На този ден, в който православната църква почита св.мчца царица

На този ден, в който православната черква уважава св.мчца кралица Александра, имената Александър и Александра имат за първи път в годината имен ден (вторият е на 30 август, а третият на 23 ноември).

Света Александра била брачна половинка на император Диоклециан и изповядвала езическите ритуали. Тя станала очевидец по какъв начин измъчвали Свети Георги, а той останал с несломена религия. Видяла по какъв начин Господ изцерявал неговите рани и той още веднъж бил незасегнат.

Свети Георги не изпитвал никакъв боязън и намерено казвал на своите мъчители, че е християнин и има вяра в Христа. Света Александра видяла и по какъв начин мечът умъртвил младия самоуверен войник Свети Георги. Тя станала християнка. 

За Света Александра се заговорило още веднъж, откакто след няколко века в гръцки манастир разкрили нейното житие, дружно с канон в нейна чест.

На 23 април имен ден честват всички, които носят името Александър, Александра, Александрина, Александрия, Алекси, Алеко, Сашо.

Александра е едно от имената на гръцката богиня Хера. 

Вижте и още няколко любопитни обстоятелството за дамите, носещи името Александра:

1. Името Александра е гръцко и значи настойничка на войните.

2. Енергията, което носи, е на мощна воля, автономия и целенасоченост.

3. Смята се, че дамите с това име са склонни към надменност и настъпателност. 

4. При тях е доста значимо въздействието на родителите са създаване на характера им.

5. Те имат изключителна мощ и неповторим сексапил.

6. Най-добра кариера градят в областта на стопанската система.

На Светлата сряда (Празна сряда) от Светлата седмица се извършват два обичая, които се вършат за дъжд, изобилие, предотвратяване от градушка, бродници и неприятни заболявания. 

Често през тази седмица стопанките наново боядисвали яйца, които раздавали за душите на умряли близки. Това е по този начин, тъй като съгласно антично вярване, раздаването на алените яйца предпазвало душите на мъртвите от превъплъщаване.

На този ден измежду рупците в Странджа се извършва обичаят Мара Лишанка, а в Дупнишко — обичаят Ладино хоро. В играта Ладино хоро девойките се налавят в кръг, а две от тях държат забрадка над веригата. На три пъти те разсичат хорото и всяка мома се провира през арката от кърпи. Наоколо другите пеят ария, която е адресирана към последната мома в редицата и в нея предсказват за какъв момък ще се омъжи тя - за коняр, за пастир, за пастир. 

При обичая Мара Лишанка се взимат от три млади булки по един чехъл с друг цвят и се напъхват един в различен. Така се оформя кукла, наречена Мара Лишанка, забражда се и се накичва като младоженка със сребърни невестински украшения - титрици. След това се избира мома, която би трябвало да е лазарувала и да има живи родители. С обредни песни момите отиват в средата на селото и се разделят в две редици, хванати за ръце. Две по две девойките стартират разговор с Мара Лишанка - с момата, която носи куклата, и пеят ария. Мара Лишанка им дава отговор и разговорът продължава, като си предават куклата една на друга. После момите, съпроводени от ергени и други дами и мъже от селото, отиват на реката, " окъпват " куклата, измиват си лицата и се връщат в селото. 

Обичаят се извършва за обезпечаване на дъжд и изобилие, с цел да се предпазят момите да не ги залюби дракон и с цел да раждат деца булките.