Велика сряда. Помазването на Господа от разкаялата се блудница
На Велика сряда Църквата си спомня за дамата, „ която беше грешница “ (блудница), пристигнала с алабастров съд, цялостен с драгоценно миро. Сълзите ѝ се смесили с мирото, а покаянието ѝ — с любовта. С тях тя помазала нозете на Иисус и ги избърсала с косите си (Лука 7:36–50, Матей 26:6–13, Марк 14:3–9, Йоан 12:1–8). Това събитие се пояснява в богословската традиция като тайнствено помазване за заравяне — авансово удостоверение за гибелта и погребението на Спасителя.
Жената, в своето надълбоко смирение, се явява облик на всяка душа, която се връща към Бога не със слова, а със сълзи и дело. Христос приема освен нейното миро, само че и нейното съкрушено сърце — нещото, което по думите на Псалмопевеца „ Бог не ще презре “ (Пс. 50:19).
И в този ден, в тайната на дома на Симон Прокажения, се сблъскват две действителности: покаянието на грешницата и измяната на Юда, който упреква Христос, че мирото можело да се продаде и парите да се дадат на бедните. Но думите на Господа са невероятни:
" Защо смущавате дамата? Тя извърши положително дело за Мене: тъй като сиромасите всеки път имате при себе си, а Мене не всеки път имате; като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме подготви за заравяне. Истина ви споделям: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по целия свят, ще се споделя за неин спомен и това, що тя извърши. " (Мат. 26:10–13).
Повече за Велика сряда и смисъла на богослуженията през днешния ден приказва отец Стилиян Табаков от столичния храм " Свети Андрей Първозвани "
