На този ден през 1550 г. от Америка в Испания

На този ден през 1550 година от Америка в Испания е доставена първата партида шоколад.

Тази дата е определена от Европейския съюз за честване на неофициалния шоколадов празник. Ацтеките са първите хора в света, които вършат шоколад. Те го назовават храна на боговете.

Едно от догатките е, че наименованието "шоколад " произлиза от думата "chocolatl " на ацтекския език науатъл ( "xococ " - горчив и "atl " - вода или напитка).

Ацтеките свързват шоколада с Шочикетсал - богинята на фертилността у дамата. Маите също го свързват с плодородието. Мексикански лингвисти допускат, че испанците са изобретили думата, съчетавайки термина chocol и заменяйки думата haa (на езика на маите вода) с тази на езика на ацтеките atl. Все отново наподобява по-вероятно ацтеките сами да са измислили тази дума. От друга страна, думата xocoatl не се среща в ранния испански език. На езика на маите глаголът chokola'j, който значи да пием шоколад дружно също е предлаган като възможност за произхода на думата шоколад. В противоречиво проучване, други лингвисти означават, че истинското изписване е по-скоро chicolatl в сравнение с chocolatl, означаващо разрушена напитка.

Шоколадът е сладкарско произведение, създавано от ферментирали, изпечени и смлени семена от какаово дърво. Основните съставки на шоколада са какаовата маса (сухата част на какаовите семена) и какаовото масло (мазнините в семената). Натуралният шоколад се създава от тези две съставки, като се прибавя и подсладител, най-често захар. Допълнително в шоколада могат да се съдържат мляко (получава се млечен шоколад), разнообразни типове ядки (лешници, бадеми), стафиди, както и други плодови пълнежи. Само от какаово масло, без да се прибавя какаова маса, се създава бял шоколад. Предлага се и аериран шоколад, съдържащ известно количество въздух под формата на мехурчета.

Общо 3/4 от производството на какао през днешния ден е в Западна Африка. Какао се създава най-малко от 3000 години в Мексико, Централна и Южна Америка, като най-ранният документ за това е отпреди 1100 година пр.н.е.

Консумацията на шоколад в умерени количества може да понижи кръвното налягане. Станало е традиция на доста празници да се подаряват предмети, направени от шоколад. Примерно на рожден ден - шоколадови бонбони, по Великден - шоколадови яйца и шоколадови зайчета, за Деня на любовта - шоколадови сърца и други.

Какаовото масло се извлича от мазнините, които се отделят при пресоването на смлените късчета от какаови ядки. То е непряк артикул от процеса на произвеждане на какао. Използва се освен в производството на сладостен шоколад, само че също и в козметиката, ароматерапията и медицината. След като се извлече какаовото масло, остатъка от субстанцията се смила доста тънко и се трансформира в какао.

При рафинирането сместа неведнъж минава през рафиниращи валяци, които стриват дребните късчета и добива компактно течно положение. Колкото повече се рафинира шоколада, толкоз по мек и равен става. Рафинираният шоколад се разрушава в специфични машини в които се отстраняват влагата и киселинността му. Нежеланите аромати се обезвреждат, а мечтаните се укрепват. Тази техника е основана от Рудолф Линд (шоколатиер и изобретател) през 1897 година в Швейцария и се назовава "кончинг ".

Шоколадът е доста сензитивен към температура и мокрота. Идеалната температура за предпазване е сред 15 и 17 °C с мокрота под 50 %. Трябва да се държи надалеч от други храни, тъй като нормално поема други миризми. Най-често шоколадът се държи и на мрачно, което може да се реализира със завиването му в хартия. Не бива да се поставя в ледник, тъй като това води до обезцветяването му вследствие влажността, резултат от излизането на повърхността на кристали на мазнините и захарта.