Историята на Османската империя
На въпроса по какъв начин се основава империя, отговорът не е еднопосочен, тъй като това е комплициран развой, който зависи от доста фактори. Интересен отговор може да даде историята на Османската империя. От едно малко политическо образувание в региона Витиния в Мала Азия, тя се разраства до империя с искания да завладее Европа. И въпреки да не съумява в това начинание, империята владее Балканите за дълги епохи и с нея се преценяват в Европа.
Да забележим по какъв начин се основава Османската империя и разраства страната на османските турци, по какъв начин се трансформира в империя и по какви аргументи залязва.
Предпоставки за основаване на Османската империя
Успехът на османците да се задържат и да основат свое държавно обединяване се дължи на отслабената и фрагментирана политически власт на локалните владетели от византийската империя. Това прави западната част на Мала Азия обект на набези за разграбване. В тези набези бойците следват военачалника, който им обезпечава допустимо най-вече плячка.
Тези групи нападатели са османци, които се придвижват към Мала Азия под напора на монголските нашествия. Във Витиния те съумяват да основат свое малко образувание, от което в действителност потегля разрастването на Османската империя.
Името си тя носи от първия държател Осман І. Той идва от тюркско племе, което мигрира поради нашествията на монголите. За него няма съвсем никакви сигурни исторически сведения, тъй като османците стартират да записват историята си от ХV века нататък.
Известно е, че в началото държавното образувание е основано от номади турци, само че се включват и християнски примеси, както и евреи. Ислямът въпреки всичко е водеща вяра.
Ранните османци си сътрудничат с немюсюлмани, много толерантни са към други вероизповедания и теорията за свещена война против немюсюлманите е единствено част от общата концепция за завладяване на нови земи, като служи по-скоро като опрощение за политиката на агресия, в сравнение с като причина за нея.
Упадъкът на съседите, изключително на Византийската империя, води до завладяване на от ден на ден земи и слагането им под властта на османците. Това постанова администриране на тези нови територии. Така османското държавно обединяване освен се разраства, само че стартира и да се устройва като страна като от ден на ден се централизира.
Въвеждат се налози, основава се еничарският корпус, устройват се съдилища. Тези административни уредби са дело основно на султан Мурад І. Следващите владетели - Баязид І, Мехмед І и Мурад ІІ главно уголемяват владенията, като прибавят към тях от ден на ден християнски земи, а Мехмед ІІ прибавя земите на някогашната Византийска империя, завършвайки завоевателния развой.
Едно от главните прерогативи на османците пред съседите им е, че те не позволяват да се разделят територии, с цел да се уредят със лична страна синовете на владетеля, а властта се резервира единствено за един държател, което съхранява и целостта на държавното обединяване.
Много откриватели считат за начало на Османската империя завземането на Константинопол през 1453 година от Мехмед ІІ.
Тази повратна дата има своята предистория, в която съществени опорни точки са наличието на османските турци по тези места от 150 години, един стабилен интервал на определяне и основаване на твърди устои.
Другата опорна точка е чумната зараза, която покосява земите на Балканите в края на ХІV век. Тя визира главно уседналото население, като съвсем обезлюдява доста необятен периметър, до момента в който конните нации, каквито са в този миг османците, са по-леко наранени, заради мощната си подвижност. Засегнатите мощно и разединени християни не съумяват да дадат съдбоносен отпор на османското настъпление.
Настанявайки се твърдо на Балканите, османците по-лесно нападат и завземат Константинопол, трансформирайки го в център и столица на съградената си към този момент страна. По този метод Османската империя се разгръща навътре в Европа, взима надзор над комерсиалните пътища, свързващи Европа с Азия и претърпява напредък.
Възход на Османската империя
Първата половина на ХVІ век е време, през което Османската империя процъфтява. Султаните Селим І и Сюлейман І доста умно управляват империята и съумяват да завземат нови територии както в Европа - Влашко, Сърбия, Трансилвания и даже обсаждат несполучливо Виена при Сюлейман І, само че и в Близкия изток, Египет, Алжир. Със завладяването на Багдад си обезпечават достъп до Персийския залив.
Османската империя става водеща морска мощ и господства в Средиземно море, само че този напредък стартира да понижава още през ХVІ век, защото португалците изпъкват пред тях в морското дело, както и испанците, които основават коалиция против тях. Битката при Лепанто лишава ореола на непобедимата до тогава турска флота.
В края на ХVІ век в рамките на империята живеят над 30 милиона индивида, което основава напрежение, заради дефицита на запаси, а и на територии. Военните и бюрократичните структури, основани по-рано към този момент са неефективни в новите условия. Затова ХVІІ век за Османската империя стартира със застоялост, водеща до крах. През този интервал се появява и едно забавно събитие, наречено от историята Султанатът на дамите.
На процедура това е интервал, пред който най-важните решения в страната се взимат от дамите на султаните. Пет са жените- султанки, които имат най-голямо въздействие в историята на империята. Между тях също се появяват политически несъгласия и съперничества, водещи до убийства на някои от най-изявените султанки.
През идващите две епохи империята бележи крах. В границите на голямата страна живее разнородно население, с друга религиозна принадлежност и метод на живот. Християнското население изпреварва турското във връзка с обучение и културен, а оттова и икономически прогрес.
Недоволството, което зрее на всички равнища, се показва в непрекъснати протести, а Османската империя стартира да губи територии при съперничеството си с други страни, изключително Австрия и Русия.
Европейските сили водят дълга битка между тях за контрола над наследството на Османската империя, която в действителност е в разпад. Кримската война е част от тази битка, а войната е голямо задължение за империята, която е принудена да тегли непостижими заеми.
Разпадът е забележим с възвръщането на независимостта на Балканските страни, които едни по едни стават още веднъж самостоятелни.
Последните години на империята са белязани от по този начин наречената гражданска война на младотурците. След неуспехите на Турция в І международна война и някои други политически събития се стига до турската война за самостоятелност, извоювана от Кемал Ататюрк, а през 1922 година е анулирана султанската власт. Турция е оповестена за република и с този акт е приет публично разпадът на Османската империя.
Така от основоположника Осман І последния султан на империята Мехмед VІ се сменят 36 владетели, които са лицето на Османската империя за интервал към 6 века в разноликата страна, която бележи възходи и падения и трансформира вечно района на Мала Азия и ориста на доста прилежащи нации.
Заради империята изчезва вечно по-старата Източна Римска империя с център Константинопол, а ходът на историческото развиване на нейните съседи е изменен тотално. Но процесът е двустранен и завоюваните страни оказват своето въздействие, променяйки хода на развиване на империята.
Турската република поема наследството на Османската империя.
