънчева година е 365,24219 дни, Юлианският календар бързо (и под бързо имаме поради необикновено бавно) печели ден на всеки 314 години.
Въпреки че това може да не звучи доста, по времето, когато григорианският календар бил въведен през 1582 година, годината се е изместила с 13 дни. Привържениците на календара се пробвали да компенсират това, само че заради неправилно пресмятане, пропуснали единствено 10 дни вместо 13. За да спре по-нататъшното отклоняване, григорианският календар траял с високосни години на всеки четири години, само че в този момент ги пропуща, когато годината е делима на 100 и не се дели на 400.
Високосните дни и месеци съществуват, с цел да компенсират нашите календари, които не съответстват изцяло със слънчевата година. Както евентуално се досещате, главната последица от неналичието на високосна година е, че дните стартират да се изместват. Анимацията на астронома доктор Джеймс О'Донохю ясно демонстрира по какъв начин се случва това отклоняване.
Това няма да има доста последици в действителния свят, макар че може да е проблем за всеки, чиято работа зависи от сезоните (като фермерите), а не случайно установяване на дати за планове. Може също по този начин, както било преди въвеждането на григорианския календар, да се има обърквания при религиозните празници. Григорианският календар бил въведен, откакто Великден почнал да се отдалечава от пролетното равноденствие. Известно време без високосни години и ще забележите, че Коледа в Северното полукълбо ще се е преместила в средата на лятото.
По темата
Разбира се, това не постоянно е било по този начин, защото календарите са се трансформирали доста през годините и в другите култури. Преди Юлий Цезар да вкара юлианския календар през 45 година прочие н. е. и с него да имаме високосни дни на всеки четири години, римският календар имал единствено 354 дни. За да поддържа календара в сходство с прекосяването на Земята към Слънцето, този календар трябвало да вкара цялостен нов месец, който да се появява на всеки четири години.
„ Легендарният цар на Рим Нума Помпилий, пресметнал разликата сред лунната и слънчевата година на единадесет дни, защото Луната завършвала своя юбилеен курс за триста петдесет и четири дни, а слънцето за триста и шестдесет и пет “, написа Плутарх в „ Живота на Нума “ към началото на II-ри век от н.е.
Tomorrow we add a leap day, as 2024 is a leap year. I made a video to show why we do that and what happens when we don't
Have a nice extra day tomorrow!
— Dr James O'Donoghue (@physicsJ)
„ За да поправи това противоречие Нума удвоява единадесетте дни и всяка друга година прибавя промеждутъчен месец, който следва февруари и се състои от двадесет и два дни. Наречен е от римляните месец Мерцедин “. Това усъвършенстване обаче с течение на времето се нуждаело от други промени.
Юлианският календар бил голямо усъвършенстване на нуждата да се прибавя спомагателен месец на всеки четири години, като се има поради, че той трансформирал нещата по този начин, че да е нужно да се прибавя единствено ден. Въпреки това не бил съвършен.
За да се опита да свърже календара със слънчевата година (времето, належащо на Земята да се завърти към Слънцето), юлианският календар имал високосна година на всеки четири години, в която се добавял спомагателен ден. Проблемът бил, че защото действителната слънчева година е 365,24219 дни, Юлианският календар бързо (и под бързо имаме поради необикновено бавно) печели ден на всеки 314 години.
Въпреки че това може да не звучи доста, по времето, когато григорианският календар бил въведен през 1582 година, годината се е изместила с 13 дни. Привържениците на календара се пробвали да компенсират това, само че заради неправилно пресмятане, пропуснали единствено 10 дни вместо 13. За да спре по-нататъшното отклоняване, григорианският календар траял с високосни години на всеки четири години, само че в този момент ги пропуща, когато годината е делима на 100 и не се дели на 400.
Високосните дни и месеци съществуват, с цел да компенсират нашите календари, които не съответстват изцяло със слънчевата година. Както евентуално се досещате, главната последица от неналичието на високосна година е, че дните стартират да се изместват. Анимацията на астронома доктор Джеймс О'Донохю ясно демонстрира по какъв начин се случва това отклоняване.
Това няма да има доста последици в действителния свят, макар че може да е проблем за всеки, чиято работа зависи от сезоните (като фермерите), а не случайно установяване на дати за планове. Може също по този начин, както било преди въвеждането на григорианския календар, да се има обърквания при религиозните празници. Григорианският календар бил въведен, откакто Великден почнал да се отдалечава от пролетното равноденствие. Известно време без високосни години и ще забележите, че Коледа в Северното полукълбо ще се е преместила в средата на лятото.
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ