БНБ: Има ръст от 50% на разплащанията в интернет магазините в началото на годината
На въпросите ни за бъдещето на банките и криптовалутите, краят на парите в брой, банката на бъдещето и България в еврозоната дава отговор пред bTV подуправителят на централната банка Нина Стоянова
Имат ли общо бъдеще банките и криптовалутите и какво е то? Как процесът на регулация на криптоактивите ще се отрази върху вложителите и потребителите?
Ако се опитаме да съпоставим банките, криптовалутите и платформите за търговия с криптовалути. По отношение на степента на контролиране ще установим, че те стоят на двете разнообразни крайности. Банките или финансовият бранш са едни от най-силно контролираните сфери в Европа и в света. Платформите с криптоактиви въпреки това напълно не са контролирани. В тази връзка е значимо да кажем, че в Европа следва приемане на огромна регулация до края на тази година - правилник за пазарите на криптоактиви, който обгръща 120 страници. Този правилник ще уреди доста изчерпателно активността на платформите с криптовалути, активността по тяхното издаване, поддържане на сметки на криптоактиви и най-много ще даде доста стандартизирана форма на информация за потребителите, за бъдещите вложители на криптоактиви по отношение на това какви са рисковете за избрания актив, какви са неговите характерности и цялата информация, която би трябвало потребителите да имат преди да създадат една такава инвестиция.
Как процесът на регулация на криптоактивите ще се отрази върху вложителите и потребителите?
Както споделих осведомителните отговорности на потребителите и на вложителите, тъй като те са освен физически лица, е изключително значима. Важно е тя да дава стандартизирана информация и да съдържа всички нужни характерности на инструментите. По отношение на регулирането на криптоактивите се работи освен в Европа, а и на огромните пазари в Съединени американски щати, Англия и там също се слага този акцент върху информацията. Тогава, когато криптоактивите бъдат уместно контролирани, когато следва в напълно близко бъдеще, тогава те може би биха могли да заемат своето място в контролирания финансов бранш със своята подобаваща правна уредба. Също по този начин е значимо да се задълбочи регламентацията, обвързвана с противопоставяне и прекъсването на пари и превъзмогването на анонимността при такива интервенции.
В подобен случай идва ли краят на парите в брой?
Този въпрос се задава доста постоянно през последните години и причина той да се задава е възходящата цифровизация, увеличението на електронните разплащания на цифровите канали. Действително това е реалност, то се вижда и в България, и в Европа, че разплащаме от ден на ден картово и електронно. От друга страна обаче парите в брой не престават да бъдат феномен и дори нараства масата на парите в послание и това е правилно за Европа и за България.
Европейската централна банка даже в едно проучване от предходната година назовава това абсурд, по какъв начин по този начин от една страна нарастват електронните заплащания, а от друга нарастват парите в послание. Отчита се обаче, че към 20% от парите в брой в действителност се употребяват за разплащания в Европа като преди към 15 години този % е бил 30. Обяснението на всичко това е във функционалностите, които парите в брой имат. На първо място парите в брой са нещо, което ние притежаваме, държим в ръцете си, в портмонето си. Те са при нас за разлика от парите по сметка, които се държат при банки и други кредитни институции. Също по този начин парите в брой са универсално средство за заплащане. Те могат да бъдат употребявани от всички без нужда от някакви спомагателни механически средства.
Парите в брой не престават да имат и обществена функционалност за тези сегменти от обществото, които към момента не са включени към банковите услуги, не разполагат с банкова сметка, макар напъните в тази тенденция, за тях парите в брой са инструментът, посредством който правят своите интервенции. И не на последно място по време на рецесии както беше пандемията или в този момент войната в Украйна, парите в брой са едно средство за икономисване и това дава по-голямо успокоение у популацията, че разполагат със средства при положение на някаква рецесия. За това късият отговор е, че парите в брой или кешът остава като един значим инструмент най-малко в средносрочен проект, а може би и по-нататък.
А какви са рисковете обаче?
Дигитализацията като всеки един инструмент, който използваме като техника има преимущества, които са повече, само че има и опасности. Във всяко прилагане на механически средства има и опасности. В дигитализацията възходящото прилагане на електронните канали, хората виждат едно преимущество, когато те усетят преимуществото да разплащат с карта онлайн, да пазарят по електронен път да не им се постанова да отиват до банката беше преди 10 години, с цел да пуснат платежно разпореждане, това прави една смяна върху потребителските настройки. Сигурността на електронните канали за заплащане постоянно е била в центъра на вниманието на регулаторите в Европа и у нас.
Бяха преодолени значително съществуващите измами във връзка на самия платежен развой. С въвеждането на по този начин нареченото задълбочено определяне на идентичността, което преведено значи, че когато достъпваме онлайн своите сметки и посредством мобилно приложение ние вкарваме потребителско име, ключова дума и получаваме динамичен код, посредством който удостоверяваме осъществяване на интервенция. Това даде един доста добър резултат в Европа и у нас.
Как ще наподобява банката на бъдещето?
Банката на бъдещето сигурно ще бъде все по-дигитална. В тази връзка при прегледа на новата инструкция за платежни услуги, която следва тази година се чака и предприемане на няколко механически ограничения за превъзмогване на нови типове измами, които пораждат като "фишинг " и обществено инженерство. При тези измами клиентът всекидневно възприема, че банката изпраща известие към него, а в действителност той е жертва на машинация, при която разкрива своите лични защитни характерности. В тази връзка са вероятни ограничения в две насоки - едното е сигурно повишение на финансовата просветеност, тъй като няма по какъв начин да използваме цифровите канали, а да нямаме нужните познания и нерешителност. От друга страна са техническите средства, да вземем за пример едно от тях е свързването на IBAN-номерът на сметката на получателя дружно с името на получателя, тъй че да сме сигурни, че преводът отива тъкмо при лицето, за което е предопределено. Това е една от ограниченията, които следва да се одобряват след проверката на директивата.
Дори и в този момент на нашия и европейския пазар има банки, които са напълно цифрови. Има банки, които работят без физически офиси сигурно тези банки имат място в бъдещото развиване, само че все още те се таргетират към един по-ограничен сегмент от клиенти и услуги. Все още универсалната банка дава доста услуги на пазара, които изискват физическо наличие, само че има един детайл на смяна в това обслужване, която е обвързвана с повече консултантски услуги в офисите или със подпомагане на клиентите за осъществяване на разнообразни интервенции. При разплащанията електронните канали доминират.
Ако би трябвало да приказваме за банката на бъдещето и услугите на бъдещето, аз бих желала да загатна три неща, които в средносрочен проект в идващите няколко години може би ще трансформират пейзажа на финансовата инфраструктура и на разплащанията.
Незабавни заплащания в лв. – какво значи това?
На първо място би трябвало да кажа за незабавните заплащания. Те се постановат и политиката на Европейската централна банка е да ги вкарва даже с избрани административни ограничения все по-усилено. В България също подобен план има и той се развива доста добре. На второ място е комбинацията на незабавни заплащания с потребление на мобилни телефони, с QR код, като средство за иницииране на заплащане. Комбинацията на тези технологии е допустимо в идващите години да преодолее разпространяването на картовите заплащания в Европа, т.е. незабавните заплащания е допустимо да заменят картовите в средносрочен проект в европейските страни. Третото нещо, на което бих желала да се спра е по този начин нареченото отворено банкиране. Отвореното банкиране е една относително нова услуга и на европейския, и на нашия пазар. Тя към този момент се предлага и разрешава през една входна точка, през един профилиран снабдител, ние да достъпим всички свои сметки във всички банки или небанкови снабдители на платежни услуги, където се намират те. Чрез тази единна точка поддържана при един профилиран снабдител при предпочитание да наредим заплащания, през която и да е от тези сметки. Това е също нещо, за което ще приказваме. Все повече ще обрисува пейзажът на платежната инфраструктура в средносрочен проект в европейските страни.
Ще има ли нови финансови институции, които да се причислят към плана за незабавните заплащания?
Бих желала да стартира със следното и сега от началото на тази година клиентките кредитни преводи в страната се извършват с един резултат непосредствен до незабавния. В момента осъществяването на кредитен превод в страната лишава под 1 час от разпореждане на превода до приемане на средствата от техния адресат по сметката му. По отношение на незабавните заплащания на процедура при тях този интервал за осъществяване на превода стига до 10 секунди, за това те се назовават незабавни. Другата специфичност е, че те работят 24 часа, освен в работното време на банките. Незабавните заплащания са един значим план за европейската инфраструктура. У нас към този момент има участващи пет банки и два небанкови доставчика на тази платформа, която беше създадена предходната година. Очаква се включване на нови банки през тази година и процесът се възнамерява да приключи до пролетта на другата година. Но желая да отбележа, че огромна част от значимите банки към този момент вземат участие или следва да се включат, и това дава опция сред техните клиенти да се правят незабавни заплащания и в този момент.
Само няколко думи от техническата страна, реализацията на тези планове на процедура вкарва на българския пазар условията на SEPA (Single euro payments area - б.р.) стандартите за кредитен превод. SEPA значи Единна зона за заплащане в евро. Това разрешава на ред с всички други преимущества - експедитивност, сигурност при бъдещо въвеждане на еврото в страната ние да пренастроим платежната инфраструктура по-лесно към условията на еврозоната. Тези планове в България се организират напълно на пазарен принцип с присъединяване на банковата общественост на Българска народна банка, на БОРИКА като оператор на платежни системи. И в действителност присъединяване на цялата общественост е доста значимо и значимо за техния триумф.
Тази година еврото чества 20 години. Очакваме да се появи и то в цифров тип обаче, какво значи това на процедура за нас потребителите?
Много благодаря за този въпрос. Много е хубаво да отбележим за вашите фенове този факт, че тази година еврото навършва 20 години. Това значи, че през 2002 година преди 20 години еврото беше въведено в неговата налична форма като евробанкноти и евромонети в страните, когато съставляваха еврозоната. Към днешна дата еврото се употребява като средство за разплащане от над 340 млн. европейци. Държавите членки на еврозоната за 19, с наклонност да станат 20 с присъединението на Хърватска от януари идната година. Предстои 20 страни от общо 27 страни членки да употребяват еврото като платежно средство.
Дигиталното евро е един план, който е много значим. Европейската централна банка разгласява през 2020 година един отчет, обвързван с цифровото евро. Той беше подложен на публично разискване и сега тече една фаза на механически проучване на вероятните опасности или технични регулаторни страни при бъдещо въвеждане и издаване на цифрово евро. Тук би трябвало да отбележим, че по планове за цифрова валута, работят много централни банки по света и в по-големи и в по-малки страни. Така, че цифровата валута на централните банки има своето място в бъдещето. По отношение на цифровото евро и другите цифрови валути, те не заменят парите в наличност, а ще съществуват редом с тях като още един канал за разплащане и икономисване. Това, което е забавно при цифровите валути на централните банки е предмет на проучване и при еврото е, че защото цифровата валута се емитира от централната банка на процедура това би означавало, че ще могат жители, компании да имат сметки непосредствено в централната банка, нещо което до момента не е било допустимо.
Тук обаче би трябвало да се направи доста деликатна преценка, за това централните банки да не изземат функционалността на финансово ходатайство, което имат комерсиалните банки, защото не е такава задачата. И за това се разисква има избран предел на тези средства, които като цифрово евро лицата могат да имат при централната банка, а останалите им средства, както до момента да са при комерсиалните банки, защото депозитите са едни от източниците на кредитиране. Има много въпроси, на които да се отговори и окончателното решение се чака да се вземе през есента на идната година, когато приключва тази проучвателна фаза. В случай, че еврото бъде въведено като валута и в България това ще засегне и българските жители.
Колко пари са разплатени от началото на годината - онлайн и с пос терминали?
Всяка година ние следим повишаване в тези стойности като можем да кажем общо, че електронните разплащания в България даже като междинна стойност през последните години надминават междинното за Европейския съюз като растеж. Ако междинното за Европейски Съюз е към 8%, то при България се следи междинен растеж от към 10%. Разгледано в обособените канали за заплащане данните на годишна база в края на първото тримесечие на тази година, по отношение на първото тримесечие на предходната година демонстрират растежи надлежно при електронните заплащания с 20%, при заплащанията с инициирани посредством виртуален пос терминал(най-често осъществявани в онлайн магазини) с 50% и даже при заплащанията с електронни пари с близо 50% на годишна база.
Нека да преминем към еврото и къде България стои от тази позиция. Какво изискват от България Европейска комисия и ЕЦБ в региона на законодателството за осъществяване на изискванията за приемане в еврозоната?
На всеки две години Европейска комисия и ЕЦБ, разгласяват по този начин наречения отчет за конвергенция. Този отчет изследва икономическото доближаване и осъществяването на избрани правни условия във връзка с страните, които са членове на Европейски Съюз, само че към момента не са участници в еврозоната, а имат такова обвързване. В тази връзка при започване на юни бяха оповестени постоянните отчети на Европейска комисия и ЕЦБ. Има известни несъответствия в както в икономическата, по този начин и в правната част. В икономическата част те би трябвало да се преглеждат в светлината на последствията от войната в Украйна, ограниченията, които се взимат в тази връзка. Това обаче, което е значимо да кажем е, че поредно през годините България е изпълнявала критериите за икономическа конвергенция и това е било отчитано в тези регулярни отчети и това осъществяване даде мотив преди две години да има опция България да се причисли към ERM II към валутен механизъм с закрепения курс на лв. към еврото. След това през октомври месец преди година и половина България се причисли и към единния контролен механизъм и единния механизъм за преструктуриране.
Също по този начин, в случай че остане тази дата, според проекта за въвеждане на еврото от януари 2024 година Тогава през идната година пролетта би трябвало да се изиска да се издаде нов подобен отчет, особено за България от Европейска комисия и ЕЦБ, които още веднъж да измерят икономическото и правното сходство към настояща дата тогава. Аз смятам, че в случай че имаме общи старания, общо схващане въвеждането на еврото е една постижима цел. Смятам, че е изключително значимо в тази връзка да се работи за една информационна акция, нещо, което е и част от проекта за еврозоната, защото е доста значимо да се комуникира вярно с обществото, какво следва, какви ще са ограниченията, които ще се вземат, да вземем за пример двойното изписване на цените за избран интервал, двойното послание на валутите, ограниченията по отношение на търговците. Така, че хората да бъдат спокойни, че следва нещо позитивно.
Имат ли общо бъдеще банките и криптовалутите и какво е то? Как процесът на регулация на криптоактивите ще се отрази върху вложителите и потребителите?
Ако се опитаме да съпоставим банките, криптовалутите и платформите за търговия с криптовалути. По отношение на степента на контролиране ще установим, че те стоят на двете разнообразни крайности. Банките или финансовият бранш са едни от най-силно контролираните сфери в Европа и в света. Платформите с криптоактиви въпреки това напълно не са контролирани. В тази връзка е значимо да кажем, че в Европа следва приемане на огромна регулация до края на тази година - правилник за пазарите на криптоактиви, който обгръща 120 страници. Този правилник ще уреди доста изчерпателно активността на платформите с криптовалути, активността по тяхното издаване, поддържане на сметки на криптоактиви и най-много ще даде доста стандартизирана форма на информация за потребителите, за бъдещите вложители на криптоактиви по отношение на това какви са рисковете за избрания актив, какви са неговите характерности и цялата информация, която би трябвало потребителите да имат преди да създадат една такава инвестиция.
Как процесът на регулация на криптоактивите ще се отрази върху вложителите и потребителите?
Както споделих осведомителните отговорности на потребителите и на вложителите, тъй като те са освен физически лица, е изключително значима. Важно е тя да дава стандартизирана информация и да съдържа всички нужни характерности на инструментите. По отношение на регулирането на криптоактивите се работи освен в Европа, а и на огромните пазари в Съединени американски щати, Англия и там също се слага този акцент върху информацията. Тогава, когато криптоактивите бъдат уместно контролирани, когато следва в напълно близко бъдеще, тогава те може би биха могли да заемат своето място в контролирания финансов бранш със своята подобаваща правна уредба. Също по този начин е значимо да се задълбочи регламентацията, обвързвана с противопоставяне и прекъсването на пари и превъзмогването на анонимността при такива интервенции.
В подобен случай идва ли краят на парите в брой?
Този въпрос се задава доста постоянно през последните години и причина той да се задава е възходящата цифровизация, увеличението на електронните разплащания на цифровите канали. Действително това е реалност, то се вижда и в България, и в Европа, че разплащаме от ден на ден картово и електронно. От друга страна обаче парите в брой не престават да бъдат феномен и дори нараства масата на парите в послание и това е правилно за Европа и за България.
Европейската централна банка даже в едно проучване от предходната година назовава това абсурд, по какъв начин по този начин от една страна нарастват електронните заплащания, а от друга нарастват парите в послание. Отчита се обаче, че към 20% от парите в брой в действителност се употребяват за разплащания в Европа като преди към 15 години този % е бил 30. Обяснението на всичко това е във функционалностите, които парите в брой имат. На първо място парите в брой са нещо, което ние притежаваме, държим в ръцете си, в портмонето си. Те са при нас за разлика от парите по сметка, които се държат при банки и други кредитни институции. Също по този начин парите в брой са универсално средство за заплащане. Те могат да бъдат употребявани от всички без нужда от някакви спомагателни механически средства.
Парите в брой не престават да имат и обществена функционалност за тези сегменти от обществото, които към момента не са включени към банковите услуги, не разполагат с банкова сметка, макар напъните в тази тенденция, за тях парите в брой са инструментът, посредством който правят своите интервенции. И не на последно място по време на рецесии както беше пандемията или в този момент войната в Украйна, парите в брой са едно средство за икономисване и това дава по-голямо успокоение у популацията, че разполагат със средства при положение на някаква рецесия. За това късият отговор е, че парите в брой или кешът остава като един значим инструмент най-малко в средносрочен проект, а може би и по-нататък.
А какви са рисковете обаче?
Дигитализацията като всеки един инструмент, който използваме като техника има преимущества, които са повече, само че има и опасности. Във всяко прилагане на механически средства има и опасности. В дигитализацията възходящото прилагане на електронните канали, хората виждат едно преимущество, когато те усетят преимуществото да разплащат с карта онлайн, да пазарят по електронен път да не им се постанова да отиват до банката беше преди 10 години, с цел да пуснат платежно разпореждане, това прави една смяна върху потребителските настройки. Сигурността на електронните канали за заплащане постоянно е била в центъра на вниманието на регулаторите в Европа и у нас.
Бяха преодолени значително съществуващите измами във връзка на самия платежен развой. С въвеждането на по този начин нареченото задълбочено определяне на идентичността, което преведено значи, че когато достъпваме онлайн своите сметки и посредством мобилно приложение ние вкарваме потребителско име, ключова дума и получаваме динамичен код, посредством който удостоверяваме осъществяване на интервенция. Това даде един доста добър резултат в Европа и у нас.
Как ще наподобява банката на бъдещето?
Банката на бъдещето сигурно ще бъде все по-дигитална. В тази връзка при прегледа на новата инструкция за платежни услуги, която следва тази година се чака и предприемане на няколко механически ограничения за превъзмогване на нови типове измами, които пораждат като "фишинг " и обществено инженерство. При тези измами клиентът всекидневно възприема, че банката изпраща известие към него, а в действителност той е жертва на машинация, при която разкрива своите лични защитни характерности. В тази връзка са вероятни ограничения в две насоки - едното е сигурно повишение на финансовата просветеност, тъй като няма по какъв начин да използваме цифровите канали, а да нямаме нужните познания и нерешителност. От друга страна са техническите средства, да вземем за пример едно от тях е свързването на IBAN-номерът на сметката на получателя дружно с името на получателя, тъй че да сме сигурни, че преводът отива тъкмо при лицето, за което е предопределено. Това е една от ограниченията, които следва да се одобряват след проверката на директивата.
Дори и в този момент на нашия и европейския пазар има банки, които са напълно цифрови. Има банки, които работят без физически офиси сигурно тези банки имат място в бъдещото развиване, само че все още те се таргетират към един по-ограничен сегмент от клиенти и услуги. Все още универсалната банка дава доста услуги на пазара, които изискват физическо наличие, само че има един детайл на смяна в това обслужване, която е обвързвана с повече консултантски услуги в офисите или със подпомагане на клиентите за осъществяване на разнообразни интервенции. При разплащанията електронните канали доминират.
Ако би трябвало да приказваме за банката на бъдещето и услугите на бъдещето, аз бих желала да загатна три неща, които в средносрочен проект в идващите няколко години може би ще трансформират пейзажа на финансовата инфраструктура и на разплащанията.
Незабавни заплащания в лв. – какво значи това?
На първо място би трябвало да кажа за незабавните заплащания. Те се постановат и политиката на Европейската централна банка е да ги вкарва даже с избрани административни ограничения все по-усилено. В България също подобен план има и той се развива доста добре. На второ място е комбинацията на незабавни заплащания с потребление на мобилни телефони, с QR код, като средство за иницииране на заплащане. Комбинацията на тези технологии е допустимо в идващите години да преодолее разпространяването на картовите заплащания в Европа, т.е. незабавните заплащания е допустимо да заменят картовите в средносрочен проект в европейските страни. Третото нещо, на което бих желала да се спра е по този начин нареченото отворено банкиране. Отвореното банкиране е една относително нова услуга и на европейския, и на нашия пазар. Тя към този момент се предлага и разрешава през една входна точка, през един профилиран снабдител, ние да достъпим всички свои сметки във всички банки или небанкови снабдители на платежни услуги, където се намират те. Чрез тази единна точка поддържана при един профилиран снабдител при предпочитание да наредим заплащания, през която и да е от тези сметки. Това е също нещо, за което ще приказваме. Все повече ще обрисува пейзажът на платежната инфраструктура в средносрочен проект в европейските страни.
Ще има ли нови финансови институции, които да се причислят към плана за незабавните заплащания?
Бих желала да стартира със следното и сега от началото на тази година клиентките кредитни преводи в страната се извършват с един резултат непосредствен до незабавния. В момента осъществяването на кредитен превод в страната лишава под 1 час от разпореждане на превода до приемане на средствата от техния адресат по сметката му. По отношение на незабавните заплащания на процедура при тях този интервал за осъществяване на превода стига до 10 секунди, за това те се назовават незабавни. Другата специфичност е, че те работят 24 часа, освен в работното време на банките. Незабавните заплащания са един значим план за европейската инфраструктура. У нас към този момент има участващи пет банки и два небанкови доставчика на тази платформа, която беше създадена предходната година. Очаква се включване на нови банки през тази година и процесът се възнамерява да приключи до пролетта на другата година. Но желая да отбележа, че огромна част от значимите банки към този момент вземат участие или следва да се включат, и това дава опция сред техните клиенти да се правят незабавни заплащания и в този момент.
Само няколко думи от техническата страна, реализацията на тези планове на процедура вкарва на българския пазар условията на SEPA (Single euro payments area - б.р.) стандартите за кредитен превод. SEPA значи Единна зона за заплащане в евро. Това разрешава на ред с всички други преимущества - експедитивност, сигурност при бъдещо въвеждане на еврото в страната ние да пренастроим платежната инфраструктура по-лесно към условията на еврозоната. Тези планове в България се организират напълно на пазарен принцип с присъединяване на банковата общественост на Българска народна банка, на БОРИКА като оператор на платежни системи. И в действителност присъединяване на цялата общественост е доста значимо и значимо за техния триумф.
Тази година еврото чества 20 години. Очакваме да се появи и то в цифров тип обаче, какво значи това на процедура за нас потребителите?
Много благодаря за този въпрос. Много е хубаво да отбележим за вашите фенове този факт, че тази година еврото навършва 20 години. Това значи, че през 2002 година преди 20 години еврото беше въведено в неговата налична форма като евробанкноти и евромонети в страните, когато съставляваха еврозоната. Към днешна дата еврото се употребява като средство за разплащане от над 340 млн. европейци. Държавите членки на еврозоната за 19, с наклонност да станат 20 с присъединението на Хърватска от януари идната година. Предстои 20 страни от общо 27 страни членки да употребяват еврото като платежно средство.
Дигиталното евро е един план, който е много значим. Европейската централна банка разгласява през 2020 година един отчет, обвързван с цифровото евро. Той беше подложен на публично разискване и сега тече една фаза на механически проучване на вероятните опасности или технични регулаторни страни при бъдещо въвеждане и издаване на цифрово евро. Тук би трябвало да отбележим, че по планове за цифрова валута, работят много централни банки по света и в по-големи и в по-малки страни. Така, че цифровата валута на централните банки има своето място в бъдещето. По отношение на цифровото евро и другите цифрови валути, те не заменят парите в наличност, а ще съществуват редом с тях като още един канал за разплащане и икономисване. Това, което е забавно при цифровите валути на централните банки е предмет на проучване и при еврото е, че защото цифровата валута се емитира от централната банка на процедура това би означавало, че ще могат жители, компании да имат сметки непосредствено в централната банка, нещо което до момента не е било допустимо.
Тук обаче би трябвало да се направи доста деликатна преценка, за това централните банки да не изземат функционалността на финансово ходатайство, което имат комерсиалните банки, защото не е такава задачата. И за това се разисква има избран предел на тези средства, които като цифрово евро лицата могат да имат при централната банка, а останалите им средства, както до момента да са при комерсиалните банки, защото депозитите са едни от източниците на кредитиране. Има много въпроси, на които да се отговори и окончателното решение се чака да се вземе през есента на идната година, когато приключва тази проучвателна фаза. В случай, че еврото бъде въведено като валута и в България това ще засегне и българските жители.
Колко пари са разплатени от началото на годината - онлайн и с пос терминали?
Всяка година ние следим повишаване в тези стойности като можем да кажем общо, че електронните разплащания в България даже като междинна стойност през последните години надминават междинното за Европейския съюз като растеж. Ако междинното за Европейски Съюз е към 8%, то при България се следи междинен растеж от към 10%. Разгледано в обособените канали за заплащане данните на годишна база в края на първото тримесечие на тази година, по отношение на първото тримесечие на предходната година демонстрират растежи надлежно при електронните заплащания с 20%, при заплащанията с инициирани посредством виртуален пос терминал(най-често осъществявани в онлайн магазини) с 50% и даже при заплащанията с електронни пари с близо 50% на годишна база.
Нека да преминем към еврото и къде България стои от тази позиция. Какво изискват от България Европейска комисия и ЕЦБ в региона на законодателството за осъществяване на изискванията за приемане в еврозоната?
На всеки две години Европейска комисия и ЕЦБ, разгласяват по този начин наречения отчет за конвергенция. Този отчет изследва икономическото доближаване и осъществяването на избрани правни условия във връзка с страните, които са членове на Европейски Съюз, само че към момента не са участници в еврозоната, а имат такова обвързване. В тази връзка при започване на юни бяха оповестени постоянните отчети на Европейска комисия и ЕЦБ. Има известни несъответствия в както в икономическата, по този начин и в правната част. В икономическата част те би трябвало да се преглеждат в светлината на последствията от войната в Украйна, ограниченията, които се взимат в тази връзка. Това обаче, което е значимо да кажем е, че поредно през годините България е изпълнявала критериите за икономическа конвергенция и това е било отчитано в тези регулярни отчети и това осъществяване даде мотив преди две години да има опция България да се причисли към ERM II към валутен механизъм с закрепения курс на лв. към еврото. След това през октомври месец преди година и половина България се причисли и към единния контролен механизъм и единния механизъм за преструктуриране.
Също по този начин, в случай че остане тази дата, според проекта за въвеждане на еврото от януари 2024 година Тогава през идната година пролетта би трябвало да се изиска да се издаде нов подобен отчет, особено за България от Европейска комисия и ЕЦБ, които още веднъж да измерят икономическото и правното сходство към настояща дата тогава. Аз смятам, че в случай че имаме общи старания, общо схващане въвеждането на еврото е една постижима цел. Смятам, че е изключително значимо в тази връзка да се работи за една информационна акция, нещо, което е и част от проекта за еврозоната, защото е доста значимо да се комуникира вярно с обществото, какво следва, какви ще са ограниченията, които ще се вземат, да вземем за пример двойното изписване на цените за избран интервал, двойното послание на валутите, ограниченията по отношение на търговците. Така, че хората да бъдат спокойни, че следва нещо позитивно.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ