Игра на митнически шах: Как компаниите надхитряват тарифните политики с дизайнерски трикове
На вас сигурно не ви пука дали се води, че палтото ви е дъждобран… Но за фирмите това може да значи разлика от мита на стойност милиони долари.
Да, става въпрос за положителната остаряла комерсиална процедура, позната още като tariff engineering, която още веднъж е на мода – и този път я диктуват освен дизайнерите, а и юристите.
С новата вълна от мита по време на втория мандат на Доналд Тръмп от ден на ден производители премислят по какъв начин класифицират продуктите си – от време на време с дребни, само че извънредно стратегически промени в материалите, дизайна или размерите, които им разрешават да попаднат в по-благоприятен митнически код.
Tariff engineering не е нова наклонност, само че сегашната комерсиална конюнктура трансформира практиката в съществена бизнес тактика, изясняват адвокати, специалисти по вериги на доставки и митнически консултанти пред CNBC.
„ Това не е нито нелегално, нито неетично. По-скоро е едно от дребното неща, които фирмите могат да създадат, с цел да минимизират дължимите такси и да останат конкурентоспособни “, споделя Джон Фут, митнически юрист във компанията Kelley Drye & Warren.
Но какво в действителност значи това от позиция на практиката? Понякога – ново шевно разположение, прибавяне на джоб или необикновен материал.
Производителите употребяват законните благоприятни условия в класификационната система на Съединени американски щати, която разполага с над 5000 кода, изковани десетилетия посредством договаряния сред разнообразни страни и промишлености.
След като през април Тръмп вкарва „ реципрочни “ мита, някои производители стартират да прибавят стоманени или алуминиеви детайли в крайните си артикули, с цел да се възползват от по-ниска 25% цена по раздел 232.
През юни обаче Белият дом подвига митата за тези материали и деривативите им до 50%, като само Обединеното кралство прави изключение. В отговор фирмите просто отстраняват тези детайли и стартират да ги доставят настрана.
„ Вече виждаме по какъв начин компаниите още веднъж разделят съставените елементи. Реакцията е бърза – нищо не е трайно в тази среда “, разяснява Дейвид Форгиу, сътрудник в адвокатската адвокатска фирма Barnes, Richardson & Colburn.
А случаите варират. Някои са просто хитри, а други могат да се нарекат съвсем артистични. Фут споделя за производител на брошки, който прибавя пространствен цирконий към задната страна на щифта. Така продуктът към този момент не е „ празнична декорация “, а публично украшение – с което производителят непосредствено бяга от 14% мито.
„ Стойността на циркония е задоволително значима, а индустриалната смяна – относително лесна “, изяснява той.
Още от 1882 година, когато търговец покрива бяла захар с меласа, с цел да я класифицира като по-бюджетен мрачен тип, американският Върховен съд дефинира сходни дейности като законни: „ Докато стоката е вярно заявена и намерено показана пред митниците, няма машинация. “
Примерите са доста и варират – без значение дали става дума за типичен или по-нови хрумвания.
Например, Columbia Sportswear от дълго време не крие, че употребява таргетирани продуктови промени. Вицепрезидентът на компанията по митнически въпроси Джеф Туз споделя пред Marketplace, че има цялостен екип, който работи със чиновници по дизайна и търговията, с цел да обмисля митническите резултати още в процеса на планиране.
Един от триковете им е прибавянето на дребни ципове под талията на дамски ризи, което ги освобождава от по-високи мита, годни за общоприети облекла.
Converse, от своя страна, поставя филц върху подметките на All Stars, с цел да ги класифицира като пантофи, а не спортни обувки – и по този начин заплаща надалеч по-ниски цени.
Snuggies – тези добре познати одеяла с ръкави – печелят правосъдно дело през 2017 година, което ги класифицира като домакински текстил, а не като облекло. Разликата в митата е съвсем двойна.
„ Сектори като облекло, обувки и потребителски артикули имат повече еластичност да ползват сходни тактики “, изяснява Андрю Уилсън, пълководец по вериги на доставки в Supplino Inc.
Но при други промишлености като автомобилна, електроника или медицина нещата стоят по различен метод. „ Там даже дребни промени могат да изискват нови проби, документи и регулации, които лишават 12 до 24 месеца “, споделя Уилсън.
Всичко обаче си има граници. Известният случай с Ford е индикативен: компанията внася Transit Connect като пътнически ван, след което демонтира задните седалки и ги продава като товарни. Така съумява да избегне 25% мита и заплаща единствено 2.5%. През 2023 година американското Министерство на правораздаването отсъжда, че това е непозволено.
„ Продуктът би трябвало да е действителна комерсиална единица все още на вноса. Ако митниците преценяват, че измененията са единствено козметични или манипулативни, може да ги счетат за машинация “, споделя Форгиу.
„ Ако добавиш нещо към пазарската си количка – това не я прави по-малко пазарска количка “, прибавя логистичният специалист Дерек Скарброу.
За да избегнат сходни опасности, доста компании се обръщат към системата за binding ruling – публично мнение от митническите управляващи за точната подредба на продуктите още преди вноса им.
„ Това е метод бизнесът да получи благословията на митниците авансово “, изяснява Адам Лийс, юрист от Harris Sliwoski. И даже когато спестените проценти наподобяват дребни, те постоянно са с голямо значение при обемни доставки.
Да, става въпрос за положителната остаряла комерсиална процедура, позната още като tariff engineering, която още веднъж е на мода – и този път я диктуват освен дизайнерите, а и юристите.
С новата вълна от мита по време на втория мандат на Доналд Тръмп от ден на ден производители премислят по какъв начин класифицират продуктите си – от време на време с дребни, само че извънредно стратегически промени в материалите, дизайна или размерите, които им разрешават да попаднат в по-благоприятен митнически код.
Tariff engineering не е нова наклонност, само че сегашната комерсиална конюнктура трансформира практиката в съществена бизнес тактика, изясняват адвокати, специалисти по вериги на доставки и митнически консултанти пред CNBC.
„ Това не е нито нелегално, нито неетично. По-скоро е едно от дребното неща, които фирмите могат да създадат, с цел да минимизират дължимите такси и да останат конкурентоспособни “, споделя Джон Фут, митнически юрист във компанията Kelley Drye & Warren.
Но какво в действителност значи това от позиция на практиката? Понякога – ново шевно разположение, прибавяне на джоб или необикновен материал.
Производителите употребяват законните благоприятни условия в класификационната система на Съединени американски щати, която разполага с над 5000 кода, изковани десетилетия посредством договаряния сред разнообразни страни и промишлености.
След като през април Тръмп вкарва „ реципрочни “ мита, някои производители стартират да прибавят стоманени или алуминиеви детайли в крайните си артикули, с цел да се възползват от по-ниска 25% цена по раздел 232.
През юни обаче Белият дом подвига митата за тези материали и деривативите им до 50%, като само Обединеното кралство прави изключение. В отговор фирмите просто отстраняват тези детайли и стартират да ги доставят настрана.
„ Вече виждаме по какъв начин компаниите още веднъж разделят съставените елементи. Реакцията е бърза – нищо не е трайно в тази среда “, разяснява Дейвид Форгиу, сътрудник в адвокатската адвокатска фирма Barnes, Richardson & Colburn.
А случаите варират. Някои са просто хитри, а други могат да се нарекат съвсем артистични. Фут споделя за производител на брошки, който прибавя пространствен цирконий към задната страна на щифта. Така продуктът към този момент не е „ празнична декорация “, а публично украшение – с което производителят непосредствено бяга от 14% мито.
„ Стойността на циркония е задоволително значима, а индустриалната смяна – относително лесна “, изяснява той.
Още от 1882 година, когато търговец покрива бяла захар с меласа, с цел да я класифицира като по-бюджетен мрачен тип, американският Върховен съд дефинира сходни дейности като законни: „ Докато стоката е вярно заявена и намерено показана пред митниците, няма машинация. “
Примерите са доста и варират – без значение дали става дума за типичен или по-нови хрумвания.
Например, Columbia Sportswear от дълго време не крие, че употребява таргетирани продуктови промени. Вицепрезидентът на компанията по митнически въпроси Джеф Туз споделя пред Marketplace, че има цялостен екип, който работи със чиновници по дизайна и търговията, с цел да обмисля митническите резултати още в процеса на планиране.
Един от триковете им е прибавянето на дребни ципове под талията на дамски ризи, което ги освобождава от по-високи мита, годни за общоприети облекла.
Converse, от своя страна, поставя филц върху подметките на All Stars, с цел да ги класифицира като пантофи, а не спортни обувки – и по този начин заплаща надалеч по-ниски цени.
Snuggies – тези добре познати одеяла с ръкави – печелят правосъдно дело през 2017 година, което ги класифицира като домакински текстил, а не като облекло. Разликата в митата е съвсем двойна.
„ Сектори като облекло, обувки и потребителски артикули имат повече еластичност да ползват сходни тактики “, изяснява Андрю Уилсън, пълководец по вериги на доставки в Supplino Inc.
Но при други промишлености като автомобилна, електроника или медицина нещата стоят по различен метод. „ Там даже дребни промени могат да изискват нови проби, документи и регулации, които лишават 12 до 24 месеца “, споделя Уилсън.
Всичко обаче си има граници. Известният случай с Ford е индикативен: компанията внася Transit Connect като пътнически ван, след което демонтира задните седалки и ги продава като товарни. Така съумява да избегне 25% мита и заплаща единствено 2.5%. През 2023 година американското Министерство на правораздаването отсъжда, че това е непозволено.
„ Продуктът би трябвало да е действителна комерсиална единица все още на вноса. Ако митниците преценяват, че измененията са единствено козметични или манипулативни, може да ги счетат за машинация “, споделя Форгиу.
„ Ако добавиш нещо към пазарската си количка – това не я прави по-малко пазарска количка “, прибавя логистичният специалист Дерек Скарброу.
За да избегнат сходни опасности, доста компании се обръщат към системата за binding ruling – публично мнение от митническите управляващи за точната подредба на продуктите още преди вноса им.
„ Това е метод бизнесът да получи благословията на митниците авансово “, изяснява Адам Лийс, юрист от Harris Sliwoski. И даже когато спестените проценти наподобяват дребни, те постоянно са с голямо значение при обемни доставки.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ