На военен език наричат това "проникващ път". В Източна Украйна

...
На военен език наричат това "проникващ път". В Източна Украйна
Коментари Харесай

Наричат го проникващ път: Един последен мост за Донбас

На боен език назовават това "проникващ път ". В Източна Украйна един народен път, който минава през прорязаната от долини низина, се обрисува като едно от главните полесражения на предстоящата всеки миг съветска атака в Донбас.

Това дълго в двете посоки шосе, около което на места има широколистни дървета, свързва Харковска и Донецка област и е една от главните пътни артерии в Североизточна Украйна.

То стига чак до центъра на тази част от Донбас, която към момента е под контрола на Украйна, граничи с двете проруски сепаратистки "републики " на юг ( "Донецката национална република ") и на изток ( "Луганска национална република ") и към която са се устремили съветски сили, идващи от север.

"Очакваме ги! ", споделя с усмивка на уста и с палец, изправен нагоре, един лейтенант, чиято военна част има за задача да укрепва с дървени греди позициите си по банкетите на пътната артерия.
Да се движат по асфалт
"Ще унищожим врага, пристигнал да унищожи нашата майка татковина. Ще унищожим фашистка Русия, не може да я назоваваме иначе. Който нож вади, от нож умира ", споделя младият офицер с трапчинки, който има окачен нож на бронежилетката си.

"Западните страни би трябвало да ни дадат повече транспортни средства, би трябвало да ни оказват помощ да затворим въздушното си пространство (за съветските самолети). И успеха ще е наша ", споделя той.

Траншеи, изкопани с булдозер, артилерийски оръжия и други бронирани моторни транспортни средства, които са малко или повече окопани в земята, са осеяли покрайнината. В гората, в която цъфтят две красиви лехи с лилави камбани, които са предвестници на пролетта, има убежища и други замаскирани обекти, които са предвестител на още злокобни стрелби.

Подсиленият път е постлан с противотанкови трудности. След края на зимата черноземът се е размекнал, което лимитира придвижването на танковете в прилежащите региони и затова танковете би трябвало да се движат по асфалт.

След като превзеха Изюм преди няколко дни, съветските сили към този момент се намират на към 20 километра на север от градовете близнаци Славянск и Краматорск, който е столицата на следената от Киев част от Донбас.

Според американския мозъчен концерн Институт за проучване на войната "Славянск ще бъде идната основна борба от войната в Украйна ".

От двете страни на пътя сред съветски Изюм и украински Славянск се намира село Краснополе, което от две седмици е на една нормализирала се фронтова линия.

"Руснаците се засилват, знаем, че те се готвят за офанзива ", споделя почитан офицер, който се базира на увеличението на броя на съветските хеликоптери, прелитащи над фронта - нещо, което по принцип е предвестител на широкомащабна офанзива.

"Готови сме... Приготвили сме им някои изненади ", споделя този широкоплещест деец от войната през 2014 година Той е раняван два пъти, само че, по думите му, не е съумял да загуби десния си крайник, и в този момент върви с бодра крачка.

Краснополе, със своите селски къщи в славянски жанр, с огради и прозорци, които гледат през дървета, е цялостно с военни от 95-а въздушнопреносима бригада - елитна военна част, която има за своя емблема орел. Страхуват ли се от задаващия се съветски вихър? "Знаете историята за Давид и Голиат... ", дава отговор офицерът.

Друга индикация за наближаващи сражения са колите за спешна помощ с червен кръст, които са от огромна значимост за духа на бойците, които са ситуирани под дърветата. Докато артилерийски изстрели разклащат земята, една от тези коли за спешна помощ се насочва към фронта с две военизирани медицински сестри на борда.
"Света гора "
Няколко километра на изток от националния път се разкрива една картина, която безспорно е по-благоприятна за украинците: лъкатушещата река Северски Донец съставлява естествено затруднение за нашественика. Пейзажът е доста по-различен от този в Малката Швейцария, характеризиращ се с долини, покрити с широколистни и иглолистни дървета.

Няколко от осемте водохранилища, ситуирани на реката, бяха отворени от украинците, с цел да стане прекосяването ѝ още по-трудно. Северски Донец излезе от коритото си, "нивото на водите му се повиши с близо два метра ", споделя локален гражданин.

Мостовете бяха взривени, като този в село Богородичное, където са останали единствено възрастни хора.

"Всички са напрегнати в този миг, възрастните хора не пожелаха да заминат ", споделя 58-годишният Артур Назаров, шеф на локалното учебно заведение.

"Тук пътят свършва, запасили сме се, чакаме... ", декларира той на фона на взривения мост, а в далечината се чува изстрел от оръдие.

Само един мост не беше взривен, на три километра надолу по реката, в дребното туристическо населено място Святогорск, само че и той наподобява жертван.

На ската на долината има православен манастир, ръководен от Московската патриаршия - Святогорският манастир ( "Света гора "), който притегля поклонници и гости, пристигнали да усетят успокояващата атмосфера на това духовно място.

Районът е прочут също със статуята на другаря "Артьом ", сложена над манастира през 1927 година от руската власт в чест на локален болшевишки "герой ".

По-надолу е ситуиран стеснен мост, който се извисява на към стотина метра над бързите води на Северски Донец и който към този момент е миниран и подготвен за заличаване.
Дискретен кулоар
От тази страна на реката украинците разполагат с в допълнение време и го знаят.

"Когато руснаците стартират офанзивата си, ще разполагаме с един час или най-вече с два часа, с цел да се евакуираме на западния бряг ", изяснява локалният пълководец на териториалната защита Андрей Безручко.

Руските сили са единствено на няколко километра по на север, в село Пасика. И не може да се каже, че са на вражеска територия.

"Местното население е на 80 % проруски настроено ", декларира Андрей, който е нарамил автомат "Калашников ". Този 43-годишен мъж споделя, че в цивилния живот е предприемач и притежател на един от най-големите заведения за хранене в Святогорск.

"Разбира се, когато градът бъде високомерен, ще изгубя всичко, своя бизнес, къщата си. Всички тук ме познават, непрекъснато получавам закани ", споделя той, като подвига плещи и демонстрира от мобилния си телефон есемеси със смъртни закани, които получил.

Пространството към Святогорския манастир е сцена на ежедневни събирания, които демонстрират образно какъв брой комплицирана е войната в Донбас.

Всяка заран там идват коли, които потеглят дружно за зоната, следена от руснаците, като това става с безмълвното единодушие на украинските сили.

"Тези хора си мислят, че ще са в по-голяма сигурност в окупираните територии ", споделя с пренебрежение Андрей.

Следобед конвои с цивилни идват на същото място от съветската зона.

Святогорск е кулоар, дискретна зона за контакт, в която жителите към момента може да минат от единия лагер в другия.

"Автомобили се движат и в двете направления, всички още имат избор ", споделя Андрей.

В тази част на Донбас се удостоверява за следващ път изразът за "мъглата на войната ": воюващите страни са изправени една против друга на народен път, борбата се чака да е кървава; а на няколко километра разстояние има дребен кулоар, през който да минават цивилни и който ще бъде пресечен, когато стартира офанзивата.

Вижте още:
Източник: vesti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР