Императорът-социалист Луи Наполеон
На този император се подигравали всички.
Виктор Юго го наричал подло дребосъче, дребосък, чакал, безличие. Филолозите до ден-днешен учат текстовете на писателя за Луи Наполеон – в тях се съдържат доста характерни френски хули.
За разлика от Юго икономистите означават, че 20-те години на неговото ръководство били най-успешният стопански интервал в историята на Франция.
Луи Наполеон е роден през 1808 година Той е наследник на Луи – по-малкия брат на Наполеон Бонапарт, и Хортензия Богарне – щерка на императрица Жозефин от първия й брак.
Израснал в емиграция. Цялото детство на Луи Наполеон минало под знака на поклонението му пред неговия популярен чичо. Завършил военна академия в Швейцария. В емиграция той разработвал проекти за държавен прелом, само че поради тях два пъти влезнал в пандиза. Първият път го заточили в Америка, а втория път избягал от пандиза, преоблечен като служащ и носейки дъска на рамо.
В свободното си от преврати време Наполеон живял изначало в Швейцария, а по-късно в Лондон, където гъмжало от всевъзможни емигранти. Бъдещият император ставал в 6.00 ч. сутринта и, като се изключи времето за утринната конна езда и светските вечери, непрекъснато четял политическа и икономическа литература.
През 1848 година елитът на основаната неотдавна Френска република бил изцяло шокиран. Когато се оповестило всеобщо изборно право, всички очаквали, че на президентските избори французите ще гласоподават за някой от тези, които обезпечили това право: Алфонс дьо Ламартин – свободомислещ стихотворец, горделивост на Франция, Александър Ролен – публицист и социалист, другар на народа, или Луи Кавеняк – военачалник, който с твърда ръка пресякъл хаоса в страната.
Въпреки това, всички те, взети дружно, не получили и половината от гласовете, дадени за човек, който нищо не бил направил за демокрацията. Но този човек се казвал Луи Наполеон – племенник на великия император, единствено споменът за който привлякъл благосклонностите на тълпата, пардон, на гласоподавателите.
Демократите основали република – а той възраждал героичната империя. Те апелирали към разсъдъка, а Луи Наполеон призовавал страстите. Те предложили хрумвания – а той пораждал благосклонности. И спечелил изборите.
Хората нямали потребност от политически стратегии. „ Името на Наполеон единствено по себе си е стратегия – декларирал Луи Наполеон. – То значи ред, власт, вяра и разцвет вътре в страната, както и поддържане на достойнството на нацията в интернационалните каузи “.
Хората считали, че един властнически водач, изначало определен за президент на Втората република, след което се оповестил за император, познава техните очаквания и желания и затова ще донесе благополучие и триумф на народа – който народ изобщо не разбирал за какво би трябвало да се труди, с цел да печелят наглите банкери. Тази ера е доста добре разказана от Балзак, в чиито романи, както знаем, основен воин са парите.
Част от френския хайлайф в началото считал, че ще ръководи страната из-зад гърба на Луи Наполеон. Но когато взел властта в личните си ръце, Луи Наполеон нямал планове да я споделя с никого.
Наполеон I употребявал властническата власт не доста рационално: откакто подсигурил непоклатимост, той хвърлил всичките си сили във войни, които подкопали материалното богатство на Франция.
Интересното е, че превратът от 2 декември 1851 година, след който президентън Луи Наполеон станал император под името Наполеон ІІІ, бил общопризнат като „ цялостен успех на социализма “. Да, колкото и необичайно да било, новият император в действителност се считал за социалист!
По негово време страната за пръв път провела системите за обществено обезпечаване. Именно при император Луи Наполеон се появили първите във Франция системи за пенсионно и здравно обезпечаване. Точно през годините на неговата Втора империя се формирала цялата железопътна мрежа на Франция. Темпът на напредък на стопанската система се ускорил. Постепенно се подобрявало ситуацията на всички пластове от популацията. Хората стартират да се хранят по-добре. Консумацията на месо се нараснала 2 пъти.
Но през 1860-те години Луи Наполеон се опитал да сложи на трона на Мексико своето протеже император Максимилиан. Експедицията приключила с крах, мексиканците разстреляли Максимилиан. Армията била изцяло изтощена на фона на внезапното усилване на обединената към този момент Германия.
През 1866 година държавното управление се принудило да удвои разноските си за защита. Военните разноски и обслужването на основания от тях дълг съставили половината от бюджета на страната. Финансите се сринали. В последна сметка Луи Наполеон изгубил своята империя по същата причина, както и великият му предходник – милитаризацията на страната изяла плодовете на икономическия триумф.
В хода на френско-пруската война от 1870-1871 година империята паднала. След като избягал от Франция, императорът с императрицата и с принц Наполеон живял в Лондон.
Луи Наполеон умрял през 1873 година след интервенция на бъбреците. Принцът останал самичък с майка си.
Когато британците почнали нова военна интервенция в Южна Африка, Наполеон-младши отишъл да се бие. Веднъж дребният отряд, в които влизал принцът, бил обграден от многочислени зулуси. Принц Наполеон желал да скочи в седлото в придвижване, както нееднократно правел преди. Но този път стремето се счупило и той паднал на земята. Изправил се с изпитание, стрелял няколко пъти и умъртвил двама-трима диваци. Когато на идващия ден намерили тялото му, върху него имало 18 рани от копия.
