На турската граница край Пазаркуле ситуацията е хаотична: студ, сълзотворен

На турската граница край Пазаркуле обстановката е безредна: мраз, сълзотворен газ, ревящи бебета, беззащитност, апетит. Хиляди се пробват да открият междина в границата. Ето какво видя кореспондент на Дъждовни води:

„ Много е сложен животът в Турция. Отворят ли един път вратите, незабавно поемам към Германия ", изяснява 18-годишният афганистанец Мухамед. Целият му багаж се състои от дребна чанта и една торбичка. В чантата има малко облекла и нещо дребно за ястие, едвам изкара пътя до Гърция. Мухамед няма визия какво го чака: какъв брой мъчно ще е пътуването, какъв брой дни ще чака край границата… Той нищо не знае.

Срещнах го напълно инцидентно в Истанбул - на една улица, на която се бяха събрали стотици мигранти от Афганистан и Пакистан. Успях да открия един-единствен сирийски емигрант. Самият Мухамед към момента се колебае дали да потегля, тъй като е чул изказването на Ердоган, че бежанците ще бъдат употребявани като средство за изнудване.

По 22 евро на човек

„ Хайде за Одрин, за Одрин! " - крещят водачите на преминаващите бусове, рейсове и таксита. От тази спонтанна автогара стотици поемат на 220-километрово странствуване към Одрин, в граничния триъгълник сред Турция, Гърция и България.

Мухамед договаря с един водач, който желае по 22 евро на човек. Афганистанецът и неговите петима сънародници нямат толкоз пари. „ Къде е фамилията ти? " – запитвам го. Той ми изяснява, че били някъде в Анадола, където съвсем умирали от апетит. Самият Мухамед работи каквото му падне. „ Плащат ни постоянно по-малко от обещаното, а от време на време ни изхвърлят, без въобще да ни платят ", оплаква се той.

В последна сметка водачът склонява да ги откара за по 16 евро на човек. „ Ще ви оставя покрай границата. Ако инцидентно ни спипат граничарите - не се познаваме. Иначе ще си имам кахъри ", предизвестява ги той.

Германската фантазия

„ Германската фантазия " на Мухамед и неговите другари стартира в… една немска кола. И аз тръгвам след сивия лекотоварен Фолксваген. След към 50-ина километра Мухамед ми звъни по телефона: „ Шофьорът нещо се изнерви, брат. Да си уговорим среща в Одрин, тъй като той сподели, че ще ни изхвърли, в случай че продължаваш да ни следиш. "

Мигранти минават през Марица с гумени лодки

През цялото ни пътешестване срещаме десетки коли, препълнени с мигранти. Има много деца и майки с бебенца в ръце. Няколко километра преди Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Пазаркуле " минавам през надзорен пост. Наобикалят ме десетина жандармеристи. „ По каква работа? " - пита с изострен звук единият. „ Журналист съм ", давам отговор и му депозирам интернационалната си журналистическа си карта. „ Тука ли е издадена? " - продължава да ме разпитва той. „ Тука ", изяснявам, а това очевидно му харесва. „ Хайде, пътувай " - подвиква ми той.

На самата граница се натъквам на доста мигранти - над хиляда евентуално. Не виждам нито полиция, нито жандармерия. Хората са насядали в хаос на голата земя, някой палят клони, с цел да се топлят. От лютивия дим ми потичат сълзи. Някои от мигрантите са съумели да се прекачат през оградата и да обхванат в полосата сред Турция и Гърция. На стотина метра обаче към този момент ги чакат гръцките служители на реда. Щом някой доближи прекомерно близо, те пускат сълзотворен газ. Острата миризма на сълзотворния газ се прибавя към лютивия дим от горящите влажни съчки.

Студ, апетит, беззащитност

Такова е всекидневието на границата: горящи съчки, сълзотворен газ, дъжд, мраз, ревящи бебета в скута на майките си, умоляващи погледи, беззащитност, апетит, опити да се открие някаква междина в границата.
Редакцията предлага
А през нощта срещам двама мъже. Възраст – 55-60 години. Говорят като истанбулчани, облеклата им не са толкоз окаляни. Единият ме пита знам ли къде ще отворят границата. „ Няма да я отворят ", давам отговор му. На собствен ред ги запитвам от кое място са. Отговорите им са неразбираеми и спорни. Оставам с усещането, че са турци, които се пробват да се смесят с мигрантите. Разговарят между тях дали не е по-лесно границата да се премине с лодка.

На другата заран отново съм на границата, когато телефонът ми зазвънява още в тъмни зори. Мухамед е. Разказва ми, че си купили гумена лодка за 800 турски лири. С приятелите си чакали подобаващ миг, с цел да прекосят граничната река Марица. Пита ме желая ли да ходя с тях, след което ми изпраща координатите. Малко по-късно ги сварвам край една горичка до брега на Марица. На 40-50 метра през реката насреща дебнат гръцките граничари.

Мухамед гълтам едно геврече със сусам, след което си пали цигара. Опитвам се да му направя фотография, само че той избухва. „ Какво правиш бе, брат!? Не желая да ме снимаш. Ако майка ми ме види, доста ще се разстрои. Пък и въобще не знае, че пуша. " На отсамния бряг децата си играят край гумените лодки. На оттатъшния бряг чакат гръцките служители на реда, въоръжени с автомати. Мухамед и неговите другари търсят в телефоните си някакъв по-подходящ обходен маршрут през реката. Мухамед споделя на своите приятели, че към този момент стотина души са минали през нея. Граничарите обаче върнали доста повече назад в Турция.

„ Ние желаеме с амо един по-друг живот "

Оставям ги край реката и се връщам на Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Пазаркуле ", където мигрантите към този момент са към 3000. На самия граничен пункт се натрупат хора от най-различни националности: африканци, иранци, пакистанци, палестинци. Най-многобройни обаче са афганистанците. Броят на сирийските бежански е пренебрежимо дребен. А напрежението сред мигрантите и гръцката полиция оттатък бариерите непрестанно нараства. Колкото повече набъбва тълпата откъм турската страна, толкоз повече сълзотворен газ пускат насреща. Току до мен петима души са тежко ранени, в това число едно дете. Мигрантите реагират яростно, някои от тях стартират да хвърлят камъни по гръцките граничари.

Пазаркуле от ден на ден замязва на бойно поле. В целия този безпорядък на очи се набива наедрял млад мъж, който свободно приказва турски, британски и фарси. Той подвига ръце над главата си и насочва зов на тези три езика: „ Писна ни от войни. Не хвърляйте повече камъни. Просто седнете. Ние желаеме единствено един по-друг живот. "



Вижте и това видео на Дъждовни води:
" България ми даде късмет да работя, да имам живот и бъдеще "