На този ден се прибират душите на всички покойници, които

На този ден се прибират душите на всички покойници, които са на независимост от Велики четвъртък
Днес Православната черква празнува Възнесение Господне, прочут в националната традиция като Спасовден. Празникът се отбелязва постоянно в четвъртък, тъкмо четиридесет дни след Великден.

Според християнските вярвания след възкресението си Исус Христос е останал на Земята, с цел да проповядва своето обучение и да беседва с учениците си, движейки се сред тях като богочовек. На четиридесетия ден в подножието на Елеонската планина до Йерусалим се е въздигнал в небесата.

С Христовото възнесение приключва актът на човешкото избавление и по тази причина денят се назовава Спасовден. В националния календар седемте четвъртъка след Великден се почитат срещу градушка, а последният от тях - Спасовден, е обвързван с култа към мъртвите.
Народни вярвания и обичаи
Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на независимост от Велики четвъртък. Според българските национални вярвания на четиридесетия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта против Спасовден росен, с който могат да се лекуват болните.

В навечерието на празника всички заболели и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади. Народните вярвания гласят още, че единствено в нощта против Спасовден може да се излекува неплодородие.
Именници и професионални празници
На Спасовденимен ден честват Спас, Спасена, Спасимир, Спасимира, Спасияна и Спаска. Денят е и професионален празник на хлебари и сладкари, както и на водачи, строители и хотелиери, които се поверяват на закрилата на Свети Спас.