На този ден не трябва да се работи, за да

На този ден не би трябвало да се работи, с цел да не се разгневят градушкарите Днес съгласно националната традиция се празнува Видовден. Счита се, че този празник е диря от почитта на античните по нашите земи към Бога на възмездието. Видовден е всеобщ празник в Сърбия и най-много в източната част на страната – Расинско, в това число и в Западните околности. В България се празнува най-много в западните региони на Годечко, Трънско и Брезнишко. Отбелязва се на 15 юни по остарял жанр или на 28 юни по нов жанр. За днешния ден има разнообразни митове. Произходът му се свързва с вярвания от езически времена. Според национално вярване празникът е в чест на Вида, сестра на двамата светци (наричани „ градушкари “) Вартоломей и Елисей. Отбелязва се за предотвратяване от градушки. Ето за какво е признато, че на този ден не би трябвало да се работи, с цел да не се разгневят градушкарите. 15 юни в националната митология е като „ денят на Страшния съд “, когато всеки чака възмездието си. Вида прилича римската Темида, която отсява истината от лъжата. Защото от хилядолетия хората са вярвали, че даже и съдът да сгреши, идва Видовден, когато всичко си идва на мястото и всеки съгрешил получава наказването си. Смята се, че Вида в никакъв случай не пропуща да „ види “ пакостите, които двамата светци са сторили и ги санкционира. Оттук е и изразът: „ Ще пристигна Видовден “, т.е. времето за отмъщение ще пристигна и всеки ще бъде осъден за осъществения грях. Според други поверия това е денят на Видьо или Видо – езическо провидение всред 4-мата градушкари – Герман, Вартоломей, Лисе и Видо. Народното поверие, че градушките идват като отмъщение за грехове, е довело до визията, че на Видовден ще излязат нескрито всички сторени несгоди. Оттам е и предизвестието: „ Всяка коза за собствен крайник, само че като пристигна Видовден, ще забележим! “ Видовден е обвързван и с култа към Слънцето. На празника хората стават рано, с цел да видят по какъв начин изгрява Слънцето. Вярва се, че това ще ги направи здрави, радостни и мощни. Младите девойки изнасят облекла от чеиза си и ги простират по оградата, с цел да се огреят от слънцето и да се видят от момците и съседите. Както на доста други празници, по този начин и на Видовден се извършват „ любовни ритуали “ и гадания. В навечерието на празника момите се мият с „ видовенска “ вода, събирана от росата по растенията. Вярвали са, че тази вода ще направи косите им по-буйни, а лицата им по-красиви. Отрязвали са три стръка от растението шавар и са го наричали с имената на младежите, които харесват, вярвайки, че до края на годината ще се задомят за този юноша, чийто филиз е пораснал най-голям. Религиозната същина на празника не е добре позната, само че съгласно някои вярвания той е отдаден на Свети Вит. Светецът е живял в края на 3 век и началото на 4 век. Покровител е на актьорите, танцьорите, кучетата, болните от епилепсия, страж е на хората от отровни змии, гръмотевици и градушки, покровител е и на зрението. Свети Вит е настойник също и на Прага (Чехия), както и на региона Саксония (Германия). Смята се, че точно саксонските миньори (наричани саси) са донесли почитта към светеца в тази част на Балканите. Не инцидентно в региона на Граовско Видовден се уважава като празник на здравето на очите и срещу слепота. Смята се, че тази традиция идва от Европа и по особено от Чехия и Саксония. Хората, които имат проблеми със зрението, на този ден стават рано и пръскат очите си със свежи, мокри от росата зелени клончета. Според някои предания, с помощта на това, доста слепи са прогледнали. След всекидневен спор сред Трън, Годеч и Брезник, най-после Брезник „ патентова “ Видовден. На 15 юни в града се провежда граовски събор и фестивал в чест на празника. Видовденският събор се организира от антични времена в местността Кална бара /на мястото на Стари Видовдън/ в с. Бабица, Брезнишко. Видовден се чества още в Босна и Херцеговина, Черна гора, Хърватия и други страни. При тя се отбелязва денят на Свети Виду, по сходство на езическия господ Видо. В навечерието на празника се палят огньове от сухи клони, които се прескачат от незадомените. Вярва се, че по този метод всички в дома ще бъдат защитени от градушки и бедствия. Именници на Видовден са Видо, Вида, Виден, Видена, Виделина, Видослав, Видослава, Видостин, Видостина, Видела.