Будители във Фрог през 2019 г.
На този ден сме привикнали да изброяваме имената на знайни будители от предишното. Да се покланяме на възрожденците. Но будителите има и в забързаното ни всекидневие. Някои от тях бяха с вас във Фрог нюз. Ето част от споделеното с писателите Здравка Евтимова и Недялко Славов, с поетите Николай Милчев и Румен Леонидов.
Писателката Здравка Евтимова
* Вярвам, че днешните българи не желаят да бъдат стъпкани плебеи. Да, даваме мъчно извоюваните левчета децата ни да придобият познания. Нека дадем и сърцата си, с цел да спрем пътя на „ тарикатските оценки и дипломи “, тъй като те трансформират един мислещ човек с капацитет в клеветник, раболепен паж на мощните на деня. Като не има познания, никой не е в положение да мисли пълноценно - тогава какво му остава, с изключение на да доносничи и да облизва праха под обувките на тези горе, над него?
* Днес създателите, попадащи в образователните стратегии, са тези хора, които ще спасят младежта от продажността и раболепието, ще ги научат на храброст и висок естетически усет. Така и творбите им ще останат живи, до момента в който има българи. Техните думи ще са пътеката, по която нашия жанр ще върви, с цел да укрепне, да стане по-силен, по- убеден, с цел да бъде собственик на ориста и земята си.
* Трябва с делата си да потвърждаваме всеки ден, всеки час, че сме по-големи от страха. Хората от дълго време към този момент не имат вяра на дрънчащи заявки и лозунги. Малодушието е синоним на неначетеност. Малодушен е индивидът който не знае, който не може; на учебно заведение и в университета е пропилял единственото златно време, когато всеки час е опция да научиш нещо ново, да обогатиш визиите си за света. В България към този момент пристигна времето на същинските майстори. Аз зная, че има хора, които знаят и могат да свършат забележителни неща. Днес е техният късмет. Много внезапно забогатели видове, натъпкани с пачки до гръкляна, си отидоха от света, изпратени само от черното пренебрежение на тези, които са мачкали. Кой ще ги запомни? Има ли смисъл да пълним паметта си с кал? Сега е шансът да потвърдим, че не сме кал. Нека свършим нещо положително за Перник, за Луковит и Трън, за Панагюрище и Плевен, за София, за България. След години децата ще четат имената на някои от днешните млади в учебниците по родинознание още в началното учебно заведение. Сигурна съм, че тези хора живеят измежду нас, в нашия квартал, а може би в нашия блок.
Писателят Недялко Славов
* Четмото и писмото, знаците и литературата и в този момент ни придвижват, както семето дървото. В образованието към момента има една избавителна фигура – тази на българския преподавател. За българския народ вярата е жива, но не се ли събудим за самите себе си, изчезваме.
* Истината за всяко време е в настоящо време. Затова и пиша за времето, в което пребивавам. Сенките от бъдещето и предишното се пресичат в него. А сенките от на следващия ден са по значими от сенките от през вчерашния ден. Сенките от предишното са за политиците – да манипулират с тях. Сенките от бъдещето са за писателите – да предсказват с тях. Аз – за положително или неприятно – имам сетива за сенките от бъдещето. Уви, през днешния ден те са по страшни от сенките на предишното. Много, доста по страшни. И всичките са със силуети от патологичния свят на Оруел.
* Много надалеч отидохме в безумието. Отнеха ни човешката ни мярка, която ни даде Бог. Имам потребност от Бог в нещата. Комунизъм, фашизъм, тоталитаризъм, глобализъм, неолиберализъм. Всички тия безмозъчни мравуняци на 20 и 21 век са на атеизма.
* Вероятно може и да сме на 111 място по липса на независимост на словото, само че сигурно сме на последното място в света по съвест на словото.
Поетът Румен Леонидов
* Националното ни семе е дефинитивно и целокупно мухлясало, в случай че позволим Гешев да оглави прокуратурата. Той е Техен човек. Той приказва каквото му кажат. Няма даже подготовката, мозъка и цинизма на предходните. Този постен служител на реда не го бива и за квартален. Но той на следващия ден ще замита мазните следи на Цацаров, Борисов и оня, дето не му помня името...
* Господ се разкайва, тъй като тези, които избави той от потопа, не престават да живеят по метода, по който са живели до тогава. Не знам дали ще има нов потоп. Съчувствам на Бог за това, че е вложил толкоз сила, да направи дивите същества цивилизовани. Изпраща своя наследник на земята, който има качества на ангел и става жертва. Най-големият бунтовник, който прави гражданска война без кръв. Господ е най-хубавият демократ – той дава да приказваме каквото си желаеме, да вършим избори.
Само че ние от дълго време изпратихме Господ. Продължаваме да се кълнем в хора, които желаеме да са богове – Борисов, Путин...
Поетът Николай Милчев
* Училището не е дом и път. То е пътешестване и орис. Времето е окупирало всички. Всяка секунда окупира. Истините са доста, гледните точки са безкрайни. Поколенията бъркат непрестанно. Но те бъркат и основават живот. Това е безконечният морал. Това е животът. Другото е политика, тънки сметки и отцеругателство.....
* Бариери, баджове и документи вършат по този начин, че в учебно заведение да си тананикаме ”Тухла в стената” на Пинк Флойд. Преди време нарекох бюрокрацията в учебно заведение хартиена чума. Сега се допълням - с изключение на чума бюрокрацията има и доста други имена - хартиена верига, хартиен октопод, Еверест от формуляри, водопад от безсмислени документи и още доста синоними.
* Буквите си имат родители. И техните родители са светите братя Кирил и Методий. Тези букви си имат родственици – свети княз Борис Михаил, свети Наум, свети Климент, Сава, Ангеларий. Имат си и деца и внуци – Симеон Велики, Черноризец Храбър, Константин Преславски, Паисий, Ботев, Вазов, Яворов.
Тези букви са нашето семейство, нашият дом, нашите невидими къщи. С тях думите ни летят към облаците и космоса, вървят по дъното на реки и океани и най-много – влизат и гледат душите ни.
Тези букви благославят хляба ни, отпиват с нас от чашата с вино, греят с цветовете на всички цветя по ливади и гори. С какъв брой доста цветове светят нашите букви!.....
Писателката Здравка Евтимова
* Вярвам, че днешните българи не желаят да бъдат стъпкани плебеи. Да, даваме мъчно извоюваните левчета децата ни да придобият познания. Нека дадем и сърцата си, с цел да спрем пътя на „ тарикатските оценки и дипломи “, тъй като те трансформират един мислещ човек с капацитет в клеветник, раболепен паж на мощните на деня. Като не има познания, никой не е в положение да мисли пълноценно - тогава какво му остава, с изключение на да доносничи и да облизва праха под обувките на тези горе, над него?
* Днес създателите, попадащи в образователните стратегии, са тези хора, които ще спасят младежта от продажността и раболепието, ще ги научат на храброст и висок естетически усет. Така и творбите им ще останат живи, до момента в който има българи. Техните думи ще са пътеката, по която нашия жанр ще върви, с цел да укрепне, да стане по-силен, по- убеден, с цел да бъде собственик на ориста и земята си.
* Трябва с делата си да потвърждаваме всеки ден, всеки час, че сме по-големи от страха. Хората от дълго време към този момент не имат вяра на дрънчащи заявки и лозунги. Малодушието е синоним на неначетеност. Малодушен е индивидът който не знае, който не може; на учебно заведение и в университета е пропилял единственото златно време, когато всеки час е опция да научиш нещо ново, да обогатиш визиите си за света. В България към този момент пристигна времето на същинските майстори. Аз зная, че има хора, които знаят и могат да свършат забележителни неща. Днес е техният късмет. Много внезапно забогатели видове, натъпкани с пачки до гръкляна, си отидоха от света, изпратени само от черното пренебрежение на тези, които са мачкали. Кой ще ги запомни? Има ли смисъл да пълним паметта си с кал? Сега е шансът да потвърдим, че не сме кал. Нека свършим нещо положително за Перник, за Луковит и Трън, за Панагюрище и Плевен, за София, за България. След години децата ще четат имената на някои от днешните млади в учебниците по родинознание още в началното учебно заведение. Сигурна съм, че тези хора живеят измежду нас, в нашия квартал, а може би в нашия блок.
Писателят Недялко Славов
* Четмото и писмото, знаците и литературата и в този момент ни придвижват, както семето дървото. В образованието към момента има една избавителна фигура – тази на българския преподавател. За българския народ вярата е жива, но не се ли събудим за самите себе си, изчезваме.
* Истината за всяко време е в настоящо време. Затова и пиша за времето, в което пребивавам. Сенките от бъдещето и предишното се пресичат в него. А сенките от на следващия ден са по значими от сенките от през вчерашния ден. Сенките от предишното са за политиците – да манипулират с тях. Сенките от бъдещето са за писателите – да предсказват с тях. Аз – за положително или неприятно – имам сетива за сенките от бъдещето. Уви, през днешния ден те са по страшни от сенките на предишното. Много, доста по страшни. И всичките са със силуети от патологичния свят на Оруел.
* Много надалеч отидохме в безумието. Отнеха ни човешката ни мярка, която ни даде Бог. Имам потребност от Бог в нещата. Комунизъм, фашизъм, тоталитаризъм, глобализъм, неолиберализъм. Всички тия безмозъчни мравуняци на 20 и 21 век са на атеизма.
* Вероятно може и да сме на 111 място по липса на независимост на словото, само че сигурно сме на последното място в света по съвест на словото.
Поетът Румен Леонидов
* Националното ни семе е дефинитивно и целокупно мухлясало, в случай че позволим Гешев да оглави прокуратурата. Той е Техен човек. Той приказва каквото му кажат. Няма даже подготовката, мозъка и цинизма на предходните. Този постен служител на реда не го бива и за квартален. Но той на следващия ден ще замита мазните следи на Цацаров, Борисов и оня, дето не му помня името...
* Господ се разкайва, тъй като тези, които избави той от потопа, не престават да живеят по метода, по който са живели до тогава. Не знам дали ще има нов потоп. Съчувствам на Бог за това, че е вложил толкоз сила, да направи дивите същества цивилизовани. Изпраща своя наследник на земята, който има качества на ангел и става жертва. Най-големият бунтовник, който прави гражданска война без кръв. Господ е най-хубавият демократ – той дава да приказваме каквото си желаеме, да вършим избори.
Само че ние от дълго време изпратихме Господ. Продължаваме да се кълнем в хора, които желаеме да са богове – Борисов, Путин...
Поетът Николай Милчев
* Училището не е дом и път. То е пътешестване и орис. Времето е окупирало всички. Всяка секунда окупира. Истините са доста, гледните точки са безкрайни. Поколенията бъркат непрестанно. Но те бъркат и основават живот. Това е безконечният морал. Това е животът. Другото е политика, тънки сметки и отцеругателство.....
* Бариери, баджове и документи вършат по този начин, че в учебно заведение да си тананикаме ”Тухла в стената” на Пинк Флойд. Преди време нарекох бюрокрацията в учебно заведение хартиена чума. Сега се допълням - с изключение на чума бюрокрацията има и доста други имена - хартиена верига, хартиен октопод, Еверест от формуляри, водопад от безсмислени документи и още доста синоними.
* Буквите си имат родители. И техните родители са светите братя Кирил и Методий. Тези букви си имат родственици – свети княз Борис Михаил, свети Наум, свети Климент, Сава, Ангеларий. Имат си и деца и внуци – Симеон Велики, Черноризец Храбър, Константин Преславски, Паисий, Ботев, Вазов, Яворов.
Тези букви са нашето семейство, нашият дом, нашите невидими къщи. С тях думите ни летят към облаците и космоса, вървят по дъното на реки и океани и най-много – влизат и гледат душите ни.
Тези букви благославят хляба ни, отпиват с нас от чашата с вино, греят с цветовете на всички цветя по ливади и гори. С какъв брой доста цветове светят нашите букви!.....
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ