На този ден: Почитаме жертвите на комунистическия режим
На този ден означаваме и Деня на благодарност и респект към жертвите на комунистическия режим. Той е избран като подобен през 2011 година, по предложение на президентите Жельо Желев и Петър Стоянов.
Прочетете още
Датата не е инцидентна. През нощта на 1 против 2 февруари 1945 година Народният съд осъжда на гибел трима регенти, 67 депутати, министри, генерали, полковници, банкери. Присъдите са изпълнени на същия ден. Много от околните на подсъдимите са изселени.
Според статистиката са издадени общо над 10 000 в 131 процеса. На гибел са наказани над 2 600 души. Около 200 души са били избити още преди правосъдните процеси.
До завършването на процесите на Народния съд през април 1945 на гибел са наказани 2730 души. Датата 1 февруари 1945 година остава в историята с най-масовото изговаряне на смъртни присъди над политици.
На тази дата през 1882 година се ражда Владимир Димитров Поппетров, по-известен като Владимир Димитров Майстора. Талантливият художник от дребен се бори с компликациите в живота. Когато е още дете губи дядо си, а татко му остава неработоспособен. Семейството е насила да се реалокира в Кюстендил, с цел да намерят родителите работа. Поради бедността на родителите Владимир съумява да приключи едвам втори клас.
Работи от младеж. През 1899 година стартира работа като писар в Кюстендилския областен съд, където остава близо четири години. Средата, в която попада там, се оказва извънредно удобна за духовното израстване на Майстора, защото оттогава датират и запознанствата му с Никола Венетов и Емануил Попдимитров. Благодарение на дружбата си с тях, Владимир Димитров открива нови метафизичен учения и възгледи, като най – дълбока диря у него оставят концепциите на Толстой.
На 11 май през 1903 година в гимнастическия салон на Педагогическото учебно заведение се открива първата галерия на младия художник, по самодейност на юристи и съдии от кюстендилския съд, които са мощно впечатлени от гения му. Няколко дни по – късно му е поверена и задачата да създаде портрета на Гоце Делчев, при отслужване на панахида в негова чест след гибелта му.
Същата година Владимир постъпва в Рисуваното учебно заведение в София.
През 1912 година Владимир Димитров се включва в Балканската война като боен художник. В творбите, които основава през идващите години, той се пробва да покаже бита на българските бойци на фронта – почиващи бойци, бойци на поход или даже такива, които се греят на топлината на огъня. Една от най – мощните и изпълнени с страст произведения на Майстора от този интервал е картината „ Завръщане от фронта “. След приключването на войната, той посещава Виена за къс интервал от време, след което, завръщайки се в България, взема решение да се отдаде напълно на творчество.
Майстора реди изложения в София, Белград, Германия, Италия, Съединени американски щати, Китай, Индия, Полша, Белгия и други Той е един от най-големите и най-самобитните български художници със международна популярност. Непрекъснато търси да изрази националния вид на българина в лицето на българския селяндур на фона на хубостта и плодородието на българската земя. Художникът основава неповторима изложба от облици – въплъщение на жизнеспособност, морална и физическа хубост.
Между най-известните му картини са " Българска мадона ", " Мома от Калотинци ", " Три пеещи жетварки ", " Момиче измежду ябълки ", " Белене на платно " и други
Прочетете още
Датата не е инцидентна. През нощта на 1 против 2 февруари 1945 година Народният съд осъжда на гибел трима регенти, 67 депутати, министри, генерали, полковници, банкери. Присъдите са изпълнени на същия ден. Много от околните на подсъдимите са изселени.
Според статистиката са издадени общо над 10 000 в 131 процеса. На гибел са наказани над 2 600 души. Около 200 души са били избити още преди правосъдните процеси.
До завършването на процесите на Народния съд през април 1945 на гибел са наказани 2730 души. Датата 1 февруари 1945 година остава в историята с най-масовото изговаряне на смъртни присъди над политици.
На тази дата през 1882 година се ражда Владимир Димитров Поппетров, по-известен като Владимир Димитров Майстора. Талантливият художник от дребен се бори с компликациите в живота. Когато е още дете губи дядо си, а татко му остава неработоспособен. Семейството е насила да се реалокира в Кюстендил, с цел да намерят родителите работа. Поради бедността на родителите Владимир съумява да приключи едвам втори клас.
Работи от младеж. През 1899 година стартира работа като писар в Кюстендилския областен съд, където остава близо четири години. Средата, в която попада там, се оказва извънредно удобна за духовното израстване на Майстора, защото оттогава датират и запознанствата му с Никола Венетов и Емануил Попдимитров. Благодарение на дружбата си с тях, Владимир Димитров открива нови метафизичен учения и възгледи, като най – дълбока диря у него оставят концепциите на Толстой.
На 11 май през 1903 година в гимнастическия салон на Педагогическото учебно заведение се открива първата галерия на младия художник, по самодейност на юристи и съдии от кюстендилския съд, които са мощно впечатлени от гения му. Няколко дни по – късно му е поверена и задачата да създаде портрета на Гоце Делчев, при отслужване на панахида в негова чест след гибелта му.
Същата година Владимир постъпва в Рисуваното учебно заведение в София.
През 1912 година Владимир Димитров се включва в Балканската война като боен художник. В творбите, които основава през идващите години, той се пробва да покаже бита на българските бойци на фронта – почиващи бойци, бойци на поход или даже такива, които се греят на топлината на огъня. Една от най – мощните и изпълнени с страст произведения на Майстора от този интервал е картината „ Завръщане от фронта “. След приключването на войната, той посещава Виена за къс интервал от време, след което, завръщайки се в България, взема решение да се отдаде напълно на творчество.
Майстора реди изложения в София, Белград, Германия, Италия, Съединени американски щати, Китай, Индия, Полша, Белгия и други Той е един от най-големите и най-самобитните български художници със международна популярност. Непрекъснато търси да изрази националния вид на българина в лицето на българския селяндур на фона на хубостта и плодородието на българската земя. Художникът основава неповторима изложба от облици – въплъщение на жизнеспособност, морална и физическа хубост.
Между най-известните му картини са " Българска мадона ", " Мома от Калотинци ", " Три пеещи жетварки ", " Момиче измежду ябълки ", " Белене на платно " и други
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ