На Велика сряда Православната църква ни връща към един от

На Велика сряда Православната черква ни връща към един от най-трогателните и в същото време най-мрачните моменти от последните дни на Спасителя на земята. Това е ден на два контрастни облика: на грешницата, която намира пътя към светлината, и на ученика, който избира тъмнината на сребролюбието.

Силата на разкаянието: Счупеният съд с миро

Евангелските събития ни придвижват в дом, където Христос гостува малко преди Своите премеждия. Там една жена, осъзнала тежестта на греховете си, влиза с алабастърен съд, цялостен с многоценно миро. В устрема си да засвидетелства своята дълбока респект и без да губи нито момент, тя счупва съда, с цел да разлее скъпоценната течност върху главата на Господ.

Този акт на откровена обич провокира неодобрение измежду присъстващите. Според свидетелствата на евангелистите, мнозина възнегодували поради „ прахосването “ на мирото, което коствало цели триста динария - сума, която съгласно тях е можела да нахрани доста бедняци.

Христос обаче приема дара на дамата със покровителство:

„ Сиромасите всеки път имате при себе си, а Мене не всеки път имате... тя превари да помаже тялото Ми за заравяне “.

Чрез този жест тя осъзнава греховете си и се обръща към Бога, напомняйки ни, че всеки може да откри път към спасението посредством откровено смирение.

Сянката на измяната: Тридесетте сребърника

Докато домът се изпълва с благоуханието на мирото, в същия ден се приготвя най-тежкото закононарушение в историята. Юда Искариот отива при иудейските първенци и договаря измяната на своя Учител за тридесет сребърника. С този акт се слага началото на пътя към разпятието.

Контрастът е вцепеняващ - докато една грешница отдава всичко скъпо, което има, с цел да уважи Бога, един деятел продава Бога за шепа монети.

Маслосвет за здраве

На този ден в православните храмове се прави едно от най-важните тайнства - Общият маслосвет. Вярващите се събират, с цел да бъдат помазани със светено масло (елей) за излекуване на душевните и телесните болки. Това е моментът, в който търсим божествена поддръжка преди най-тежките дни от седмицата.

„ Да не се допира игла “

Българската национална традиция е категорична - на Велика сряда не се работи никаква домакинска работа.
Забранено е: шиенето, плетенето, тъкането и всяко ръкоделие. Вярва се, че който наруши възбраната, ще „ загуби уменията си “ или ще притегли беди към дома.Позволено е: децата да берат здравец и цветя, с които ще се украсят иконите и ще се вършат венци за идния Велики четвъртък.
Как да прекараме деня?
Духовно вглъбяване: Велика сряда е време за откровен самоанализ. Денят ни приканва да се вгледаме в личното си духовно положение и да се запитаме дали делата ни подхождат на християнското име, което носим.Покаяние: Това е моментът да се „ опомним “ и да потърсим път към смирението. Можем да отправим своите покайни сълзи и молебствия към Господа, сходно на разкаялата се жена, която отдала най-ценното си, с цел да Го уважи.Участие в молитвата: Вечерната работа е една от най-красивите и наситени с смирение, подготвяйки ни за Тайната вечеря.Тишина и съпреживяване: Денят е подобаващ за тишина и избягване на светската суетност, с цел да можем в мир да съпреживеем събитията, водещи към Голгота, и да се предпазим от изкушението на измяната, проявено от Иуда.
Велика сряда е денят на огромното „ Защо? “. Защо предаваме тези, които ни обичат, и за какво е толкоз мъчно да се разкаем? Отговорите всеки намира самичък за себе си в тишината на храма или личната си съвест.