На Уолстрийт винаги е имало мода. През 80-те години думата

...
На Уолстрийт винаги е имало мода. През 80-те години думата
Коментари Харесай

GS и „постмодерната ера“ на пазарите – как да играем играта на бъдещето?

На Уолстрийт постоянно е имало мода. През 80-те години думата беше „ дерегулация “. През 90-те – „ глобализация “. След 2008-а – „ централни банки и QE “. Днес новият етикет, който Goldman Sachs слага върху епохата, е „ постмодерен цикъл “. И в случай че терминът звучи малко като семинар по философия, то смисълът му е кристално явен: разпоредбите, които вложителите използваха последните четири десетилетия, към този момент не работят по същия метод.Питър Опенхаймер, основен пълководец по акции в GS, предизвестява, че ерата на лесните облаги от показателите е завършила. S&P 500, Nasdaq и другите необятни барометри може да донесат разочароващи доходности, тъй като двата огромни мотора на последния суперцикъл – падащи лихви и глобализация – се движат в противоположна посока. Инфлацията е по-висока и по-устойчива, дългът на държавните управления е избухлив, а веригите на доставки са по-скъпи и политически по-рискови.Исторически паралели тук са доста скъпи. В интервала 1945–1968 година акциите се изстреляха, тласнати от възобновяване след войната и индустриализацията. В 1982–2000 година комбинацията от падащи лихви, софтуерна гражданска война и световна интеграция сътвори епохата на „ безконечното биче въодушевление “. В 2009–2022 година QE и дигитализацията изтласкаха пазарите нагоре даже в лицето на коронавирус и геополитика. Но Goldman твърди: 2025 не наподобява на нито един от тези интервали. Днес не ни чака нов „ златен век на показателите “, а пазар, който ще награждава умелата селекция и санкционира посредствеността.Какво значи това? Първо, вложителите би трябвало да не помнят мантрата „ просто купи ETF върху S&P и изчакай “. В постмодерния цикъл диверсифицираните портфейли няма да носят същата възвръщаемост, тъй като корелациите сред активите към този момент са изкривени. Акциите и облигациите постоянно падат дружно – остарялото 60/40 към този момент е рисково, а не защитно.Второ, оценките са разтегнати. Дори Европа и Азия наподобяват „ евтини “ единствено в случай че ги съпоставим със Съединени американски щати, само че надалеч не и със личната им историческа база. Маржовете на фирмите като % от Брутният вътрешен продукт са извънредно високи – нещо, което рядко се задържа за дълго.Трето, ще има по-голямо разграничение на спечелилите и губещите. В последните години Nvidia, Microsoft, Amazon и Meta преобладаваха световните показатели. Но в този момент GS предвижда, че AI революцията ще разпредели плодовете по-широко – не всеки ще завоюва, а тези, които в действителност приложат технологиите в продуктивността си. Това значи късмет за европейски индустриални компании, азиатски производители и даже за подценени браншове като енергетика и опазване на здравето.И тук идва основното: постмодерният пазар е пазар на дейното ръководство. Не става дума единствено за избор на бранш, а за избор на съответни компании. Например:В Европа: Siemens, Schneider Electric и SAP – компании, които влагат в цифровизация и AI интеграция в промишлеността.В Азия: Toyota и TSMC, които комбинират обичайни преимущества с нови технологии.В Съединени американски щати: „ втория ешелон “ на AI – компании, които не са в Magnificent 7, само че ще бъдат снабдители и интегратори.Глобализацията в противоположен ход също отваря нова карта за вложителите. Регионализацията значи, че локалните първенци – компании, които преобладават в личните си пазари и се приспособяват към нови регулации – ще имат преимущество. В този смисъл Европа и разрастващите се пазари могат да изненадат прелестно, до момента в който Съединени американски щати остават съсредоточени към шепа мегакап колоси.Интересен подробност е и демографията. Застаряващото население в Япония и Европа ще натисне маржовете и растежа, само че в същото време ще усили потребността от здравни технологии, фармацевтика и финансови услуги за пенсионери. Това е още една ниша за „ постмодерните спечелили “.Като цяло, Goldman обрисува бъдеще, в което показателите ще дават по-ниски годишни доходности от предходните суперцикли, само че самостоятелните акции ще оферират късмет за изпреварване. С други думи: ерата на пасивното вложение като „ сигурен печеливш “ е зад тила ни. Пред нас стои свят, в който ще би трябвало да се върнем към изкуството на вложението – разбор на доклади, схващане на тактики, оценка на мениджмънт и позициониране в бранша.Или казано по човешки: в случай че модернизмът беше „ просто купи показател и спи умерено “, то постмодернизмът е „ работи, чети и избирай деликатно “. А за тези, които умеят да мислят контраинтуитивно и да поемат рационален риск – това може да се окаже най-вълнуващата епоха до момента.*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Източник: infostock.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР