Уникална находка, свързана с евреите, откриха на Трапезица
На неповторими находки са попаднали трите археологическите екипа при изследването на крепостта Трапезица във Велико Търново през последния сезон. За работата им бяха обезпечени по 20 000 лв. от Министерството на културата, оповестява „ Труд “.
Доц. Мирко Робов е разкрил голяма постройка от юг, която се оказала долепена до епископията. Тя е с внушителните външни размери от над 14 м ширина и над 22 м дължина.
„ Постройката се състои от две елементи. Източната е от хоросанов строеж и абсида. На нея попаднах още през 2014 година като тогава смятахме, че е новооткрита черква. Ориентирана е изток-запад. Оказа се обаче, че е измазана с хоросан, само че е без фрески.
Стигнах до извода, че не е черква. Видни са паметното и публично предопределение на постройката. Стълбището води на юг и демонстрира, че е работила като независим обект. е Вътре е била застлана с каменни плочи и е имала еднокрила врата “, изяснява доцент Мирко Робов.
Интересното е, че вътрешността на постройката от 267 кв. м е с шестоъгълна форма. В структурата и е имало варовикови колони, които свидетелстват за представителния и темперамент.
Според главната догадка на учения, постройката е обвързвана с еврейския етнос през 30-40-те години на 14 век. Тепърва ще се открива дали е работила като синагога или е имала друго предопределение, обвързвано с еврейската колония, населявала региона към хълма Трапезица.
Освен това при разкопките са открити и над 300 монети, апликация с двойна котва и позлата като декорация на колан, богато орнаментиран обков с позлата на дребна икона, както и предмети от бита, стоманени кръстове.
Археологът доцент Деян Рабовянов пък посочи, че към този момент е разкрита и не дребна част от градската агломерация на Трапезица. Той и екипът му са допроучили черква № 22, чиито некропол към нея е бил компактно употребен със следи от препогребвания.
Открити са общо над 140 гроба, като единствено тази година са излезли още над 70 гроба с нищожен инвентар, само че и златошита сърма в облеклото.
„ Успяхме да разкрием две основни улици на средновековния град с кръстовище насочено север-юг. Малък площад с плочникова настилка е бил главен възел от градската улична мрежа. Улиците са били необятни към 3-3,5 метра и по протежението им са били ситуирани представителни здания “, посочи доцент Рабовянов.
Проучвателят е попаднал и на над 500 находки, като измежду тях има към 400 златни и сребърни монети, импортни артикули, фрагменти от съд от китайски порцелан. Открити са белези на занаятчийско ювелирно произвеждане.
Проф. Константин Тотев пък е траял изследването на северната крепостна стена. Разкрита е кула с размери 7 м/ 4 м. Над нея има постройка, която евентуално е служела като стълба към кулата. Разкрити са още 40 м нова крепостна стена и са извадени над 200 находки.
Арх. Пламен Цанев пък разяснява, че към този момент е изследван цялостен квартал на хълма Трапезица, който демонстрира по какъв начин е изглеждал средновековния град, само че нито един камък не е консервиран.
„ Ако не се подхващат незабавни ограничения за реституция и консервация, разкритите остатъци ще се разрушат и заличат. За тези действия са нужни по 1,5 млн. лв. годишно “, акцентира арх. Цанев.
Доц. Мирко Робов е разкрил голяма постройка от юг, която се оказала долепена до епископията. Тя е с внушителните външни размери от над 14 м ширина и над 22 м дължина.
„ Постройката се състои от две елементи. Източната е от хоросанов строеж и абсида. На нея попаднах още през 2014 година като тогава смятахме, че е новооткрита черква. Ориентирана е изток-запад. Оказа се обаче, че е измазана с хоросан, само че е без фрески.
Стигнах до извода, че не е черква. Видни са паметното и публично предопределение на постройката. Стълбището води на юг и демонстрира, че е работила като независим обект. е Вътре е била застлана с каменни плочи и е имала еднокрила врата “, изяснява доцент Мирко Робов.
Интересното е, че вътрешността на постройката от 267 кв. м е с шестоъгълна форма. В структурата и е имало варовикови колони, които свидетелстват за представителния и темперамент.
Според главната догадка на учения, постройката е обвързвана с еврейския етнос през 30-40-те години на 14 век. Тепърва ще се открива дали е работила като синагога или е имала друго предопределение, обвързвано с еврейската колония, населявала региона към хълма Трапезица.
Освен това при разкопките са открити и над 300 монети, апликация с двойна котва и позлата като декорация на колан, богато орнаментиран обков с позлата на дребна икона, както и предмети от бита, стоманени кръстове.
Археологът доцент Деян Рабовянов пък посочи, че към този момент е разкрита и не дребна част от градската агломерация на Трапезица. Той и екипът му са допроучили черква № 22, чиито некропол към нея е бил компактно употребен със следи от препогребвания.
Открити са общо над 140 гроба, като единствено тази година са излезли още над 70 гроба с нищожен инвентар, само че и златошита сърма в облеклото.
„ Успяхме да разкрием две основни улици на средновековния град с кръстовище насочено север-юг. Малък площад с плочникова настилка е бил главен възел от градската улична мрежа. Улиците са били необятни към 3-3,5 метра и по протежението им са били ситуирани представителни здания “, посочи доцент Рабовянов.
Проучвателят е попаднал и на над 500 находки, като измежду тях има към 400 златни и сребърни монети, импортни артикули, фрагменти от съд от китайски порцелан. Открити са белези на занаятчийско ювелирно произвеждане.
Проф. Константин Тотев пък е траял изследването на северната крепостна стена. Разкрита е кула с размери 7 м/ 4 м. Над нея има постройка, която евентуално е служела като стълба към кулата. Разкрити са още 40 м нова крепостна стена и са извадени над 200 находки.
Арх. Пламен Цанев пък разяснява, че към този момент е изследван цялостен квартал на хълма Трапезица, който демонстрира по какъв начин е изглеждал средновековния град, само че нито един камък не е консервиран.
„ Ако не се подхващат незабавни ограничения за реституция и консервация, разкритите остатъци ще се разрушат и заличат. За тези действия са нужни по 1,5 млн. лв. годишно “, акцентира арх. Цанев.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ