На улица Възрожденска“ 65 в София от близо месец лежи

На улица „ Възрожденска “ 65 в София от близо месец лежи един воин. Не от тези, дето режат ленти, а от тези, които безмълвно търпят – пътен знак, паднал в борбата с времето, евентуално автомобил или просто немарливост.

Там е – самоуверено опрян в паветата, имобилен, непреклонен, само че все по този начин на пост. И въпреки към този момент да не сочи накъде да вървим, алегорично продължава да демонстрира пътя – към административната незаинтересованост.

Минават хора, коли, общински чиновници, кучета, снабдители, а героят си лежи. Никой не го вижда. Или, по-точно – всички го виждат, само че никой не го вижда. Това е разликата сред „ взор “ и „ внимание “, сред „ работим по въпроса “ и „ ще го оправим “.

Може би знакът е попаднал в зоната на невидимостта – оня успореден свят, където потъват сигналите на жителите, ремонтите „ по проект “ и отговорността на институциите.

Да оцелееш месец, лежащ на тротоара в София, е достижение. Възможно е скоро някой да го разгласи за част от градския фолклор:

„ Тук почива знакът, който чакаше общината. “

Иронията е, че знакът не просто е паднал – той е алегорично свален. Защото, когато градът се ръководи на правилото „ ще го забележим другата седмица “, даже един елементарен знак се трансформира в монумент на бездействието.

Предлагаме на Столична община да включи този легнал знак в формалния маршрут на „ скритите съкровища на София “:

Първа спирка – „ Паметникът на административната инерция “.

Втора – „ Тротоарът на безконечната вяра “.

Финал – „ Бюрократичен кръгообразен маршрут без излаз “.