На три падания този месец не вярвам, пък вие ми

На три рухвания този месец нямам доверие, пък вие ми говорете каквото си желаете! Първото е рухването на Стефка Костадинова от БОК - тя си потегля, съдът не я пуска, спортът не я желае, в последна сметка се оказва, че просто сменяла ведомостите за заплати, под които се подписва. Другите две рухвания са на Око-Флекс. Ябълката на раздора сред Ботев и Левски тази зима се пльосна два пъти в пеналтите на противника - един път номерът му мина, другия път даде заето.

 

Окото изпроси дузпа против Локо Пд и " сините " завоюваха с 1:0 в последната минута. Същата обстановка, като, забележете, нямаше игра с топка и на двамата бранители, само че против Лудогорец се оказа постоянна и няма нарушаване. В това се пробва да ни убеди един някогашен рефер, който ни и облъчва от екрана в студиата на компанията, притежаваща телевизионните права. Абе, няма ли някой, който да го смъкна от екран! Двуличието и подлизурството на някогашни и сегашни рефери са последните неща, от които се нуждае изтерзаният български фен.



Първи закон на гравитацията - колкото и високо да летиш, постоянно падаш на скочището

Като ви споделям, че съдиите би трябвало да бъдат глобявани и наказвани, вие - не! Вярно, че са експерти. Те и футболистите са експерти, пък отнасят по 2-3 бона за прегрешенията си, като, забележете, дисципът на БФС ги глобява и със суми, изчислени до цент. Мен в случай че питате, би трябвало да има ефикасни присъди за реферите, нещо като отнемането на книжката на пийнал водач.



Като споделих пийнал водач, ето ви еди образец за пийнал рефер, управлявал мач от Бундеслигата. Няма подбив!

На 8 ноември 1975 година се играе мач от Бундеслигата сред Вердер и Хановер 96. Двубоят влиза в историята не със случилото се на терена, а с един човек - съдията Волф-Дитер Аленфелдер.

Зрителите на трибуните съвсем незабавно виждат, че нещо не е наред с Аленфелдер - той едвам се движи по терена, свири в изцяло безобидни обстановки и в 32-рата минута на първото полувреме изпраща и двата тима на отмора.

Естествено, играчите стартират да се оплакват на съдията, че решението му е, меко казано, преждевременно, само че Волф-Дитер отхвърля да ги слуша и трансформира решението си едвам след неодобрителната реакция на неговия помощник, който удостоверява подозренията на играчите.

Въпреки това той не може да играе 45-те минути на първото полувреме: Аленфелдер го довършва в... 43-тата минута.

С огромни компликации, към момента препъвайки се и правейки други шантави неща, съдията свири мача до края. За благополучие, той приключи наедно 0:0 и нито един тим не показва намерено недоволства по отношение на качеството на съдийството.

След мача дежурният пратеник на мача влиза в съдийската стая, искайки да разбере какво е правил Волф-Дитер, преди да излезе на терена. Волф-Дитер не отхвърля подозренията, заявявайки: „ Пиян съм! Да, пийнал съм! “.



Когато делегатът го попитал за какво го е направил, съдията произнася мощна фраза, която би трябвало да се трансформира в девиз на дебелаците със свирка на всички места по света: „ Ние сме мъже, не пием лимонада! “.

Играчите осъзнали положението на Аленфелдер безусловно в първите минути на мача, защото - за разлика от феновете - те можели да усетят миризмата на алкохол, носеща се по терена от Волф-Дитер. Оказва се, че Аленфелдер е обядвал щедро преди мача, и „ с цел да си разпали апетита “, е изпил няколко шота шнапс, измити с няколко чаши бира. Той обаче е надценил силите си и не е съумял да се овладее до началото на мача.

Германският футболен съюз краткотрайно отстранява Волф-Дитер от съдийство. Изкусителният паралел с беларуския арбитър Шмолик, който също бе влезнал в мач под въздействие на алкохол преди години, обаче свършва дотук: Аленфелдер скоро се връща на работа и през 1984 година даже е приет за най-хубавия арбитър на Германия. Тази история се вписва толкоз надълбоко във фолклора на жителите на Бремен, че напитка, приготвена от бира и шнапс, е наречена „ Аленфелдер “ - в чест на Волф-Дитер.

Както може би се чака, Волф-Дитер е живописен персонаж. Той вярвал, че функционалностите на футболния арбитър надалеч надвишават елементарното присъждане на нарушавания и разпределяне на картони.

Според него съдията би трябвало да се усеща като значим участник в мача, еднакъв по статус на играчите и треньорите.

Като последна записка ще прибавя няколко къси анекдота към тази обява за този добродушен немец.

Когато в изявление го попитали дали някой в миналото се е опитвал да го подкупи, Аленфелдер дал отговор в типичния си жанр: „ Знаете ли, в никакъв случай не са ми предложили задоволително пари, с цел да напусна работата си и да отида на Карибите. И няма да се мацам за дреболия - бирата е евтина в Германия, по този начин или другояче “.  

Когато Германският футболен съюз въвел строги проби за тичане за съдиите, Аленфелдер измърморил: „ Аз съм арбитър, а не хрътка. Ако топката лети по-бързо от мен, това е проблем на физиката, а не на тренировките ми “.

По време на един мач именитият халф на Байерн Паул Брайтнер извикал на Аленфелдер: „ Свириш като гъз! “. Аленфелдер, без да се замисля, незабавно дал отговор: „ И ти играеш като гъз! “.

През 1988 година след прощалния му мач публицисти попитали Волф-Дитер какво ще му липсва най-вече, на което съдията дал отговор: „ Да бъда недодялан с милионери по къси панталони постоянно когато е допустимо безнаказано “.

А в този момент ми разправяйте алабализми, че ВАР би трябвало да има. Повечко подпийнали рефери правят същата дисхармония, пък и е по-евтино!