На умните животът като цяло е по-сложен – дали защото

На умните животът като цяло е по-сложен – дали тъй като те самите си го вършат подобен, или тъй като виждат и схващат повече от останалите, над този въпрос разсъждават философите.

Любовта е най-необикновеното, многообразно и надълбоко възприятие, което мъчно може да бъде обяснено. Дори когато става дума за личните ни усеща.

„ Който натрупа мъдрост, натрупа тъга “, гласи известна сентенция. Това се отнася и за любовта.

Умните хора знаят повече. Те мислят и проучват. Разсъждават, подозират, преценят разновидностите и гледат в вероятност.

Всички тези качества, които другояче са позитивни, в тази ситуация може да се окажат спънка по пътя към щастието.

Умните доста по-трудно си разрешават да дадат път на възприятията си и да загърбят разсъдъка. За тях нещата са повече рационални и по-малко прочувствени.

Не е за подценяване и фактът, че интелигентните хора доста по-трудно позволяват някого до себе си и надлежно мъчно разкриват себе си пред другите.

Умните хора си вадят поучения, заключения и внимават повече, в случай че са били засегнати. Това обаче може да се окаже следващият капан. Понякога любовта не изисква нито мисъл, нито размишление, а просто отдаване със сърце и душа без капка подозрение. Затова не трябва да се вглеждаме непрекъснато в предишното и да проучваме всичко, което ни се случва.

Интелигентните хора не могат да създадат това.

Те биха предпочели да бъдат сами, в сравнение с несигурни в нечия компания. Те познават себе си и се усещат добре в личната си компания. Нямат потребност безусловно от някой различен, с цел да са щастливи.

Умните хора се разкриват мъчно, влюбват се мъчно, само че когато това се случи, подаряват сърцето си без излишък и чакат същото от индивида до себе си.