Кодзиас: Гърция ще увеличи частично териториалните си води до 12 морски мили
На церемонията по предаване на поста министър на външните работи, досегашният министър Никос Кодзиас разгласи авансово, че Гърция е решила да разшири териториалните си води по част от крайбрежието си от 6 на 12 морски благи, оповестява " Катимерини ".
Кодзиас съобщи, че става въпрос за " значително политическо уголемение на суверенитета на страната за първи път, откогато взехме Додеканезите " (през 1947 година от Италия - б.ред.). Той посочи, че съответните президентски укази към този момент са подготвени.
Кодзиас разгласи разширението на териториалните води от Диапонтийските острови (в северната част на Йонийски море) до остров Антикитира (южно от Пелопонес), т.е. по западното крайбрежие на Гърция. На идващ стадий ще продължи разширението на териториалните води и от Антикитира към Крит, предава Българска телеграфна агенция.
В коментар " Катимерини " показва, че това решение е смяна в политиката на Гърция през последните 80 години. Шестте морски благи са избрани през 1936 година и оттогава тече непрекъсната полемика дали Гърция би трябвало да разшири териториалните си води до 12 морски благи, както е несъмнено от нормалното право и от конвенцията на Организация на обединените нации по въпросите на морското право. От 1996 година въпросът е един от проблемите в гръцко-турските връзки, откакто турският парламент упълномощи държавното управление да разгласи война на Гърция при положение на разширение на териториалните й води.
От тогава до момента преобладаващото мнение в Гърция беше, че страната или ще разшири териториалните си води във всички морета, които я обкръжават (Йонийско, Средиземно и противоречивото с Турция Егейско), или въобще няма да ги уголемява. Мнението на Кодзиас и на наследника му във външното министерство Ципрас е, че позицията " всичко или нищо " е опрощение за бездействието във външната политика.
Според критиците на частичното разширение на териториалните води обаче то ще даде на Турция причини в интерес на позицията, че Егейско море съставлява необикновен случай, който не може да бъде позволен посредством наредбите на интернационалното морско право.
Изданието слага въпроса и дали разширението на териториалните води в Йонийско море има отношение към договарянията, които се водят сред Гърция и Албания за установяване на изключителната икономическа зона на всяка от двете страни, като в този случай " Катимерини " планува съществени спънки за процедурата, като се има поради, че към момента няма съглашение сред Атина и Тирана.
Кодзиас съобщи, че става въпрос за " значително политическо уголемение на суверенитета на страната за първи път, откогато взехме Додеканезите " (през 1947 година от Италия - б.ред.). Той посочи, че съответните президентски укази към този момент са подготвени.
Кодзиас разгласи разширението на териториалните води от Диапонтийските острови (в северната част на Йонийски море) до остров Антикитира (южно от Пелопонес), т.е. по западното крайбрежие на Гърция. На идващ стадий ще продължи разширението на териториалните води и от Антикитира към Крит, предава Българска телеграфна агенция.
В коментар " Катимерини " показва, че това решение е смяна в политиката на Гърция през последните 80 години. Шестте морски благи са избрани през 1936 година и оттогава тече непрекъсната полемика дали Гърция би трябвало да разшири териториалните си води до 12 морски благи, както е несъмнено от нормалното право и от конвенцията на Организация на обединените нации по въпросите на морското право. От 1996 година въпросът е един от проблемите в гръцко-турските връзки, откакто турският парламент упълномощи държавното управление да разгласи война на Гърция при положение на разширение на териториалните й води.
От тогава до момента преобладаващото мнение в Гърция беше, че страната или ще разшири териториалните си води във всички морета, които я обкръжават (Йонийско, Средиземно и противоречивото с Турция Егейско), или въобще няма да ги уголемява. Мнението на Кодзиас и на наследника му във външното министерство Ципрас е, че позицията " всичко или нищо " е опрощение за бездействието във външната политика.
Според критиците на частичното разширение на териториалните води обаче то ще даде на Турция причини в интерес на позицията, че Егейско море съставлява необикновен случай, който не може да бъде позволен посредством наредбите на интернационалното морско право.
Изданието слага въпроса и дали разширението на териториалните води в Йонийско море има отношение към договарянията, които се водят сред Гърция и Албания за установяване на изключителната икономическа зона на всяка от двете страни, като в този случай " Катимерини " планува съществени спънки за процедурата, като се има поради, че към момента няма съглашение сред Атина и Тирана.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ